Г-жа Ая Отаки, културно аташе на японското посолство: „Закусваме с риба и правим торти от боб“

0 коментара1/5

За г-жа Ая Отаки, културно аташе на японското посолство у нас, все още се знае малко, просто защото тя е на този пост едва от няколко месеца.

г-жа Ая ОтакиВ родния си град Токио тя е завършила международни отношения. Изборът на тази специалност явно не е случаен – дъщеря е на дипломат от кариерата, днес професор в университет. Майка й пък работи в шинтуистки храм. У нас, в дома на българско семейство, очарователното момиче живее 2 години и учи български език. Докато спряга глаголите, се влюбва в нашенската кулинария. Междувременно успява и да се омъжи за свой сънародник. Днес с удоволствие готви за него и приятелите си както традиционни японски ястия, така и български специалитети.

- Г-жо Отаки, кой пръв ви открехна вратата на кухнята и кой ви научи на готварското „абв“?

- Докато учех в Токио в продължение на 2 години всяка събота посещавах курс по кулинария. В началото ни учеха да готвим японски ястия, а през втората година – италиански и френски. Моята майка също готви много хубаво. Тя първа, както казвате, ми открехна вратата на кулинарията. Няма да забравя любимото ястие от детството ми, което ми готвеше тя – нимоно. Това са варени зеленчуци с малко саке, знаете, оризова ракия, малко соев сос и малко захар. Веднъж го приготвих на мои  български приятели, но... не го харесаха. Вкусовете ни са толкова различни. Полезни неща за готварството научих и от българите, при които живях.

Г-жа Ая Отаки, културно аташе на японското посолство: „Закусваме с риба и правим торти от боб“

- В света японската кухня се отъждествява с ориза. Но как се готви той по японски? И вярно ли е например, че не се соли?


- Всяко японско семейство има специален уред за варене на ориз, в който той става готов за 40 минути. Отначало го измиваме със студена вода. Ако ще готвим 180 г ориз, заливаме го с 200 мл вода. Варим на силен огън, после го намаляваме и оставяме да попие течността 12 минути. И да, не го солим. По традиция оризът се яде самостоятелно, без нищо друго. Младите хора у нас все пак обичат да го посоляват.

- На какво отделят повече внимание японските домакини – на вкуса на ястието или на оформянето му в чинията?

- И на двете! В Япония обаче не е като в Европа, където се яде салата и после се поднася основното ястие. При нас в малки чинии се слага от всичко. Много е важно какви чинии ползваме. Всичко трябва да изглежда много красиво. В кафяви чинии например слагаме светли ястия. Ориз и тофу стоят чудесно в тях.

- А можете ли с две-три думи да охарактеризирате японската кухня?
- Ще се опитам. Най-важното за нашата кухня е, че тя е... деликатна. И скромна. Не е пищна и разточителна като италианската или френската.

кулинарен журнал брой 10- На това ли се дължи доброто здраве на нацията ви?
- Да, така мисля. Яде се по-скромно, по-здравословно и по-... безмаслено. В японските семейства почти всеки ден се готвят риба и морски дарове. Хората в България мислят, че това е странно, но в Япония идеалната закуска например непременно включва риба, изпечена така, че мазнината да се отдели. Поднася се с ориз, варени зеленчуци и супа мисо.

- За нас българите това е доста солидна закуска. На обяд тогава какво ядете?

- Ами пак риба, но не е задължително. Може и нещо друго. Някои дори не обядват, младежите пък предпочитат сандвичи. На вечеря също често се яде риба или пък едно ястие от месо, което прилича донякъде на вашата кавърма. Слагаме месото нарязано на хапки в тенджера с много малко олио, лук, картофи и моркови. Сипваме малко вода и задушаваме на тих огън. Подправяме със захар, соев сос, саке. Може и малко сол и черен пипер.

- Какви поправки най-често се употребяват в японската кухня?
- Много малко са: соев сос, захар,  оризов оцет и сол. Зехтин използваме само когато правим италиански ястия. Обикновено готвим със сусамово олио.

- А  вие как приготвяте вкъщи суши?
- В България е много трудно да се намери нори – знаете, това са едни зелени листа на водорасли, в които традиционно се завиват оризът и плънката. За моето суши аз използвам зеленчуци – моркови и краставици, авокадо и сьомга. По правило листата нори се разстилат върху рогозка за суши, отгоре се слага оризът, който аз овкусявам със соев сос, сол, захар и оризов оцет. Върху ориза нареждам зеленчуци и  пушена риба, а понякога и омлет от яйца, тънък като палачинка. Или пък риба тон с майонеза и краставица. Може и хайвер. Завивам на руло и нарязвам на парчета. Листата нори може да се заменят с пласт сусамови семена, гъсто наръсени върху фолио – отгоре се нареждат оризът и плънката.  

кулинарен журнал брой 10

- Това ежедневна храна ли е или се прави по специален повод?
- По принцип хората не готвят суши вкъщи. Обикновено се поръчва в ресторант по специален повод. Тук, в България, аз обаче много често готвя суши за гостите си.

- А кое е любимото ви българско ястие?
- О-о, много труден въпрос, защото имам доста любими ястия. Обичам мусака, пълнени чушки, кавърма, шопска салата и миш-маш. Мога и сама да ги приготвя, само миш-маш не съм опитвала да правя, струва ми се трудно. Често готвя и гювечета с каквото имам вкъщи.

- Е, дойде ред да ви попитам и за японските десерти...
- У нас много се харесва прочутият френски сладкиш макарон, който се приготвя от целувчено тесто. Но традиционно японките правят десерти с червен боб. Той се вари с много захар, стрива се фино и се получава нещо като японски...шоколад. С него се правят дори торти.

- А ще подарите ли на читателите ни една ваша рецепта?
- Разбира се, с удоволствие!

Крокети по японски 


Крокети по японски


Продукти за 10 крокета
  • 2 картофа
  • 100 г телешка кайма
  • 1/2 глава кромид
  • индийско орехче
  • дафинов лист
  • За панировката:
  • брашно
  • 1 яйце
  • панко (японска галета)
  • олио
  • сол и черен пипер
  • За соса:
  • кетчуп
  • сос „Уорчестър“
  • червено вино
  • 1 скилидка чесън
Картофите се сваряват. Обелват се и намачкват с вилица.

Лукът се наситнява и се запържва в малко олио. Когато стане прозрачен, се прибавят каймата, индийското орехче и дафиновият лист. Готовата кайма се отцежда върху домакинска хартия.

Смесват се картофеното пюре и каймата. Сместа се охлажда в хладилник. Разделя се на топчета, които се сплескват с ръце. Всеки крокет се овалва последователно в брашно, яйце и галета и се изпържва до златисто в сгорещено олио. Готовите крокети се отцеждат върху домакинска хартия.

Сервират се със соса от смесените продукти и с нарязани зеле и домати.

Разговора води: Татяна Карданова
Снимки: личен архив



Още в брой 10  на сп. „Кулинарен журнал“ :

Кулинарен журнал брой 10 hspace=




Още от "Кулинарен журнал"

Италианските великденски сладкиши

Италианските великденски сладкиши

Тържественият акорд на празничните великденски трапези в цяла...

Палачинки от цял свят

Палачинки от цял свят

Специална колекция на Кулинарен журнал

Топ 50 кулинарни фолк хита

Топ 50 кулинарни фолк хита

В книжката „Топ 50 кулинарни фолк хита“  (специално...

Из каналите на Венеция на карнавал и кулинарна вакханалия

Из каналите на Венеция на карнавал и кулинарна вакханалия

Слънчевото лятно настроение на перлата на Европа – Венеция, се...