Списания
Rozali.com » Списания » ELLE » От новия брой
Ура! Станах смехохоличка
Твоята чаша още ли е наполовина празна? Долей коктейл от смелост, мъдрост и сила, прибави щипка захаросана усмивка и пий на екс - животът има и весела страна
Ден след като мъжът ми ме напусна заради по-младата си любовница, синът ми си счупи крак, а дъщеря ми съобщи, че е бременна. Ако не живеех на първия етаж, може би щеше да ми хрумне да скоча от балкона. Но ние дори нямахме балкон, а и градинарят беше на двора.
Не ми оставаше нищо друго, освен да се отдам сластно на депресията и да изживея поредния си страдалчески оргазъм.
Познато, нали? Ровенето из старите снимки, "сладкият" вкус на солените сълзи и отчаяните опити да зарибиш някоя приятелка с най-великата драма на своя живот - действа толкова възбуждащо, че в един момент се самозабравяш в мъката си и я приемаш за цел на съществуванието си. Да, някога и аз правех така заради поредната тенекия от гаджето или заради синята блуза, която секунди преди мен друг беше грабнал от витрината. Де тоя късмет и сега да имах същите "проблеми"?! Пък да видим дали нямаше да бъда по-силна!
Силата, повтаряше ми един приятел, е в това да видиш чашата наполовина пълна. С уиски, шегуваше се той, а аз все му се опъвах, че не пия и предпочитам лимонада. Обичах го, защото винаги когато изпадах в "депресия", той идваше до нас, за да ми чете Шекспир. Странен подход, но действаше. Въртеше големите си черни очи и беше невероятно забавен. "Не плачи, защото е свършило - повтаряше ми с характерния си патос, цитирайки Маркес, - усмихни се, защото е станало! И никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно - може някой точно в този момент да се влюби в усмивката ти."
После изпиваше по едно-две на екс и се прибираше при баба си. Чудех му се как издържа със старицата, а той ме убеждаваше колко добре се забавлявали двамата - играели покер, танцували валс… Веднъж прекалил с уискитата и през нощта объркал вратата на тоалетната с външната - така се озовал на стълбите по слипове и без ключ. А бабата отказвала да му отвори, защото според нея внукът й спял…
В мига, в който си спомних тези дивотии, ме обзе бурен смях. Изведнъж се отказах от мисълта да се любя с депресията. Не и тази нощ. Мъката ми можеше да почака на нощното шкафче, а вместо албума от миналото да отворя тефтера с нова страница от бъдещето. Това за тефтера го бях чела някъде - не помня къде и под чие авторство бяха излезли онези рецепти за щастие, които всеки трябвало да си запише, но на първи прочит ми бяха прозвучали като комунистически постулат за жената-текезесарка - щастлива, че е преизпълнила нормата с 10 ниви, отгледала е 5 деца и не е виждала в живота си повече от 1 мъж.
Похвално! И все пак между редовете на въпросния труд бях попаднала на нещо, което сега ми звучеше гениално: колкото повече време отделяме на негативните си емоции, толкова по-малко време ни остава да се смеем, т.е. да живеем.
Замислих се колко истина има в тази проста житейска аритметика. Не мислих дълго, защото се унесох в дрямка.
На сутринта обаче се събудих по-ентусиазирана отвсякога. Излязох, усмихнах се на съседката, а после на съседа и на момчето от охраната в офиса, и на колежките, с които обядвам, и на тези, които не биха изпили дори едно кафе с мен… Признавам, от първия ден не се получи. Никой не се влюби в усмивката ми от раз, както твърдеше Маркес. Но и това стана.
Оттогава мина много време и днес спокойно мога да кажа: аз съм смехохоличка - пристрастена съм към смеха, влюбена съм в него направо!
Е, не го правя по задължение като рекламните агенти, нито без причина като пациентите на менталните доктори - усмихвам се просто защото животът ми се струва по-хубав. А на теб?
Моите 11 изпитани трика
1. Да се радваш на живота не е трудно, а е много трудно. Уважавай смелата жена в себе си - скоро ще се убедиш, че тя е готова да мине през всяка трудност!
2. Не си поставяй цели, които ще те разочароват, а само такива, които да те мотивират - глупаво е да се влюбваш в Брад Пит, когато мъжът от съседната къща те боготвори сякаш си Анджелина Джоли!
3. Усмихвай се напук на бръчките! Че за какво ти е цялата тази скъпа козметика?!
4. Откажи се от сълзливите любовни филми. Те ще отключат страстта ти към мъката, а това дори няма да е твоята мъка - сценаристите понякога наистина прекаляват!
5. Спомни си думите на Шопенхауер, че „който се опиянява от миналото си, проспива бъдещето си“. Опитай се да живееш в сегашно време!
6. Извади диска с любимите си детски песнички - надуй го до дупка в сутрешния трафик и помни, че жените може да не са родени за шофьори, но точно в това е чарът им!
7. Не търси мъж, заради когото трябва да свалиш досадните 5 кг. Намери такъв, който ще те хареса и с 10 отгоре!
8. Ако някой те ядоса, не брой до 10. Хвани бял лист и напиши всичко онова, което искаш да му кажеш - с "ядосани" дебели букви. Прочети го! Стана ли ти смешно?
9. Обличай се така, както ти харесва, а не както те харесват другите. Те не живеят твоя живот. И не забравяй шопинг терапията!
10. Запиши се на танци. Не, по-добре на бокс! В залата ще се освободиш от всичките си негативни емоции.
