На всяка маса в заведението, където отпивам от червеното си вино, седи по една двойка – момиче и момче.
Имам чувството, че се намирам в клуб за влюбени. Държат се за ръце, усмихват си се нежно, а огънят в камината развълнувано прави горещи салта в чест на любовта.

На около 3 часа път от София, накрая малко тесничък и криволичещ, се намира едно от онези места, които е добре периодично да се посещават, за да смениш енергията на града с безвремието на природата. В лоното на една оранжево кафява приказка от върхове и чукари се намират блесналите води на язовир Въча, а точно до тях се жълтее фасадата на „Вила Казанова“ - малък и уютен хотел, гостоприемно отворил врати за всички, копнеещи за тишина, спокойствие и много красота.

Обиколка на света
Собствениците на тази вила с право са я кръстили бутикова и е достатъчно да разгледате стаите, за да се убедите в това. Mexico, Bora-Bora, Santa Fe, Capri или Bari – изберете къде ви се спи и си резервирайте идеята отрано. Стаите са мънички, но много топли и уютни и с лекота предразполагат към безкрайно мързелуване. Тераските не се нуждаят от коментар – решетки от ковано желязо в романтични форми и много цветя, нищо че навън е студено. Всички са с гледка към язовира. Някои са с малки масички за сутрешното ви кафенце, други са с удобни люлки за романтичните ви нощи, когато удобно завити в нещо меко и топло може да изпиете бутилка вино с човека, когото обичате. Има и какво да съзерцавате в миговете на нощта. Светлините от понтонните къщи в язовира меко осветяват водата и са като красиви пламъци, които танцуват своя танц при всеки полъх на вятъра.
Пропуснах да спомена големия апартамент. На първия етаж е барът, кът за почивка и билярдната маса, а на втория са двете спални. Но ако вече сте привлечени от него, знайте, че ще трябва да почакате. Разочароващата новина е, че за Новата година цялата вила вече е наета. Нищо, ще ги изпреварим следващата.

Почивка в ресторанта
Белени домати, отгоре с катък, орехи, копърче и мъничко чесън. Можех да ги ям безкрай, но не по-малко ме изкушаваше печеният сом на скара. Всичко в ресторанта е вкусно, а персоналът наистина е любезен. Обгражда те с някаква приятелска грижовност като започнеш от това свещичката ти върху масата да не загасва и стигнеш до коментарите за всяко ястие, за което полюбопитстваш. Пропуснах да спомена, че ако по някаква случайност сте любители на риболова или пък ви е просто интересно, на язовира ще може да се пробвате в този релаксиращ спорт. Там се срещат невероятни екземпляри от рибния свят като 50 кг сомове, пъстърва, шаран, костур и чаушан. Хотелът разполага с понтон, от който може да половувате или да почивате, докато наблюдавате как някой друг го прави.

На гости у съседите
Както можете и сами да се досетите, около язовира няма нищо, въпреки че самият той е внушаваща гледка. Стената му е най-високата в България – 144 метра и половина, и до нея може да стигнете пеша. Ако обаче решите да си направите по-дълга разходка, е задължително да имате кола. Може да отскочите да разгледате Девин, а ако изберете някоя по-кратка дестинация, посетете Михалково. Това е от онези мънички селца, в които почти всяка къща гледат кокошчици, а в халето с име „Хранителен магазин“ продавачката се все още се топли с печка на дърва. Забележителна е водата на Михалково. Минералният извор, който се намира на 2 км, е с естествено газирана, хидротермална, хидрокарбонатна, натриево-калциева и флуорна вода. „Как да стигнем до чешмичката“, питаме няколко лели, седнали на раздумка под едно дърво. „Ааа, ей я на, като минете ъгъла. Умийте си очите, умийте си краката, много ни е хубава водата, много е полезна“, радват ни се те и дълго ни изпращат с поглед.

Надежда Петрова, текст
личен архив вила „Казанова“, снимки

Още в новия брой на списание „Максимум“: