Списания
Rozali.com » Списания » Моето дете » От новия брой
С най-нежна грижа за детското здраве
Всички малки деца боледуват. Едни по-рядко, други по-често. Когато обаче антибиотиците и кортизонът станат чест гост в дома ти, единственият начин да им кажеш "сбогом" е да се обърнеш към техен алтернативен заместител.

Аз и моят син също се доверихме на хомеопатичните лекарства. Напоследък към тях прибягват все повече български семейства. И не случайно - специално при лечението на малките деца хомеопатията се е доказала като изключително ефективна.
Хомеопатията (от гръцкото homois – подобно и pathos – болест) е широко разпространен алтернативен метод за лечение, създаден през 1800 г. от немският лекар д-р Самуел Ханеман. В основата й стои принципа на подобностите. Или дословно цитирано: „подобното се лекува с подобно”. Решаващ критерий за избора на хомеопатично лекарство е предизвикването на симптоми, подобни на тези, от които се оплаква болният.
Защо да кажеш „да” на хомеопатията?
В хомеопатията не се говори за „болест”, а винаги за „болни хора”. Най-важното на първо място е да се създаде обобщаващ образ на болния. Началото на всеки преглед започва със задаване на различни въпроси към пациента, т. нар. „първична анамнеза”. Най-важни в хомеопатията са симптомите, които отличават един пациент от останалите, които страдат от същото заболяване. Те говорят много за индивидуалността на болния. Симптомите при един не винаги са типичните за конкретното заболяване.
Хомеопатичният терапевт интензивно разпитва за психическите симптоми на болния, за напрегнатост, избухливост, депресивност и други подобни състояния. Сред физическите симптоми най-важно е качеството им (дали става дума за пробождащи, туптящи или ударни болки). Реакциите спрямо околното обкръжение също са важни и показват индивидуалните особености на пациента: настъпва ли подобрение или болестта по-скоро се влошава чрез спокойствие или чрез повече движение; какво е въздействието на студа и топлината, ласките и натискът оказват ли влияние?
Разпитва се за т. нар. общи симптоми като например поведение на пациента по време на сън, предпочитания или недолюбване на определени храни, сънища, темперамент и прочие. По този начин хомеопатичния терапевт си изгражда образ на индивидуалния пациент, докато традиционната медицина на първо място се интересува от картината на заболяването.
Принципно и хомеопатите са лекари и ползват данни от скенер, рентген, лаборатория и прочие.
Как да даваш хомеопатичните лекарства?
Дозировката на хомеопатичните лекарства е различна според възрастта на детето. На кърмачетата и най-малките деца се предписват по 3 глобули, а на децата на възраст над 3 години – по 5 глобули. Колкото по-остро е заболяването, толкова по-често се дават предписаните медикаменти.
Препоръчва се на децата да се дават т.нар. „глобули“ (топченца), които не съдържат алкохол и са сладки на вкус. При кърмачетата се препоръчва глобулите да се разтварят в пластмасова лъжичка с малко вода (но не и с мляко, защото хомеопатията лесно може да се неутрализира). По-големите деца могат да оставят глобулите да се разтворят под езика им. Острите дразнители (като дъвка, паста за зъби, етерични масла) отчасти блокират действието на хомеопатичните лекарства. Ето защо лекарите хомеопати съветват те да се избягват половин час преди и след даване на лекарството. В България се продава цяла серия таблетна форма хомеопатични лекарства, подходящи за деца на DHU (Германско хомеопатично сдружение).
Съхранявайте хомеопатичните лекарства далеч от детските ръце, от светлина, влага и възможно най-далеч от есенции с остър аромат.
Граници на хомеопатията
Веднъж швейцарският лекар хомеопат А. Фьогели заявил: „Хомеопатията не познава граници. Има само ограничени хомеопати.” Това разбира се не е съвсем така. Границите на хомеопатията се простират до следното: - ограничено въздействие на хомеопатичните лекарства (по време на хирургични интервенции, когато някой от органите не функционира, при загуба на голямо количество кръв, пациенти в състояние на кома); ограничаване действието на методите (когато пациентът не е в състояние да опише здравословния си проблем или когато няма доверие на лекаря си).
Хомеопатията действа там, където съществува възможност организмът сам да се пребори с болестта. Това важи за абсолютно всички остри заболявания, особено тези в детска възраст, както и психосоматичните и хроничните заболявания. Някои упорити болести като например сенна хрема, бронхиална астма и невродермит, които при лечение със средствата на традиционната медицина само временно се подобряват, а след това отново обострят, с помощта на хомеопатичното лечение могат да се потиснат за дълъг период от време или напълно да се излекуват.
Хомеопатичната терапия не трябва напълно да замества интензивната медицинска намеса (когато става дума за спешен случай), нито пък е абсолютен заместник при недостатъчна продукция на инсулин в кръвта.
Домашната хомеопатична аптека
Добре е у дома да ви се намират следните хомеопатични лекарства:
6 месеца - това е минималният период за лечение на хронично заболяване с хомеопатични препарати.
Велиана Симеонова
Консултант: д-р Атанас Михайлов, лекар-хомеопат
Април 2008
Още в новия брой на списание „Моето дете“

Аз и моят син също се доверихме на хомеопатичните лекарства. Напоследък към тях прибягват все повече български семейства. И не случайно - специално при лечението на малките деца хомеопатията се е доказала като изключително ефективна.
Хомеопатията (от гръцкото homois – подобно и pathos – болест) е широко разпространен алтернативен метод за лечение, създаден през 1800 г. от немският лекар д-р Самуел Ханеман. В основата й стои принципа на подобностите. Или дословно цитирано: „подобното се лекува с подобно”. Решаващ критерий за избора на хомеопатично лекарство е предизвикването на симптоми, подобни на тези, от които се оплаква болният.
Защо да кажеш „да” на хомеопатията?
- Защото хомеопатията е изключително щадящ метод, който се справя с почти детски болести. Тя е 100% естествена и при нея няма странични действия на медикаментите. Разбира се в хомеопатията самолечението не е за препоръчване. Всяко остро заболяване, всяка повишена температура, всяка силна болка трябва внимателно да бъде изследвана и открита от детски лекар хомеопат.
- Защото детският организъм е изключително податлив на терапии, които лекуват чрез стимулиране на имунната система на организма. А хомеопатията е точно такава терапия.
- Защото хомеопатичните лекарства са абсолютно натурални. Те съдържат растителни, животински и минерални извлеци в много висока концентрация. Предозирането с хомеопатични лекарства изобщо не е опасно за здравето и живота на пациента.
- Защото конвенционалната медицина няма какво да предложи при редица физиологични реакции на организма като например прорязване на зъбите и бебешки колики (конвенционалните препарати са крайно неефективни). С хомеопатични средства може да се покрият вакцинити (възможните усложнения вследствие на ваксините).
- Защото индивидуалния подход към пациента позволява на лекарят- хомеопат да достигне там, където конвенционалната медицина е безпомощна.
В хомеопатията не се говори за „болест”, а винаги за „болни хора”. Най-важното на първо място е да се създаде обобщаващ образ на болния. Началото на всеки преглед започва със задаване на различни въпроси към пациента, т. нар. „първична анамнеза”. Най-важни в хомеопатията са симптомите, които отличават един пациент от останалите, които страдат от същото заболяване. Те говорят много за индивидуалността на болния. Симптомите при един не винаги са типичните за конкретното заболяване.
Хомеопатичният терапевт интензивно разпитва за психическите симптоми на болния, за напрегнатост, избухливост, депресивност и други подобни състояния. Сред физическите симптоми най-важно е качеството им (дали става дума за пробождащи, туптящи или ударни болки). Реакциите спрямо околното обкръжение също са важни и показват индивидуалните особености на пациента: настъпва ли подобрение или болестта по-скоро се влошава чрез спокойствие или чрез повече движение; какво е въздействието на студа и топлината, ласките и натискът оказват ли влияние?
Разпитва се за т. нар. общи симптоми като например поведение на пациента по време на сън, предпочитания или недолюбване на определени храни, сънища, темперамент и прочие. По този начин хомеопатичния терапевт си изгражда образ на индивидуалния пациент, докато традиционната медицина на първо място се интересува от картината на заболяването.
Принципно и хомеопатите са лекари и ползват данни от скенер, рентген, лаборатория и прочие.
Как да даваш хомеопатичните лекарства?
Дозировката на хомеопатичните лекарства е различна според възрастта на детето. На кърмачетата и най-малките деца се предписват по 3 глобули, а на децата на възраст над 3 години – по 5 глобули. Колкото по-остро е заболяването, толкова по-често се дават предписаните медикаменти.
Препоръчва се на децата да се дават т.нар. „глобули“ (топченца), които не съдържат алкохол и са сладки на вкус. При кърмачетата се препоръчва глобулите да се разтварят в пластмасова лъжичка с малко вода (но не и с мляко, защото хомеопатията лесно може да се неутрализира). По-големите деца могат да оставят глобулите да се разтворят под езика им. Острите дразнители (като дъвка, паста за зъби, етерични масла) отчасти блокират действието на хомеопатичните лекарства. Ето защо лекарите хомеопати съветват те да се избягват половин час преди и след даване на лекарството. В България се продава цяла серия таблетна форма хомеопатични лекарства, подходящи за деца на DHU (Германско хомеопатично сдружение).
Съхранявайте хомеопатичните лекарства далеч от детските ръце, от светлина, влага и възможно най-далеч от есенции с остър аромат.
Граници на хомеопатията
Веднъж швейцарският лекар хомеопат А. Фьогели заявил: „Хомеопатията не познава граници. Има само ограничени хомеопати.” Това разбира се не е съвсем така. Границите на хомеопатията се простират до следното: - ограничено въздействие на хомеопатичните лекарства (по време на хирургични интервенции, когато някой от органите не функционира, при загуба на голямо количество кръв, пациенти в състояние на кома); ограничаване действието на методите (когато пациентът не е в състояние да опише здравословния си проблем или когато няма доверие на лекаря си).
Хомеопатията действа там, където съществува възможност организмът сам да се пребори с болестта. Това важи за абсолютно всички остри заболявания, особено тези в детска възраст, както и психосоматичните и хроничните заболявания. Някои упорити болести като например сенна хрема, бронхиална астма и невродермит, които при лечение със средствата на традиционната медицина само временно се подобряват, а след това отново обострят, с помощта на хомеопатичното лечение могат да се потиснат за дълъг период от време или напълно да се излекуват.
Хомеопатичната терапия не трябва напълно да замества интензивната медицинска намеса (когато става дума за спешен случай), нито пък е абсолютен заместник при недостатъчна продукция на инсулин в кръвта.
Домашната хомеопатична аптека
Добре е у дома да ви се намират следните хомеопатични лекарства:
- Aconitum (при започваща инфекция, пртиво шоково)
- Apis mellifica (при ухапвания от насекоми, уртикария)
- Arnica (при повърхностни рани, синини)
- Arsenicum album (при разстройство)
- Belladonna (при остри възпаления, подобни на колики болки, треска)
- Chamomilla (при растеж на зъб, раздразнителност)
- Cocculus (при повръщане, прилошаване по време на път)
- Drosera (при остра кашлица, възпаление на гърлото със сухота)
- Ferrum phosphoricum (при възпаления и инфекции)
- Nux vomica (при повръщане, запек)
6 месеца - това е минималният период за лечение на хронично заболяване с хомеопатични препарати.
Велиана Симеонова
Консултант: д-р Атанас Михайлов, лекар-хомеопат
Април 2008
Още в новия брой на списание „Моето дете“
Още от Моето дете
- Хроничен гастрит ...
- Нани, нани, бебче... ...
- Научи се да разбираш детския темперамент ...
- Неприятна среща с... летните вируси ...
- Умните решения при проблеми с дисциплина ...
- „Рачо реже риба“ или за проблемите в гов ...
- 17 идеи как да отгледаш щастливо дете ...
- Да ям или да не ям... за двама? ...
- Най-разпространените митове, свързани с ...
- 21 неизбежни клопки за бременни ...