11. Важното е да започнеш отнякъде. Опитът е първата стъпка към провал. Шегувам се - усмихни се и върни чувството си за хумор!
текст Мария Георгиева
април 2007
Ден след като мъжът ми ме напусна заради по-младата си любовница, синът ми си счупи крак, а дъщеря ми съобщи, че е бременна. Ако не живеех на първия етаж, може би щеше да ми хрумне да скоча от балкона. Но ние дори нямахме балкон, а и градинарят беше на двора.
Не ми оставаше нищо друго, освен да се отдам сластно на депресията и да изживея поредния си страдалчески оргазъм.
Познато, нали? Ровенето из старите снимки, "сладкият" вкус на солените сълзи и отчаяните опити да зарибиш някоя приятелка с най-великата драма на своя живот - действа толкова възбуждащо, че в един момент се самозабравяш в мъката си и я приемаш за цел на съществуванието си. Да, някога и аз правех така заради поредната тенекия от гаджето или заради синята блуза, която секунди преди мен друг беше грабнал от витрината. Де тоя късмет и сега да имах същите "проблеми"?! Пък да видим дали нямаше да бъда по-силна!
Силата, повтаряше ми един приятел, е в това да видиш чашата наполовина пълна. С уиски, шегуваше се той, а аз все му се опъвах, че не пия и предпочитам лимонада. Обичах го, защото винаги когато изпадах в "депресия", той идваше до нас, за да ми чете Шекспир. Странен подход, но действаше. Въртеше големите си черни очи и беше невероятно забавен. "Не плачи, защото е свършило - повтаряше ми с характерния си патос, цитирайки Маркес, - усмихни се, защото е станало! И никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно - може някой точно в този момент да се влюби в усмивката ти."
После изпиваше по едно-две на екс и се прибираше при баба си. Чудех му се как издържа със старицата, а той ме убеждаваше колко добре се забавлявали двамата - играели покер, танцували валс… Веднъж прекалил с уискитата и през нощта объркал вратата на тоалетната с външната - така се озовал на стълбите по слипове и без ключ. А бабата отказвала да му отвори, защото според нея внукът й спял…
В мига, в който си спомних тези дивотии, ме обзе бурен смях. Изведнъж се отказах от мисълта да се любя с депресията. Не и тази нощ. Мъката ми можеше да почака на нощното шкафче, а вместо албума от миналото да отворя тефтера с нова страница от бъдещето. Това за тефтера го бях чела някъде - не помня къде и под чие авторство бяха излезли онези рецепти за щастие, които всеки трябвало да си запише, но на първи прочит ми бяха прозвучали като комунистически постулат за жената-текезесарка - щастлива, че е преизпълнила нормата с 10 ниви, отгледала е 5 деца и не е виждала в живота си повече от 1 мъж.
Похвално! И все пак между редовете на въпросния труд бях попаднала на нещо, което сега ми звучеше гениално: колкото повече време отделяме на негативните си емоции, толкова по-малко време ни остава да се смеем, т.е. да живеем.
Замислих се колко истина има в тази проста житейска аритметика. Не мислих дълго, защото се унесох в дрямка.
На сутринта обаче се събудих по-ентусиазирана отвсякога. Излязох, усмихнах се на съседката, а после на съседа и на момчето от охраната в офиса, и на колежките, с които обядвам, и на тези, които не биха изпили дори едно кафе с мен… Признавам, от първия ден не се получи. Никой не се влюби в усмивката ми от раз, както твърдеше Маркес. Но и това стана.
Оттогава мина много време и днес спокойно мога да кажа: аз съм смехохоличка - пристрастена съм към смеха, влюбена съм в него направо!
Е, не го правя по задължение като рекламните агенти, нито без причина като пациентите на менталните доктори - усмихвам се просто защото животът ми се струва по-хубав. А на теб?
Моите 11 изпитани трика
1. Да се радваш на живота не е трудно, а е много трудно. Уважавай смелата жена в себе си - скоро ще се убедиш, че тя е готова да мине през всяка трудност!
2. Не си поставяй цели, които ще те разочароват, а само такива, които да те мотивират - глупаво е да се влюбваш в Брад Пит, когато мъжът от съседната къща те боготвори сякаш си Анджелина Джоли!
3. Усмихвай се напук на бръчките! Че за какво ти е цялата тази скъпа козметика?!
4. Откажи се от сълзливите любовни филми. Те ще отключат страстта ти към мъката, а това дори няма да е твоята мъка - сценаристите понякога наистина прекаляват!
5. Спомни си думите на Шопенхауер, че „който се опиянява от миналото си, проспива бъдещето си“. Опитай се да живееш в сегашно време!
6. Извади диска с любимите си детски песнички - надуй го до дупка в сутрешния трафик и помни, че жените може да не са родени за шофьори, но точно в това е чарът им!
7. Не търси мъж, заради когото трябва да свалиш досадните 5 кг. Намери такъв, който ще те хареса и с 10 отгоре!
8. Ако някой те ядоса, не брой до 10. Хвани бял лист и напиши всичко онова, което искаш да му кажеш - с "ядосани" дебели букви. Прочети го! Стана ли ти смешно?
9. Обличай се така, както ти харесва, а не както те харесват другите. Те не живеят твоя живот. И не забравяй шопинг терапията!
10. Запиши се на танци. Не, по-добре на бокс! В залата ще се освободиш от всичките си негативни емоции.
11. Важното е да започнеш отнякъде. Опитът е първата стъпка към провал. Шегувам се - усмихни се и върни чувството си за хумор!
текст Мария Георгиева
април 2007
