Ако все още се колебаеш дали да присъстваш на раждането на твоето дете, тази статия ще ти помогне да вземеш най-правилното за теб решение.


Говорете
Добре е да обсъдиш със съпругата си идеята да си в родилна зала до нея. Говорете спокойно и открито. Не се притеснявай да споделиш своите страхове и очаквания. Изслушай и нейните „За!“ и „Против!“...
Може пък да се окаже, че самата тя няма да се чувства комфортно, ако ти си до нея в този момент.

Заедно вземете решение
Опитай се да погледнеш през очите на жената до теб и да разбереш защо за нея е толкова важно твоето присъствие по време на раждането.
Така по-обективно ще вземеш правилното за вас двамата решение.
Не отсичай категорично, че в никакъв случай няма бъдеш в родилната зала. По-добре си дай време да размислиш. Нищо чудно да промениш решението си.
Ако обаче си твърдо убеден, че не желаеш да присъстваш на раждането, не пропускай да обясниш защо. Откровено сподели какви са твоите опасения. Така има шанс съпругата ти да те подкрепи.
Бъди подготвен
Ако си почти решен да присъстваш на раждането, потърси информация за това какво наистина се случва в родилна зала. Можете заедно със съпругата ти да се запишете на курсове за бъдещи родители, да посетите болницата, която сте избрали или да поговорите с други татковци, които са присъствали на раждането на децата си.

Знай възможностите си
Колкото и да си подготвен теоретично, не се заблуждавай, че си готов за всичко, което може да се случи в родилната зала.
Често раждането не протича като по часовник, възможно е да възникнат усложнения.

Подкрепяй я!
Бъди пълноценно до своята съпруга. Насърчавай я в трудните моменти! Бъди нейната връзка с медицинския екип. Не се колебай да питаш за процедурите, които се извършват, както и да кажеш на глас нейните желания по време на раждането.

„За първото ми дете, преди 12 години, нямаше опция да присъствам на раждането. А и, честно казано, не съм се и замислял подробно по въпроса. За втория ми син бях решил, че ще бъда в родилната зала до жена си, за да й помагам в този важен момент. Дори се бяхме уговорили с лекарите да снимаме раждането на детето ни с камера...
Разговаряхме много с жена ми, обсъждахме всичко – как би трябвало да протече раждането, с какво точно мога да й помагам по време на контракциите и как, след като всичко мине благополучно, ще се приберем с нашето бебе у дома.
Бях наистина много ентусиазиран!
Очаквах с нетърпение жена ми да каже, че първите контракции са започнали...
Похвалих се един ден на мой познат колега, че съм решил да присъствам на раждането на сина ми. А той остана много учуден от моето решение и започна да ме разубеждава. Разказа ми как негов познат също бил ентусиазиран като мен да присъства на раждането на детето си, но след това нищо не било същото... особено в сексуалните отношения със съпругата му. И му трябвало много време да преодолее стреса, който е изживял в родилната зала. Този разговор ме накара сериозно да се замисля по въпроса и накрая реших, че не бих искал да поемам такъв риск. Отново разговаряхме с жена ми и се радвам, че тя ме подкрепи в това ново решение.
Сега, след повече от три години, не съжалявам, че не съм бил в родилната зала. Даже си мисля, че сигурно съм щял да преча с присъствието си. Синът ми се роди жив и здрав. Видях го на изписването и оттогава не съм спрял да се грижа за него.
Важни са не толкова присъствието и подкрепата по време на раждането, а помощта, след като бебето се роди.“
Недко Жеков,
баща на Виктор, на 12 години,
и Андрей, на 3 години, София

„От момента, в който бях готов да имам деца, бях убеден и в желанието си да присъствам на раждането им. Дълги 3 години със съпругата ми очаквахме чудото да се случи. И когато това стана, не исках да изпусна и един миг от живота им. Заедно видяхме малката черна точка на ултразвука, заедно видяхме как тупка сърчицето, заедно слушахме тоновете, заедно следихме контракциите... и беше нормално да бъдем заедно и на самото раждане на нашата рожба. Не разбирам – как ще се грижа за съпругата си 9 месеца, а в уникалния миг, в който дъщеря ми идва на бял свят, ще крача нервно пред болницата в неведение какво се случва с любимите ми същества?... Тръпката от непознатото преди раждането на Ида беше голяма! Търсих информация навсякъде – четох, рових се в интернет, гледах реалити филми, бях и на курс за бъдещи родители. Теоретично бях отлично подготвен.
Но на място всичко се оказа доста по-различно. Не очаквах, че емоциите ще са толкова силни! Когато пред теб твоята жена дава живот на твоето дете, вълната от чувства е огромна. Заедно изживяхме болката, споделихме вълнението при първото проплакване, насладихме се на първите мигове да сме вече трима...
Не бих си простил да пропусна това щастие!!!
Един от докторите тогава ми „обеща”, че след тази смела постъпка ще остана импотентен. Естествено, не беше прав! Доказателството е втората ми дъщеря Мария, създадена и очаквана с много любов.
Ако преди раждането на Ида имах 1% съмнение дали мястото ми е в родилна зала, сега вече нямаше сила на света, която да ме разубеди. Успях да бъда и много по-полезен и да не пропусна нито една подробност от раждането. Малката Мария също беше с мама и тати от първата си минута на този свят!
Съпругата ми е убедена, че именно моята подкрепа е причината всичко да мине леко и безпроблемно. В непознатата ситуация това я е карало да се чувства спокойна и уверена и й е дало сили да се справи.
Бъдещи татковци, не пропускайте възможността да участвате в Чудото заедно с любимата жена! Надали в живота ви ще се случи нещо по-вълнуващо и истинско от това да чуете първия вик на детето си, да срежете пъпната връв и да го докосвате минути след раждането! Вълнението си струва! Повярвайте ми!“
Христо Стоянов,
горд татко на Ида, на 2 години,
и Мария, на 4 месеца, София

Още в септемврийския брой на списание „Моето дете“:

Ехографското изследване – поглед отвътре.

Екзотично меню за сладка бременност

Най-добрите покупки за новороденото.

Добрите родители не се страхуват да кажат „Не!“.
Почерпи свежи идеи за справяне с капризни малчугани

Специални страници за мама:
Връщам се на работа!