Всеки регион – със собствена баница

В България баницата се радва на голяма популярност и има много разновидности.

Най известното родопско ястие –пататникът, е вид баница, която се приготвя от точени кори и настъргани картофи и се пече като голяма палачинка. Друг специфичен вид родопска баница се нарича клини е с плънка от яйца и ориз. В Златоградско пък пекат сладък клин - отново с ориз и яйца, но и с добавка на захар. През пролетта баниците в този район се пълнят с коприва и се наричат биленик. Характерен за Югоизточна България е странджанският зелник. Уникалното при него е това, че не се приготвя със зеле, а с лапад, щир, лобода и други зелении.

В Търново също могат да се похвалят с местни разновидности – тук си заслужават да се опитатдиплената баница, приготвена по старинна рецепта ипърженитемногослойни банички, които се поднасят с биволско мляко. Около Враца и Монтана пък правят лучник – баница с плънка от много лук. В средата на май в с. Баница край Враца се провежда ежегоден празник на баницата с много конкурси и дегустации.  В други краища на Северозападна България пък поднасят на трапезата баници с теглени на ръка кори, които тук се наричат обги. Най-нестандартната от тях е с пълнеж от бяло грозде. Много прочути са и домашно печените кръгли чипровски кори.

В Тракия също могат да се похвалят с уникални баници, като тракийската оризова баница, булгурницата, тракийската вита баница с извара или кайма и пържените банички. В Казанлък могат да се опитат местните банички карталачки. Пекат се и тиквеник и баница с ябълки. Гюзлемите са характерни тракийски печива, замесени от меко тесто от брашно, сол и вода, които се сгъват на плик и се пекат директно върху плочата на печката. От същото тесто се разточва кора, която се навива на руло, а то от своя страна – на охлюв. След това се пържи – това е т.нар. пържена баница.

Ненадмината по своя вкус е добруджанската кавърма – всъщност вид баница, приготвена с бита сметана, каймак или мляко и прясно масло, с много яйца, която се пече под връшник. В котленския край пък приготвятбаница с лепило с плънка от ориз.

Както в миналото, така и днес баницата продължава да бъде едно от най-традиционните ястия в България. Тя задължително присъства на трапезата на всеки празник, но е и любимо лакомство в ежедневието.

Лучник по шуменски  
2 ч и 30 мин
Продукти за 8 порции
За плънката:

• 6 глави кромид
• 4 с. л. олио
• 100 мл сметана
• 1 картоф
• 1 щипка риган
• 1/2 връзка магданоз
• млян черен пипер на вкус

За тестото:

• 2 яйца
• 500-600 г брашно
• 100 мл вода
• 100 мл прясно мляко
• 2 ч. л. сол
• 2 ч. л. захар
• 1 пакетче суха мая
• 1 жълтък за намазване

1. Обелете кромида, нарежете го и го запържете до златисто. Добавете всички продукти за плънката и оставете сместа да се сгъсти. Охладете я.

2. От продуктите без жълтъка замесете меко тесто. Оставете го да втаса, докато удвои обема си. Разточете го на кора с дебелина около 1 см.

3. Върху нея сложете плънката и завийте на руло. Усучете го и го сложете в тавата, като го навивате на охлюв.

4. Оставете да втаса отново. Намажете с жълтъка и изпечете лучника в загрята фурна на 180 градуса.

Добруджанска кавърма
1 ч + 1 ч престой
Продукти за 8-10 порции

• 600 мл вода
• 2 ч. л. сол
• 2 ч. л. оцет
• 3-4 с. л. свинска мас
• 1 кг брашно
• 500 г натрошено сирене

За заливката:

• 5 яйца
• 1 кофичка кисело мляко
• 400 мл прясно мляко

1. В дълбока купа налейте водата, прибавете солта, оцета и една супена лъжица от свинската мас. Изсипете брашното и замесете тесто. Оставете го да втасва около един час.
2. Разделете тестото на четири топки. От всяка разточете тънка кора.
3. Поръсете я със сирене, подгънете я от двата края и я надиплете цялата. 4.Прехвърлете кората в намаслена тава.
5. В отделна купа разбийте яйцата. Прибавете прясното и киселото мляко и разбъркайте.
6.Сипете сместа върху корите и след това ги полейте с останалата свинска мас.
7. Изпечете баницата в умерена фурна с температура 180-200 градуса за 30-35 минути. Извадете я и изчакайте 10-15 минути преди да сервирате.