Списания
Rozali.com » Списания » Maximum » От новия брой
ДА СТАНЕШ ЗВЕЗДА
Само гласът и талантът не стигат, за да си звезда в Мюзик Айдъл. Нужни са и харизма, здрава психика и дисциплина, близка до казармената. Както и екип от 120 човека, мислещи за теб и за това, как най-лесно да успееш да покажеш всичко, което наистина можеш.
Сценаристите са четирима и ми е любопитно доколко те спомагат участниците да „блестят“. „Не, ние по-скоро не им пречим да го правят. Целта ни е да успеем да извадим най-доброто от тях със средствата, които позволява Мюзик Айдъл - въпроси, видеа, случки извън концертната зала. Доколкото е възможно, следим участниците с камери и снимаме деня им. За нас е важно да им създадем перфектни условия за изява, защото те са важните. А всички ние сме аксесоар към тях – сценаристи, бенд, декор, оператори и режисьори, всичко е екстра, те да са са бляскави и да покажат това, което могат.“
Изпълнителите май го оценяват. Денят им минава под режим на строга самодисциплина и безкрайни репетиции. Всички участници, независимо от мястото, където принципно живеят, спят и се хранят в „Кемпински хотел Зографски“. Личният им живот е сведен до минимум. А и повече от оцелелите до момента са наистина все още деца – малки, талантливи и много уплашени. Последното обаче си личи единствено на репетиция. На сцената те са красиви, уверени, обаятелни и пеят като за последно. Може би защото наистина не са сигурни ще има ли и следващ път.
ЗА ТАЛАНТА...
„Те винаги ни изненадват в тези понеделници, просто надхвърлят себе си и това, което сме видели на репетиция. Много по-силни са, което означава, че имат хъс и вече са готови да спечелят“, споделя с блеснали очи Рози, една от двете вокални педагожки, които работят с талантите. „А в четвъртък вечерта, когато един от тях трябва да си тръгне, треперим повече от тях – ужас е! - допълва я Петя - Аз обикновено ги гледам по телевизията, не издържам да съм в залата.“
Любовта като основна консистенция за продуктивен труд наистина е налице. Педагозите наричат изпълнителите си „децата“ и винаги говорят за тях с усмивка. Нищо, че репетициите често са изморителни. Сутрин – в залата на хотела, следобед – в bTV заедно с бенда. С всеки се репетира толкова, колкото е необходимо – понякога по 5 минути, понякога с часове. Няма репетиция, указана за 14 ч, започнала в 14,30. „Това ги учи на професионализъм – обобщава Петя. - В шоубизнеса трябва да си коректен, да знаеш, че зад гърба ти има цял екип, който работи за теб, и не можеш да си лапнеш цигарата и да отидеш да пише кафе, защото сега не ти е кеф да работиш. Това просто е един много методичен труд, на който те трябва да се научат. А повечето от тях са много малки, някои са още деца. Но влизат в ритъм. Но след като издържаха дотук – кастинги, задачи и непрекъснато напрежение, в което не знаят къде са и какво ще им се случи на един следващ етап, имат страхотна психика. Аз не бих издържала, честно ви казвам. Страшни са децата, много са добри,“ завършва с обич тя, а Рози щастливо допълва: „Ние сме обсебени от тях. Аз лично с това живея. Когато свършим и се прибера, само това коментирам. Всичко с тях ми е приятно. Дори да гледам как ги гримират, как ги обличат, важно ми е дори дали си харесват тоалета.“
...И ВИЗИЯТА
Грижата за грим и стайлиг продуцентите са поверили на фирма Next connection. Зоран, един от гримьорите в нея, ми разказва за сценичния грим, при който очите на момичетата трябва да са по-подчертани – голямата сцена и осветлението просто го изискват. Момчетата също не остават пренебрегнати: „При тях се прави една хубава основа, почистваме миглите с безцветни спирали, оправяме малко веждите и са готови. На устните може да се сложим и малко вазелин, който после попива“. Колежката на Зоран – Венцислава, пък през смях допълва, че за разлика от тях на жените им се слага всичко. „И се стремим всеки път да са различни. Нямаме ограничения, като например едното момиче ще ходи само с опушени черни очи, другото само с очна линия.“
Всъщност след поставянето на задачата в понеделник всеки от екипа, грижещ се за начина, по който ще изглеждат изпълнителите, започва да си мисли – стилистите за гардероба, фризьорите за прическите, гримьорите за грима. В четвъртък всички се събират и след кратко обсъждане на предложенията взимат решение за визията на участника. А стилистите хукват по магазините.
Даниела от стайлинг екипа разказва: „Всеки изпълнител има досие с всичките си размери и пропорции и по тях започваме да търсим дрехите, които са ни необходими. А и задължително преди концерта правим проби, така че имаме време да реагираме, ако се налага някаква смяна“. Колежката й Оги продължава: „Това, което се опитваме да направим за всеки един от тях, е да използваме различните му варианти за визия. Целият процес е свързан с това участникът да види себе си по различен начин. В момента, в който той го направи, се случва първата му реакция да бъде: „Ох, не ми харесва.“ Но когато това, което е избрано за него, е категорично стилно и адекватно, ти виждаш как за секунди той буквално променя усещането си за себе си и казва: „Ами да, всъщност не ми стои зле“. Така че и дори първоначално да им е трудно да се възприемат, в крайна сметка се харесват. А пък категорично нямаме положение, в което някой обективно да не изглежда добре. Ние затова сме тук. И не мога да кажа, че до момента имаме грешка.“
ПОД СВЕТЛИНИТЕ НА ПРОЖЕКТОРИТЕ
Как изгрява една „звезда“? Според финалистите, оцелели до седмия концерт на шоуто, „звезди“ в България няма. А пък те самите изобщо не се чувстват такива, въпреки че популярността, която са събрали, определено се усеща. По начина, по който ги оглеждат на улиците, по поздравленията на непознати хора, по предложенията за участия, които имат някои вече напуснали и някои от „играчите“, останали в шоуто. „С какво ще се занимаваш, ако не си победителят в тази игра?“ - питам участниците в нея. „С музика“ - категорични са всички. „Дрогата“ е влязла в кръвта им, а аплодисментите на публиката вече са им необходими. За да продължават да се чувстват щастливи! Минути преди началото на лайф концерта в понеделник в зала 2 на НДК не пускат вече никого. 500 човека публика сме в очакване на поредния празник – днес изпълнителите ще пеят с оркестъра на Вили Казасян. След като всички сме се настанили, Годжи моли да изключим мобилните си телефони – предаването е на живо, а звукът трябва да е безупречен. Минаваме през обучение с аплаузите – светне ли лампата, пляскаме. Във всички шоута се ползва. „Да си пожелаем да направим една наистина незабравима вечер“, е репликата на Годжи секунди преди предаването да започне. Цялата зала замлъква и вперва поглед в телевизорите, на екраните на които текат последните преди предаването реклами по bTV. След секунди сме ние. Три-две-едно... Старт!
Аплодисментите са за водещите Иван и Андрей. Машината на шоуто се задвижва, колелата са в перфектно сцепление, на сцената излиза първият участник, поема си дълбоко въздух и запява. А всички останали млъкваме, очаровани, притаили дъх.
Как всъщност се става „звезда“? С глас и талант, с безсънни нощи и много репетиции, с желание и упоритост, с голямо сърце и емоции, които искаш да дадеш на света. След всяко изпълнение на участниците в този въздействащ спектакъл залата гръмва от аплодисменти. Без някой да следи табелата APPLAUSE. Адреналинът ни изпълва, не знаем дори точно кого най-много харесваме – всички са добри. „Много ни е тъжно, защото децата отпадат заради някакво гласуване, а ние знаем всичките им качества“, се беше оплакала Рози. Но аз си припомням Тошко Йорданов, който компетентно каза: „Дори и някой от отпадналите има шанс да стане звезда. Не само Мюзик Айдъл е нещото, което може да те направи популярен. Просто трябва да имаш достатъчно хъс, харизма и желание да се справиш.“ Хубавото е, че сме сигурни, че е прав. И че ако открие такъв човек, музиката сама ще отиде при него.
