„Стресът е огромен“ - просто констатира тя. В гласа й няма съжаление, нито пък нотка на недоволство. „Но пък аз съм човек, който умее и да си почива.“

Думите са изречени от Глория в една съвсем обикновена сутрин. Единственото, което внася пикантност в нея е, че денят предстои и ще го прекараме заедно. За да видим как релаксира една истинска звезда.

Надежда Петрова, текст
Profilе Studio, снимки 

Една истинска звезда спи до обяд. Но не си мислете, че това е плод на лентяйство. „Режимът ни е напълно обърнат. А когато работиш до 3-4 сутринта, е нормално след това да искаш да се наспиш“, с усмивка разяснява Глория причината за сутрешната ни среща, която някак си се случва по обяд. Намираме се в кв. „Павлово“, в просторната й къща и уж денят е делничен, а спокойствието е навсякъде. В липсата на много хора в квартала, в зеления вътрешен двор, в мириса на прясно изцедени плодове от фреша, дори и в сноването напред-назад на малката Симона – 10-годишната й дъщеря. Така започва сутринта на Гло – леко лениво, лежерно и много приятно – най-малкото заради мисълта, че този ден е нейн. А ние ще се стараем да не пречим.

11.00 ч. „Мони, да ти направя едно сокче? - грижовно пита дъщеря си тя, а после се обръща към мен. - Много обичам фрешове – от портокали, грейпфрути и лимони. Обожавам цитронада. Преди време пиех много кафе, на ден ми се събираше цяла кана и в един момент не знаех къде се намирам. Прецених, че ми пречи и преди около година го отказах. Но пък много обичам прясно мляко, чай от лайка с мед и  понякога се залъгвам с инка или леблебия. Определено се чувствам добре – по-свежа и дейна.“ Успоредно с това кратко разяснение Глория преглежда програмата си за уж свободния й ден. Предстоят ни – среща с ПР-а й Стоян, среща с нашия стилист за проби на дрехите за фотосесията, малко грижи за себе си под формата на фитнес, сауна, парна баня и масаж, часове за грим и прическа и вечерна среща с приятели в един от любимите им ресторанти. Малко време за много неща.

12.00 ч. Експедитивни сме. Натоварваме се в нейната кола, а тя се смее: „Може да кажете, че Глория ви е била шофьор.“ Интересно е да видиш как обичайната й достолепност се загубва в невинни шеги. Питам я намира ли достатъчно време за дъщеря си. „Мисля че да, като се има предвид, че съм от типа еманципирани жени, които сами се занимават с всичко. С майка ми се грижим за нея. Старая се да се чувства добре, да не е ощетена от нищо и до този момент се справям. От друга страна, когато става въпрос за училище, мисля, че държа нещата   здраво. Тя сега ще е втора година в  музикалното училище и съм й казала, че единственото, което искам от нея, е да учи. Тя няма никакви други задължения. И щом учи, ще има всичко.“  Отношенията между майка и дъщеря не свършват дотук – често се разхождат с приятели и с техните деца или пък ходят на кино. Глория обожава плуването, но... само в басейн. Слънцето, пясъкът и морето я дразнят. „Просто тип нервна система“, философски заключава тя и майсторски паркира пред кафенето на Японския. Стоян вече ни чака. Предстои им да обсъдят някои бъдещи ангажименти, но междувременно се появява Кофи Бобоне и следват целувки. „Приятели ли сте?“ - изненадано питам. „Нее, ама нали е колега, засичали сме се по партита. Няма човек, с когото да не се разбирам. А и не ми е трудно. Аз съм общителна, обичам позитивните, готини хора, самата аз съм такава и съм на мнение, че трябва да сме колегиални.“

13.00 ч. Притесненията ми около срещата за проба на избраните от нас дрехи се изпаряват бързо. Глория критично оглежда тоалетите за фотосесията, а после се усмихва: „Хубави са!“ Всичко й стои добре и изборът е труден. „Харесвам модерните дрехи. В ежедневието облеклото ми зависи от това накъде съм тръгнала – на шопинг, да се видя с приятелка или на бизнес среща. Но харесвам свежите, цветни неща. За по-деловите мероприятия, разбира се, че се обличам в черно.“ Избираме черен тоалет и за предстоящата корица - подчертава същността й. Казвам й го, а тя се усмихва: „Всяка жена е като хамелеон – иска да бъде различна и интересна във всеки момент, а при мен и професията го изисква. Душата ми обаче е една и съща и мисля, че хората я харесват. Хубаво е, защото аз съм си аз.“

14.00 ч. Време е за малко релакс и докато пътуваме към крайната си цел, научавам подробности за дозите, в които той се поема. И така:
Фитнес – 2 пъти седмично. С редуване на натоварването на мускулните групи и стройна програма за изпълнение на упражненията. „Честно казано, невинаги ми доставя удоволствие, но трябва да го правя, защото като всяка нормално суетна жена и аз искам да изглеждам добре, да съм стегната и като се погледна в огледалото, да се харесвам. А и трябва да изглеждам добре, ако искам хората да продължават да ме обичат“, разсъждава Гло.
Сауна и парна баня – обикновено съчетани с фитнес и масаж. Предпочитана е сауната. „Най-полезно е да стоиш на 90 градуса, аз стоя по 5 минути, след което 3 минути комбинирам с джакузи и така си правя по няколко серии. Често мажа тялото си с мед, знам, че е много полезно, а и кожата става много мека и приятна.“
Масаж – винаги и при всяка възможност. Обикновено релаксиращ. За профилактика понякога и антицелулитен. „Успявам да се отпусна, стремя се да се изключа от всички предстоящи планове и да се наслаждавам само и единствено на масажа и хубавата музика, която звучи. Обожавам спа-центровете, просто мога да разтопя в тях.“

18.00 ч. Отново сме в колата, отново сме на път. Този път целта ни е салон „Фетиш“, където имаме час за грим и прическа. Предстои вечеря с приятели, но добрата визия пак е задължителна. Омекотена от приятните преживявания преди малко, Гло се размечтава: „Много добре си почивам с всевъзможни процедури, но честно да ти кажа най-добре ми е, когато съм в чужбина. Обожавам да пътувам и се стремя това да става поне всеки месец, за да се освобождавам психически от стреса, който ме заобикаля тук. Често ходя в Италия, във Франция... Това е едно малко бягство, което винаги ми се отразява добре. Интересното обаче е, че където и да съм, точно след 4-5 дена всичко започва да ми липсва – и хората, и работата, всичко, което е свързано със страната ни. Винаги съм казвала, че камъкът си тежи на мястото, така че, където и да отидеш в чужбина е хубаво, но да си за не повече от 14 дни. Сега, ако мога да си открадна малко време в началото на септември, с моето семейство ще отидем до Палма де Майорка. Там имам приятели, както и три мои лели, при които често отсядам. Чувствам се много добре, а и няма папараци (усмивка). Мога да се отпусна и да бъда изцяло себе си.“ Междувременно сме стигнали и до студиото, което Глория неизменно посещава вече цели 8 години. През смях споделя, че всички там са й като роднини, все пак се виждат минимум през ден. Вярвам й. Посрещат я радост и успоредно с приятелското бърборене, започват да се премятат кичури дълга коса.

20.00 ч. Изненадващо дългият ден клони към своя край. Отново се срещаме с ПР-а Стоян и тръгваме към един от любимите ресторанти на Гло. Там ще я оставим, за да може поне  вечерта да си отдъхне истински. С предчувствие за вкусната вечеря Глория ентусиазирано споделя: „Капитан Кук“ ми е любим ресторант. Обожавам риба и като си помисля, от година тя ми е в основното меню. Салата е задължителното ми предястие. Малко са хубавите места за хапване в София. Харесвам и панорамата в Японския, „Уно“, „Каза Бояна“ – 4-5 са местата, където вечер може да ме срещнете. Не обичам да вечерям вкъщи. Обичам да съм навън, с приятели или със семейството си.“ Понякога вечерите продължават до късно и завършват в някой хубав бар. Пренаситена от поп фолк заведения, примата до мен споделя, че предпочита клубовете с пиано - „Синатра“, „Камино“ или пък „Изток“ са местата, където си почива на чаша вино с приятели и много смях. А в случаите, когато си остава вкъщи, програмата е няколко хубави филма и купичка семки. Без мисли за днешния или пък утрешния ден, в светове на приказни герои, романтични драми или екшън сцени. Следващото е целувката за лека нощ – с много любов от Симона. Питам я, ако има възможност да размени един ден от живота си с живота на някой друг, кого би избрала, а тя ме поглежда с изумление: „За нищо на света не бих направила подобно нещо. Обожавам това, което правя, харесвам се такава, каквато съм, радвам се на всичко, което ми се е случило, не забравям никога да благодаря в момента, в който се събудя и не бих си заменила живота за нищо на света, за който и да е било друг нечий живот. Дори и за ден! Човек трябва да е благодарен за това, което има и в никакъв случай да не съжалява за каквото и да е било.“ Мъдри думи на опитна жена, която догодина замисля грандиозен концерт по случай 15-те години, откакто е на професионалната сцена и все още е номер 1.

 

СЕПТЕМВРИ, 2008 

www.maximum.bg
 

Още в новия брой на списание „Максимум“: