Нещата започват супер невинно. Точно като идиличната картинка, задължително предхождаща апокалипсиса в кинематографията.

от Нина Стефанова

Петък вечер, ти скучаеш пред телевизора и изневиделица ти звънва Момчил. Той е просто познат и в общи линии симпатяга, така че се съгласяваш да излезете. После пак. И пак. Преди да се усетиш какво става точно, Момчил официално те представя като „приятелката ми“, знае любимата марка шоколадови бонбони на майка ти и виси под колата с баща ти. Всички, в това число и той самият, си мислят, че това е любов. Всички, но не и ти.
Често обвиняваме мъжете, че започват връзка с „несериозни“, главно плътски основания. Обаче истината е, че и ние жените не сме цвете за мирисане в това отношение. Защото нерядко встъпваме в дадени отношения... ами, по стечение на обстоятелствата и ловната тръпка. А когато тръпката премине, ги поддържаме, като се самозаблуждаваме, че това е правилното решение поради ред „логични, очевидни и обективни“ причини. Виж най-често срещаните от тях и не си позволявай да играеш в този сценарий. Защото подобно на цитираните филми за апокалипсис и тук картината на привидното спокойствие и идилия е само временна. И рано или късно ще настъпи моментът на бедствието, който няма да ви се размине без поражения и сериозни щети.

И така, как да проумееш, че личността, с която сте заедно от доста време насам, изобщо не е мъжът на твоите мечти?
Ами, преди всичко трябва да си отговориш честно на въпроса:
„Защо продължаваме да се срещаме?“
Дали не е, понеже...

... той допада на приятелите и родата ти
Всички смятат, че си подхождате идеално. А щом всички смятат така, значи е вярно. Все пак е много по-лесно да се прецени кога една връзка има бъдеще и кога е обречена от обективната позиция на страничния наблюдател. Вярно, че откакто си с него, усещаш, че вече не кипиш от енергия и не си онази лудетина, прословута с дяволиите си. Доказаха го и последното гости у вашите, когато дума не обели, и рожденият ден на приятелката ти, когато кротко тупа карти до три сутринта... Обаче хората улягат и се кротват рано или късно, нали така? Ами, по-скоро така хората формират идеалните (от гледна точка на околните) двойки, в които има всичко друго, освен най-важното – любов.
И какво от това?
Колкото и да го харесва кръгът от най-близките до теб хора, те няма да прекарат живота си с него. Ти ще си тази, която ще си ляга и ще се буди редом, ще изслушва всичките му проблеми и шеги, ще търси опора и разбиране в негово лице и ще се забавлява и разпуска в компанията му през свободното време. И ако перспективата за това не те гъделичка сладко под лъжичката, просто няма смисъл да се опитваш да го правиш. Да плащаш данък обществено мнение за каквото и да било, принципно е глупаво, а да го плащаш по отношение на личния си живот, е супер вредно. Никой не може да бъде щастлив вместо теб, не е ли така? Намери сили да обявиш на всеослушание, че с Момчил се разделяте и с изненада ще установиш, че целокупният му отбор фенове няма да преживее общ сърдечен удар, нито тежка форма на невроза, а просто ще отрони една въздишка като при 1:0 в неговата врата „Ех, а можеше...“ и ще заключи: „Но важното е ти да си щастлива!“

... така е далеч по-добре, отколкото да си сама
Така си е... може да ги иронизираме, да им се ядосваме и да беснеем по техен адрес, но всъщност дълбоко в себе си много ги обичаме и не можем без мъжете. Както и те без нас. Въпросът е, че това не значи, че трябва да имаш нонстоп някой Момчил до себе си... просто защото колкото и да ти е скучно с него, все пак е по-добре от компанията на телевизора в петък вечер.
А дали е така?
По същата логика можеш да си останеш под крилото на мама и тати. Пак ще има кой да се грижи за теб, да те обича, да ти обръща внимание и да взема важни решения вместо теб. В този случай дори няма да се налага да лъжеш другата страна колко дълбоки чувства храниш към нея и де факто да губиш времето и на двамата. Докато се стигне до момента, в който усещането, че нещо не ти достига генерално, не прелее чашата на търпението ти и не сложиш край на театъра пред смаяния поглед на нищо неподозиращия Момчил. Защото има една ситуация, която е многократно по-кофти от това да си сама. И тя е да си сама... във връзката си. Двама души са заедно, защото са един отбор – забрави ли основната идея на връзката? Ако ти трябва просто нечие присъствие покрай теб, можеш спокойно да си вземеш домашен любимец, който даже ще ти е гарантирано верен.