Надежда Петрова, текст
Profile Studio, снимки
Още в юнския брой на списание „Максимум“:
Сценаристите са четирима и ми е любопитно доколко те спомагат участниците да „блестят“. „Не, ние по-скоро не им пречим да го правят. Целта ни е да успеем да извадим най-доброто от тях със средствата, които позволява Мюзик Айдъл - въпроси, видеа, случки извън концертната зала. Доколкото е възможно, следим участниците с камери и снимаме деня им. За нас е важно да им създадем перфектни условия за изява, защото те са важните. А всички ние сме аксесоар към тях – сценаристи, бенд, декор, оператори и режисьори, всичко е екстра, те да са са бляскави и да покажат това, което могат.“
Изпълнителите май го оценяват. Денят им минава под режим на строга самодисциплина и безкрайни репетиции. Всички участници, независимо от мястото, където принципно живеят, спят и се хранят в „Кемпински хотел Зографски“. Личният им живот е сведен до минимум. А и повече от оцелелите до момента са наистина все още деца – малки, талантливи и много уплашени. Последното обаче си личи единствено на репетиция. На сцената те са красиви, уверени, обаятелни и пеят като за последно. Може би защото наистина не са сигурни ще има ли и следващ път.
ЗА ТАЛАНТА...
„Те винаги ни изненадват в тези понеделници, просто надхвърлят себе си и това, което сме видели на репетиция. Много по-силни са, което означава, че имат хъс и вече са готови да спечелят“, споделя с блеснали очи Рози, една от двете вокални педагожки, които работят с талантите. „А в четвъртък вечерта, когато един от тях трябва да си тръгне, треперим повече от тях – ужас е! - допълва я Петя - Аз обикновено ги гледам по телевизията, не издържам да съм в залата.“
Любовта като основна консистенция за продуктивен труд наистина е налице. Педагозите наричат изпълнителите си „децата“ и винаги говорят за тях с усмивка. Нищо, че репетициите често са изморителни. Сутрин – в залата на хотела, следобед – в bTV заедно с бенда. С всеки се репетира толкова, колкото е необходимо – понякога по 5 минути, понякога с часове. Няма репетиция, указана за 14 ч, започнала в 14,30. „Това ги учи на професионализъм – обобщава Петя. - В шоубизнеса трябва да си коректен, да знаеш, че зад гърба ти има цял екип, който работи за теб, и не можеш да си лапнеш цигарата и да отидеш да пише кафе, защото сега не ти е кеф да работиш. Това просто е един много методичен труд, на който те трябва да се научат. А повечето от тях са много малки, някои са още деца. Но влизат в ритъм. Но след като издържаха дотук – кастинги, задачи и непрекъснато напрежение, в което не знаят къде са и какво ще им се случи на един следващ етап, имат страхотна психика. Аз не бих издържала, честно ви казвам. Страшни са децата, много са добри,“ завършва с обич тя, а Рози щастливо допълва: „Ние сме обсебени от тях. Аз лично с това живея. Когато свършим и се прибера, само това коментирам. Всичко с тях ми е приятно. Дори да гледам как ги гримират, как ги обличат, важно ми е дори дали си харесват тоалета.“
...И ВИЗИЯТА
Грижата за грим и стайлиг продуцентите са поверили на фирма Next connection. Зоран, един от гримьорите в нея, ми разказва за сценичния грим, при който очите на момичетата трябва да са по-подчертани – голямата сцена и осветлението просто го изискват. Момчетата също не остават пренебрегнати: „При тях се прави една хубава основа, почистваме миглите с безцветни спирали, оправяме малко веждите и са готови. На устните може да се сложим и малко вазелин, който после попива“. Колежката на Зоран – Венцислава, пък през смях допълва, че за разлика от тях на жените им се слага всичко. „И се стремим всеки път да са различни. Нямаме ограничения, като например едното момиче ще ходи само с опушени черни очи, другото само с очна линия.“
Всъщност след поставянето на задачата в понеделник всеки от екипа, грижещ се за начина, по който ще изглеждат изпълнителите, започва да си мисли – стилистите за гардероба, фризьорите за прическите, гримьорите за грима. В четвъртък всички се събират и след кратко обсъждане на предложенията взимат решение за визията на участника. А стилистите хукват по магазините.
Даниела от стайлинг екипа разказва: „Всеки изпълнител има досие с всичките си размери и пропорции и по тях започваме да търсим дрехите, които са ни необходими. А и задължително преди концерта правим проби, така че имаме време да реагираме, ако се налага някаква смяна“. Колежката й Оги продължава: „Това, което се опитваме да направим за всеки един от тях, е да използваме различните му варианти за визия. Целият процес е свързан с това участникът да види себе си по различен начин. В момента, в който той го направи, се случва първата му реакция да бъде: „Ох, не ми харесва.“ Но когато това, което е избрано за него, е категорично стилно и адекватно, ти виждаш как за секунди той буквално променя усещането си за себе си и казва: „Ами да, всъщност не ми стои зле“. Така че и дори първоначално да им е трудно да се възприемат, в крайна сметка се харесват. А пък категорично нямаме положение, в което някой обективно да не изглежда добре. Ние затова сме тук. И не мога да кажа, че до момента имаме грешка.“
ПОД СВЕТЛИНИТЕ НА ПРОЖЕКТОРИТЕ
Как изгрява една „звезда“? Според финалистите, оцелели до седмия концерт на шоуто, „звезди“ в България няма. А пък те самите изобщо не се чувстват такива, въпреки че популярността, която са събрали, определено се усеща. По начина, по който ги оглеждат на улиците, по поздравленията на непознати хора, по предложенията за участия, които имат някои вече напуснали и някои от „играчите“, останали в шоуто. „С какво ще се занимаваш, ако не си победителят в тази игра?“ - питам участниците в нея. „С музика“ - категорични са всички. „Дрогата“ е влязла в кръвта им, а аплодисментите на публиката вече са им необходими. За да продължават да се чувстват щастливи! Минути преди началото на лайф концерта в понеделник в зала 2 на НДК не пускат вече никого. 500 човека публика сме в очакване на поредния празник – днес изпълнителите ще пеят с оркестъра на Вили Казасян. След като всички сме се настанили, Годжи моли да изключим мобилните си телефони – предаването е на живо, а звукът трябва да е безупречен. Минаваме през обучение с аплаузите – светне ли лампата, пляскаме. Във всички шоута се ползва. „Да си пожелаем да направим една наистина незабравима вечер“, е репликата на Годжи секунди преди предаването да започне. Цялата зала замлъква и вперва поглед в телевизорите, на екраните на които текат последните преди предаването реклами по bTV. След секунди сме ние. Три-две-едно... Старт!
Аплодисментите са за водещите Иван и Андрей. Машината на шоуто се задвижва, колелата са в перфектно сцепление, на сцената излиза първият участник, поема си дълбоко въздух и запява. А всички останали млъкваме, очаровани, притаили дъх.
Как всъщност се става „звезда“? С глас и талант, с безсънни нощи и много репетиции, с желание и упоритост, с голямо сърце и емоции, които искаш да дадеш на света. След всяко изпълнение на участниците в този въздействащ спектакъл залата гръмва от аплодисменти. Без някой да следи табелата APPLAUSE. Адреналинът ни изпълва, не знаем дори точно кого най-много харесваме – всички са добри. „Много ни е тъжно, защото децата отпадат заради някакво гласуване, а ние знаем всичките им качества“, се беше оплакала Рози. Но аз си припомням Тошко Йорданов, който компетентно каза: „Дори и някой от отпадналите има шанс да стане звезда. Не само Мюзик Айдъл е нещото, което може да те направи популярен. Просто трябва да имаш достатъчно хъс, харизма и желание да се справиш.“ Хубавото е, че сме сигурни, че е прав. И че ако открие такъв човек, музиката сама ще отиде при него.
Надежда Петрова, текст
Profile Studio, снимки
Още в юнския брой на списание „Максимум“:
