Започнах работата по този текст с намерението да посоча 12 факта за цезаровото сечение, с които бременните у нас не са запознати.
Оказа се, че те са много повече – по-скоро нещо като 112 факта, от които ще разбереш какво ти предстои.
Кога се налага раждане със секцио?
Решението за раждане с цезарово сечение се взима по редица медицински показания. Ако акушер-гинекологът прецени предварително, че естественото раждане крие редица рискове както за теб, така и за плода, ще бъде насрочено планово секцио. Датата на операцията се избира 5-10 дни преди определения термин. Тогава се счита, че плодът е достатъчно зрял, а в същото време се избягва риска от започване на естествено раждане.

Причини за планово секцио:

• Отворът на таза е много по-малък от размерите на главата на бебето. Това би могло да затрудни раждането.
  
  
• При късогледство. Има риск ретината да се отлепи по време на напъните.
  
  
• При възраст над 35 години, тежка бременност и предстоящо първо раждане.
  
  
• При диабет и тегло на плода над 4 килограма.
  
  
• Плацентата блокира шийката на матката и пречи на бебето да излезе (плацента превия).
  
  
• Плодът е с неправилно предлежание – всяка позиция, различна от главичното предлежание.
  
  
• При многоплодна бременност – особено при тризнаци и повече бебета. При близнаци също може да се наложи планово секцио, ако и двата плода са разположени едновременно седалищно или главично
  
  
• Раждане със секцио преди по-малко от две години

Възможно е да се наложи операция, след като вече е започнало раждане по естествен път. Това секцио се нарича спешно, макар често нито твоят живот, нито този на бебето са в опасност.

Причини за секцио по спешност:

• Раждането не напредва – контракциите са слаби или спират, шийката не се разширява.
  
  
• Бебето страда от липса на кислород. Сърдечните тонове затихват – наблюдава се фетален дистрес.
  
  
• Родилката е изтощена от дълго раждане и не може да напъва ефективно.
  
  
• Пъпната връв е къса или е увита около вратлето на бебето.

За и против
Ако секциото е по медицински показания, надали има смисъл да се обсъждат предимствата и недостатъците. Безспорно това е правилното решение за теб и твоето бебе. Все пак предимство е, че родовите пътища остават незасегнати. А и донякъде можеш да избираш рождената дата на своето дете :-)
Но така или иначе цезаровото сечение, като повечето коремни операции, също крие своите рискове. Има опасност от продължително кървене, от инфектиране на раната, както и от образуването на тромбози.
Макар и минимални, съществуват рискове и за плода. В утробата белите дробове на бебето плуват в околоплодна течност, която постепенно и бавно изтича, докато траят контракциите. Така твоята рожба се подготвя за своята първа глътка въздух. При секциото новороденото се изважда за секунди и има опасност да изпитва затруднения с дишането в началото. Именно затова родените с операция бебета често не проплакват.

Какво да очакваш?
Ако секциото е планово, няколко дни преди насрочената дата се правят необходимите изследвания. Най-вероятно ще постъпиш в болница деня преди операцията. От предната вечер ще ти дадат очистително и ще те помолят да не ядеш и да не пиеш нищо. Плановите операции се насрочват за сутринта. На операционната маса ще легнеш по гръб с ръце встрани, за да могат да ти сложат абокат и системи. Необходимо е да се постави и катетър, защото след операцията няма да можеш да се движиш веднага.
Следва упойката. В много редки случаи се налага използването на пълна упойка. Най-често се прилагат епидурална или спинална анестезии. Поставят се в гръбначния стълб. Ще трябва да застанеш в специална поза – на една страна, със сгънати към лицето колене, като се опитваш максимално да извиеш гърба назад. Най-вероятно ще усетиш вкарването на иглата между прешлените, но без болка. След това отново ще легнеш по гръб. До главата ти ще стои медицинска сестра, която ще провери дали упойката е подействала и ще следи състоянието ти по време на операцията. Самата ти ще си в пълно съзнание.
Хирургът ще направи разрез на коремната стена и на матката. Цялата операция не трае повече от 40-50 минути. До 5 минути се изважда бебето. Ще можеш да го видиш за минутка, след което екипът от неонатолози ще го отнесе в детското отделение. Следва изваждането на плацентата и зашиването. При спешно секцио, процедурата е същата.
Когато операцията приключи, ще те преместят в реанимация. Там ще следят постоянно състоянието ти, защото първите часове са най-критични. Вероятно ще си толкова уморена, че ще поспиш за малко. Скоро анестезията ще започне да намалява действието си, затова е възможно да ти дадат друго болкоуспокояващо. Предстои ти първото ставане...

Физическо възстановяване
Най-вероятно в началото ще се чувстваш толкова зле, че няма да имаш никакво желание да се движиш. Въпреки болката обаче, е добре да направиш първия опит с помощта на медицинската сестра не по-късно от 8-10 часа след операцията. Бъди особено внимателна при ставането и лягането, защото тогава се напрягат коремните мускули. След раздвижването, по преценка на лекарския екип ще те преместят в нормална стая за родилки, където ще можеш да видиш бебето и да направиш своя първи опит да го накърмиш. Няма да ти е лесно, но е важно да бъдеш упорита. Пробвай легнала на една страна и слагай бебето по-често да суче. Това ще стимулира лактацията.
Като цяло възстановяването след цезарово сечение е по-трудно и бавно, отколкото след естествено раждане. В началото ще е болезнено, но всеки следващ ден ще се чувстваш по-добре. Конците се свалят на 6-8-ия ден след операцията. До 1-2 две седмици болката ще отшуми. Подбери дълбоко бельо, което няма да дразни белега. Добре е да изчакаш поне месец, преди да започнеш с упражненията за стягане на коремната стена.
Кихането, кашлянето и смехът ще са болезнени, защото оказват натиск върху коремната стена. Възможно е да те мъчат и газове, което е често срещано след всяка коремна операция. За да избегнеш запека, хапвай храна, богата на фибри и целулоза. До месец-два всичките ти оплаквания трябва да са отшумели. Ако болката се усили, вдигаш температура, тъканта около раната се възпали или имаш обилен секрет, непременно се консултирай с лекар.

Емоционално възстановяване
Нормално е да се чувстваш много объркана, разочарована, дори виновна... В началото навярно ще изпитваш облекчение, че нещата най-сетне са приключили. Но, след като отнесат бебето, часовете на раздяла могат да ти се сторят прекалено дълги. Тогава нахлуват и първите въпроси: „Защо бебчо не се роди нормално?“, „Нещо нередно ли направих?“, „Защо не се справих сама?“. Ще ти трябва време, за да свикнеш с мисълта, че бебето ти се е родило с операция. Говори с партньора си за твоите чувства. Така по-лесно и бързо ще преодолееш притесненията. А и първата беззъба бебешка усмивка ще те накара да забравиш всичко.

Първо секцио = второ секцио?
Надали може да се даде категоричен отговор на този въпрос. Счита се, че е необходимо да минат поне 2 години от операцията до следващата бременност, за да има шанс втория път да родиш по естествен път. Оптималният срок е 4-5 години. Въпреки това съществува риск от руптура на матката и е възможно да ти препоръчат цезарово сечение.
Важно е да знаеш, че ако секциото е било планирано, заради обективни непроменими фактори, като късогледство, диабет и др., второто раждане отново ще е с операция. Ако първия път се е наложило секцио, заради настъпили усложнения по време на раждането, втория път нещата могат да протекат като по учебник.

Планово секцио
Винаги съм мислила, че ще родя естествено
Стефка Каранейчева, майка на Ивайла, на 1година и 9 месеца,
Свиленград
„Ивайла се роди чрез цезарово сечение. Късогледа съм. Очният лекар и акушер-гинекологът ми препоръчаха раждане със секцио, тъй като при висок диоптър съществува опасност ретината да се отлепи от напъните по време на раждане. Предпочетох да не рискувам. Но ако нямах проблем с очите, надали щях да се съглася да родя с операция. Винаги съм си мислила, че детето ми ще се появи на бял свят по най-нормалния и естествен начин.
Ден преди операцията ме приеха в болницата и започна най-кошмарното чакане. Знаех какво ще се случи на другия ден, но изобщо нямах представа какво ме очаква оттук нататък. Ту ми се плачеше, ту тръпнех от радостни вълнения. Щеше да ми е малко по- леко, ако не бях сама.
Рано сутринта се запътих към операционната. Наложи се да ми поставят пълна упойка. Първото нещо, което чух след това беше: „Как ще се казва момата?” И оттогава започнах да живея нов живот. Вече си бях стаята, когато ми я донесоха да я видя. Много съжалявам, че не можах да я чуя как изплаква и да я зърна в момента, когато се роди. И винаги ще съжалявам за това.
Много често чувам изказвания, че секциото е по-лесният начин да родиш... От самото раждане нищо не разбрах, но след това не можех да се изкашлям от болка. Така че – лесно няма. Щом се е появил нов живот, не може да не е имало болка.“

Спешно секцио
Благодарна съм, че лекарите взеха правилното решение
Биляна Корабова, майка на Велислава, на 3години,
Русе
„Три седмици преди термина ми изтекоха околоплодните води... Ужасно много се уплаших. Постъпих в болницата, където веднага ме включиха на фонографски апарат, за да се проследят тоновете на сърцето на бебето. Оказа се че са забавени и плодът има страдание. По спешност ме отведоха в операционната зала. Нямах все още никакви контракции.
Поставиха ми спинална анестезия, но възникна проблем. Оказа се, че имам гръбначно изкривяване в лумбалните прешлени и трудно успяха да поставят иглата. Самата операция мина доста бързо - за около 20 минути. Лошото е, че през всичкото това време си в пълно съзнание и през главата ти минават всякакви страшни мисли. Постоянно питах как е детето. Когато чух бебешкия плач, леко се успокоих.
Родих момиченце. Дадоха ми да я видя за малко и след това я прибраха. Чак тогава лекарите ми обясниха, че пъпната връв е била увита и стегната около вратлето на бебето. Поставиха Велислава в кувьоз, на системи и кислород. Дадоха ми да я гушна още на следващия ден по обяд – чувствах се като най-щастливия човек на света. .
На втория ден успях да стана сама и отидох до мивката. Вярно, болеше ме, но не чак толкова. На третия ден вече си стягах багажа да тръгвам. Раната ми заздравя бързо и до днес нямам никакви оплаквания.
Много съм благодарна на докторите, че се справиха чудесно с трудното ми раждане. Втория път пак бих избрала раждане със секцио, ако имам възможност.“

Страниците подготви: Кристина Димова
Консултант: д-р Таня Тимева, акушер-гинеколог, медицински директор на АГ болница „Д-р Щерев“, София
Сн.: shutterstock.com

Още в новия брой на списание „Моето дете“:

Ехографското изследване – поглед отвътре.

Бременност и алергии

Тревоги за новороденото

Когато малкото не се отделя от теб...

Аз!Аз!Аз! Егоистични ли са малчуганите?

Антибиотиците – необходимото зло