... ви свързва умопомрачителна тръпка
Кой ли не го е преживявал това? Прекрасен епизод от живота, в който леко пърхаш над земята, понеже се носиш върху облак от сексапил. И как иначе, когато Inbox-ът на мобилния ти прелива от 1001 горещи съчинения на тема „Искам те“, а ти се изживяваш в ролята на най-желаната жена на света, пред която Анджелина Джоли ряпа да яде.
И какво от това?
Нали си знаеш, че прекалено хубавото не е на хубаво? Прекрасният секс е прекрасно нещо, но определено не е достатъчна база за скрепяването на едни отношения. Да, физиологията е доста силна и няма смисъл да отричаме импулсите на природата, обаче рано или късно нивата на хормоните ще спаднат. И ако нищо друго не те задържа при Момчил, тогава ще излезе, че през цялото време си го използвала. Неговото сърце и его ще станат на сол, а твоето чувство за вина – на оцет. Така че или се разберете още отсега, че връзката ви е от чисто хедонистичен, неангажиращ характер, или си намери друго, неодушевено хоби.

... ти си имаш едно на ум, че „спирката” е временна
Естествено, че е така. В момента, в който на хоризонта се появи принц Хуан Карлос ІV, ще устроиш на Момчил шумно тържество на изпроводяк. Само дето Хуан Карлос се разхожда по неидентифицирани засега хоризонти. Но когато (и ако) цъфне, Момчил ще прояви нужното разбиране и ще се оттегли с достойнство и тиха печал, защото те обича и повече от всичко на този свят иска да си щастлива. В крайна сметка вие никога не сте говорили за халка и деца.
И какво от това?
Да завържеш курортен роман с нагласата, че всичко е временно, е едно... просто доказателство за трезвомислие. Но да поддържаш сериозни отношения, които в дъното на душата си всъщност приемаш за временни, е съвсем друго... кофти доказателство за двуличие. Ако от чисто егоистична гледна точка не ти е жал за себе си (все пак след като чакаш друг, надали си щастлива с мъжа до себе си понастоящем), поне пожали ближния си. И имай предвид, че съществува вероятност Хуан Карлос вече нееднократно да е питал точно за теб, обаче да са му предали, че си обвързана.

... смяташ, че не ти стигат сили и нерви за истинска любов
Да кажем, че съвсем наскоро си приключила трудни и драматични отношения, които буквално са те изстискали. И единственото нещо, което ти се иска в момента, е спокойствие. И ако може, душевна и сърдечна независимост. Официалната ти версия пред Момчил гласи, че точно сега си настроена на вълна кариера, искаш да се потопиш до уши в работа и да дадеш там най-доброто от себе си. Разбира се, нямаш нищо против да се виждате, той да ти носи цветя и да ходите на кино... когато имаш достатъчно време в графика. Момчето се съгласява и се съобразява къде да ходи. Обаче в момента, в който на свой ред заминава за две седмици в командировка в Гърция и ти не му се обаждаш, се получава леко кофти. Защото става ясно, че не си се трогнала от отсъствието му, ако изобщо си го забелязала.
А дали е така?
Фактът, че ти временно си затворила вратата за любовта в живота ти (макар че в момента си твърдо убедена, че така ще си остане до края на света), няма нищо общо с Момчил. И е нечестно той да си го отнася. Момчил също заслужава да бъде обичан. И докато той мечтае за теб в Гърция, а на родна почва ти купува букети и дълго обмисля какво да облече за поредната ви среща, покрай него най-вероятно се изнизва поредната възможност да бъде обичан. Не му го причинявай. Спомни си колко болка изпита, когато последният ти роман с човека, в който беше хлътнала до уши, приключи. Не си ли каза тогава, докато задушаваше volume-то на плача във възглавницата: „На никого не пожелавам да страда така!“ Е, скъпа, ти не му го пожелаваш на Момчил, ти директно му го причиняваш.

... той е прекалено готин, за да го изпускаш
Тази разновидност на Момчил е супер рядко срещано явление, което не само може да готви, да глади и да кара сърф, но и има външността на последното гадже на Парис Хилтън, красивия ум на Ръсел Кроу, обноските и предаността на Марк Дарси, чувството за хумор на Мистър Бийн, шофьорските умения на Шумахер и т. н. И ти се нуждаеш от въпросната перфектна супер комбинация точно колкото от ланския сняг. И какво от това?
Невероятно, но факт: случва се да срещнеш личност, покриваща целия ти топ секретен списък „Идеалният мъж“, който обира праха на едно супер скришно местенце в съзнанието ти от детските години насам и очевидно ще си кротува там до гроба. Но ако независимо от безбройните положителни качества на този някой, както се пееше в един хит „тялото и разумът ти казват „давай“, обаче сърцето казва „спри“, намери смелост и си тръгни“. Защото той ще направи истински щастлива някоя друга. А ти ще станеш щастлива и без неговата помощ.

декември 2007

www.cosmopolitan.bg

Още в новия брой на списание „Cosmopolitan“: