Първобитните хора започнали да приготвят кекс скоро след като открили брашното. В най-древни времена кексовете се различавали от хлябовете по това, че в тях имало сладки съставки – най-често плодове или мед.


Остатъци от такива кексове са намерени в неолитни селища – те се състоят от натрошени зърна, които били заливани с вода и мед, притискани, за да се получи подобна на пита форма, и изпичани върху нагорещени плоски камъни.

В древна Гърция подобни сладки пити се наричали “плакус” – дума, която означава и “плосък”. Приготвяли се предимно от ядки и мед. Подобни малки сладкиши били поднасяни на първите олимпийски игри, провеждани на остров Делос пред 776 г. пр. н. е.



Римляните приготвяли друг вид плосък кекс, които се наричал “сатура” – той се състоял от пшеничено брашно и зехтин и бил много по-вкусен и засищащ. Със сирене се приготвяли два вида печива – “плацента” – солен пирог и “либум” – сладкия му аналог, от който е произлязъл днешният чийзкейк. Либумът се поднасял като дар на боговете на рождени дни (освен собствения, римляните празнували и рождените дни на града и на императора). Този обичай е запазен и до днес в традицията на рождените дни да се поднася торта.

Приготвянето на “либум” е описано от Марк Порций Катон (234 – 149 г. пр. н. е.) в теоритичния си труд “За земеделието”. Според него върху подложка от тесто, замесено с вода и яйце, се насипва слой от натрошено меко сирене, смесено с мед и ядки. Този сладкиш се покрива с гореща керемида и се пече върху въглените в огнището.

Авторът на книгата “Лудостта чийзкейк” Джон Сегрето открива основната рецепта на този специалитет в кулинарната препоръка на гръцкия писател Атенай от 230 г. сл. н. е.: “Взимаш сирене и го стриваш, докато стане меко. Поставяш го върху медна решетка, прибавяш мед и го посипваш с пшеничено брашно. Загряваш го, обръщаш го и го охлаждаш”.

Римляните, които завоювали нови земи, пренесли със себе си рецептата на сладкиша в западните части на Европа и на Британските острови. Постепенно той станал популярен в Англия и Скандинавия, а сведения за приготвянето му се откриват в няколко документа от ХVІ век.

В една книга от епохата на Тюдорите, посветена на домашното стопанство, има съвет как да се приготви “тарта от сирене”: “Взимаш твърдо сирене и го нарязваш на парчета. Накисваш го във подсладено мляко за няколко часа. Когато омекне, го раздробяваш в хаванче, прецеждаш го и го смесваш с жълтъците на 6 яйца. Подправяш го със захар и сладко масло и го печеш.”

В днешни дни има стотици видове чийзкейк. Задължителна съставка остава само сиренето, което трябва да е меко. Най-използвани са “Крема”, “Нюшател” и “Рикота”.

Скъпа редакция,

един от любимите ми десерти е чийзкейкът. Няколко пъти съм се опитвала да си го направя в къщи, но ефектът не е бил задоволителен.

Моля, дайте някоя по-лесна рецепта с гарантирано качество.

Сърдечни поздрави: Диана Младенова от Бургас


Ягодов чийзкейк
Приблизителна цена: 7 лв
Време за приготвяне 1 ч 20 мин
Продукти за 8 порции
2 пакета бисквити 150 г масло 1 ч. л. канела 400 г обезсолена извара 100 г заквасена сметана 3 с. л. захар 7 с. л. мед 2 с. л. кисело мляко 100 мл сироп от компот от ягоди 1 пакетче желатин 150 г конфитюр от ягоди

1. Бисквитите се натрошават на трохи, към които се прибавят леко разтопеното масло и канелата. Разбъркват се до получаването на еднородна смес, която се притиска с пръсти към дъното и стените на тавичка.	3. Желатинът се накисва в студения плодов сироп за около 10 мин. Загрява се на водна баня. След като се разтвори, се смесва с конфитюра от ягоди.
2.Сметаната, изварата, захарта, медът и кисело мляко се смесват с миксер. Сместа се изсипва върху бисквитения блат. Сладкишът се оставя в хладилник, за да стегне.	4.Сместа се охлажда до стайна температура и се изсипва върху вече стегналия първи слой. Чийзкейкът се оставя в хладилник.

Още в новия брой на списание „Кулинарен журнал“: