Списания
Rozali.com » Списания » National Geographic » От новия брой
Стоунхендж
Датировка на погребенията в Стоунхендж разкрива, че монументът е бил използван като гробище над 500 години. Находките се оказват останки от каменната епоха.
Радиовъглеродна датировка на кремираните тленни останки, погребани в комплекса Стоунхендж, Великобритания, свидетелства, че монументът е бил използван като гробище от създаването си малко след 3000 г. пр.Хр. до издигането на големите камъни около 2500 г. пр.Хр.
Доскоро много археолози споделяха мнението, че тленни останки са били погребвани в Стоунхендж между 2700 – 2600 г. пр.Хр., преди поставянето на големите камъни (сарсени). Новите данни предоставят сериозни доказателства за първоначалното предназначение на монумента и свидетелстват, че обектът е служел за гробище повече от 500 години.
„Вече е ясно, че погребенията са били важен елемент от Стоунхендж във всички основни етапи от съществуването му”, заяви Марк Паркър Пиърсън, професор по археология от Университета в Шефийлд (Великобритания) и ръководител на археологическия проект „Стоунхендж Ривърсайд“, осъществяван с подкрепата на Националното географско дружество. „В Стоунхендж са били извършвани погребални ритуали от създаването до разцвета на паметника в средата на третото хилядолетие пр.Хр. Погребението на кремирани тленни останки, датиращи от фазата на сарсените, е вероятно едно от многото подобни от този късен период от съществуването на монумента и свидетелства, че Стоунхендж все пак е бил „дом на мъртвите”.” „Най-ранното погребение на тленни останки – малка купчина обгорели кости и зъби – беше открито в една от дупките по края на монумента, т. нар. „дупки на Обри”, и датира от 3030-2880 г. пр.Хр., приблизително времето, в което насипът и ровът на Стоунхендж са били „гравирани” в равнината Солсбъри. Второто погребение, открито в рова около Стоунхендж, е на възрастен индивид и датира от 2930-2870 г. пр.Хр. Най-ранната кремация, на 25-годишна жена, беше открита в северната част на насипа и датира от 2570-2340 г. пр.Хр., или времето, в което първите сарсени са били подредени в Стоунхендж”, обясни Паркър Пиърсън.
Научноизследователската работа в Стоунхендж е отразена в юнския брой на списанието National Geographic. Световната премиера на „Stonehenge Decoded” („Разгадаването на Стоунхендж“)- екслузивен поглед върху новите открития – ще се състои по канал National Geographic на 1 юни (21:00 ч. източно тихоокеанско време за САЩ; за други страни - проверете регионалната програма на канала). Материал за Стоунхендж ще бъде публикуван и в списанието NG Kids през юли.
За първи път кремации от Стоунхендж биват подложени на радиовъглероден анализ. Тленните останки, датирани от екипа на Паркър Пиърсън, са открити през 1950 г. и до момента са били пазени в музея на Солсбъри.
Други 49 кремации са изровени от комплекса Стоунхендж през 1920 г., но впоследствие били заровени обратно, защото се смятало, че нямат научна стойност. По мнението на археолозите, тленните останки на близо 240 души са били погребани в Стоунхендж след кремиране.
Андрю Чембърлейн, колега на Паркър Пиърсън от университета в Шефийлд и експерт по древна демография, смята, че тленните останки принадлежат на знатна фамилия и техните наследници, вероятно владетелска династия. Според професор Чембърлейн, доказателство за това е малкият брой погребения от най-ранната фаза на Стоунхендж. Броят на кремациите нараства с всеки изминал век, т.е. с увеличаването на потомството на фамилията. Друга следа е самото полагане на гробовете в такъв внушителен монументален обект. „Не мисля, че обикновени хора са били погребвани в Стоунхендж – несъмнено, комплексът е бил свещено място по онова време”, обясни Паркър Пиърсън. „Логично е да се предположи, че погребаните там са били уважавани и почитани.”
„Хората, погребани тук, трябва да са принадлежали към много малко и отбрано общество”, сподели той. „Археолозите дълго обмисляха варианта дали Стоунхендж не е бил изграден от предисторически вождове, или дори от древни владетели. Новите резултати показват не само, че това вероятно е истина, но и че Стоунхендж е бил място за последен покой на тленните им останки.”
Освен в провеждането на радиовъглеродния анализ, този сезон археолозите участваха и в разкопки на древно селище в Дърингтън Уолс, датиращо от времето на Пистата на Стоунхендж - насипно ограждение, което дълго време озадачаваше учените. Те направиха и нови разкрития за „Камъкът на кукувицата” (Cuckoo Stone), както и за дървените монументи на юг от Удхендж.
Голяма част от работата през петата година от проекта „Стоунхендж Ривърсайд“, който ще продължи до 2010 г., беше съсредоточена в Дърингтън Уолс – хендж, отстоящ на около 3.2 км. североизточно от мегалитния паметник. Паркър Пиърсън вярва, че за разлика от по-мрачното предназначение на Стоунхендж като „монумент на мъртвите”, Дърингтън е бил построен, за да даде подслон на живите.
Миналата година археолозите обявиха откритото през 2006 г. голямо сезонно селище, съставено от къщи, групирани около дървена версия на мегалитния монумент, в които се предполага, че са живеели строителите на Стоунхендж преди близо 4 600 години. През 2007 г. екипът успя да изкопае четири от къщите, които някога са се издигали на хълма, като една от тях е в особено добро състояние. Разкопките на тази къща разкриха кирпичена стена, една от най-старите подобни във Великобритания, направена от смесица от натрошен варовик и едър гипс. Другите къщи са построени предимно от дърво и глина. В добре запазената къща, чиито размери са 4,8 на 5,2 м. (около 24 кв.м), учените откриват следи от каменната епоха – кремъчни изделия, върха на игла за дрехи и две ямки с големината на чаша за чай, разположени в ъглите на къщата, пълни с остри парченца кремък, очевидно събирани от обитателите. В ъглите на пода се виждат следи от легла и дървен долап. В средата на къщата, до останките от овално огнище, се забелязват две вдлъбнатини „в онази част на огнището, където подът е оцветен от пепелта”, обяснява Паркър Пиърсън. „Човекът, който се е занимавал с домакинската работа и готвенето в къщата, често е коленичел там.”
Екипът открива и няколко къщи по протежението на широка алея, свързваща Дърингтън Уолс с близката река Ейвън. По думите на Паркър Пиърсън, постройките са тристенни, разполагали са с огнища, и вероятно са служели за подслон на зрителите на процесии, преминаващи по алеята до реката и обратно. Заключенията от този сезон карат професор Пиърсън да вярва, че в Дърингтън Уолс е се е помещавало голямо кръгообразно селище от над 300 къщи, превръщащи го в най-голямото селище в северозападна Европа по онова време. „Смятаме, че там са живеели мъже и жени, вероятно и деца, и всички са били свързани със строежа на Стоунхендж”, споделя той.
Предварителните резултати от анализите на местността показват, че селището е било сезонно. Според Паркър Пиърсън, липсата на определени елементи, като останки от новороден добитък, и от друга страна присъствието на археологически доказателства за клането на прасета в средата на зимния сезон, свидетелстват, че хората са пътували до комплекса, носейки със себе си храна и добитък в определено време на годината.
Радиовъглеродният анализ на копачка от еленов рог разкрива част от историята на Големия Писта на Стоунхендж, неолитно землено съоръжение с дължина над 3.2 км. Датировката на сечивото – от 3630 до 3375 пр.Хр. – показва, че Пистата е съществувала 1000 години преди издигането на сарсените в Стоунхендж. Според археолога и ръководител на изследването Джулиан Томас от университета в Манчестър, Великобритания, линейното ограждение, образувано от двата паралелни насипа на Пистата, вероятно е било считано за свещено. „Разкопките показват, че то е почти чисто – липсват други кости или наноси”, заяви професор Томас. Истинското предназначение на Пистата е неизвестно.
Разположен върху оста на Пистата, „Камъкът на кукувицата” е другото голямо разкритие за сезона. Екип от археолози, ръководен от Колин Ричардс от университета в Манчестър, успяват да докажат, че камъкът - сплескан скален къс, лежащ на едната си страна - наистина произхожда от тази местност за разлика от повечето сарсени в Стоунхендж. Според Ричардс, по времето на неолита камъкът е бил положен вертикално в близост до специални ямки, използвани за полагането на предмети. „Неведнъж установявахме, че копачките от еленов рог, които са в перфектно състояние, са били заравяни умишлено, вероятно като част от ритуал”, сподели Паркър Пиърсън.
По протежението на стръмните скали на юг от дървения монумент Удхендж, екип от археолози, ръководен от Джошуа Полард от Бристолския университет, откриват две овални заграждения, пазещи изключителни монументални дървени структури, всяка поддържана от четири големи дървени стълба. „Тези структури определено не са били предназначени за живеене”, казва Полард. „Целта им е неясна, но е възможно да са били използвани за поддържането на издигнати платформи, където телата на мъртвите са били оставяни да изгният.”
„В общи линии, откриваме, че строителите на Стоунхендж са били сложна общност с велики постижения”, заяви Паркър Пиърсън. „Съмнявам се, че са знаели каква грандиозна мистерия ще оставят след себе си”.
Проектът „Стоунхендж Ривърсайд“ е финансиран от Националното географско дружество и Съвета по изследване на изкуствата и хуманитарните науки на Великобритания, с подкрепата на организацията Английско наследство. Ръководители на проекта са: Майк Паркър Пиърсън (Шефийлд), Джулиан Томас (Манчестър), Джошуа Полард (Бристол), Колин Ричардс (Манчестър), Крис Тили (Университетски колеж Лондон) и Кейт Уелам (Университета в Борнмут).
На снимката: Изотопни анализи на зъбите показват, че откритият през 2002 г. „Стрелец от Еймсбъри" е израснал в Алпите.
Погребан e около 2400 г. пр.Хр. заедно с инструменти за металообработване и колчан с хубави стрели.
Снимка: Кен Гайгър
Собственост на Музея в Солсбъри и Южен Уилтшър
За Стоунхендж и още много любопитни и удивителни проекти разказва новият юнски брой на сп. National Geographic България.
юни, 2008
Ngm.bg
Радиовъглеродна датировка на кремираните тленни останки, погребани в комплекса Стоунхендж, Великобритания, свидетелства, че монументът е бил използван като гробище от създаването си малко след 3000 г. пр.Хр. до издигането на големите камъни около 2500 г. пр.Хр. Доскоро много археолози споделяха мнението, че тленни останки са били погребвани в Стоунхендж между 2700 – 2600 г. пр.Хр., преди поставянето на големите камъни (сарсени). Новите данни предоставят сериозни доказателства за първоначалното предназначение на монумента и свидетелстват, че обектът е служел за гробище повече от 500 години.
„Вече е ясно, че погребенията са били важен елемент от Стоунхендж във всички основни етапи от съществуването му”, заяви Марк Паркър Пиърсън, професор по археология от Университета в Шефийлд (Великобритания) и ръководител на археологическия проект „Стоунхендж Ривърсайд“, осъществяван с подкрепата на Националното географско дружество. „В Стоунхендж са били извършвани погребални ритуали от създаването до разцвета на паметника в средата на третото хилядолетие пр.Хр. Погребението на кремирани тленни останки, датиращи от фазата на сарсените, е вероятно едно от многото подобни от този късен период от съществуването на монумента и свидетелства, че Стоунхендж все пак е бил „дом на мъртвите”.” „Най-ранното погребение на тленни останки – малка купчина обгорели кости и зъби – беше открито в една от дупките по края на монумента, т. нар. „дупки на Обри”, и датира от 3030-2880 г. пр.Хр., приблизително времето, в което насипът и ровът на Стоунхендж са били „гравирани” в равнината Солсбъри. Второто погребение, открито в рова около Стоунхендж, е на възрастен индивид и датира от 2930-2870 г. пр.Хр. Най-ранната кремация, на 25-годишна жена, беше открита в северната част на насипа и датира от 2570-2340 г. пр.Хр., или времето, в което първите сарсени са били подредени в Стоунхендж”, обясни Паркър Пиърсън.
Научноизследователската работа в Стоунхендж е отразена в юнския брой на списанието National Geographic. Световната премиера на „Stonehenge Decoded” („Разгадаването на Стоунхендж“)- екслузивен поглед върху новите открития – ще се състои по канал National Geographic на 1 юни (21:00 ч. източно тихоокеанско време за САЩ; за други страни - проверете регионалната програма на канала). Материал за Стоунхендж ще бъде публикуван и в списанието NG Kids през юли.
За първи път кремации от Стоунхендж биват подложени на радиовъглероден анализ. Тленните останки, датирани от екипа на Паркър Пиърсън, са открити през 1950 г. и до момента са били пазени в музея на Солсбъри.
Други 49 кремации са изровени от комплекса Стоунхендж през 1920 г., но впоследствие били заровени обратно, защото се смятало, че нямат научна стойност. По мнението на археолозите, тленните останки на близо 240 души са били погребани в Стоунхендж след кремиране.
Андрю Чембърлейн, колега на Паркър Пиърсън от университета в Шефийлд и експерт по древна демография, смята, че тленните останки принадлежат на знатна фамилия и техните наследници, вероятно владетелска династия. Според професор Чембърлейн, доказателство за това е малкият брой погребения от най-ранната фаза на Стоунхендж. Броят на кремациите нараства с всеки изминал век, т.е. с увеличаването на потомството на фамилията. Друга следа е самото полагане на гробовете в такъв внушителен монументален обект. „Не мисля, че обикновени хора са били погребвани в Стоунхендж – несъмнено, комплексът е бил свещено място по онова време”, обясни Паркър Пиърсън. „Логично е да се предположи, че погребаните там са били уважавани и почитани.”
„Хората, погребани тук, трябва да са принадлежали към много малко и отбрано общество”, сподели той. „Археолозите дълго обмисляха варианта дали Стоунхендж не е бил изграден от предисторически вождове, или дори от древни владетели. Новите резултати показват не само, че това вероятно е истина, но и че Стоунхендж е бил място за последен покой на тленните им останки.”
Освен в провеждането на радиовъглеродния анализ, този сезон археолозите участваха и в разкопки на древно селище в Дърингтън Уолс, датиращо от времето на Пистата на Стоунхендж - насипно ограждение, което дълго време озадачаваше учените. Те направиха и нови разкрития за „Камъкът на кукувицата” (Cuckoo Stone), както и за дървените монументи на юг от Удхендж.
Голяма част от работата през петата година от проекта „Стоунхендж Ривърсайд“, който ще продължи до 2010 г., беше съсредоточена в Дърингтън Уолс – хендж, отстоящ на около 3.2 км. североизточно от мегалитния паметник. Паркър Пиърсън вярва, че за разлика от по-мрачното предназначение на Стоунхендж като „монумент на мъртвите”, Дърингтън е бил построен, за да даде подслон на живите.
Миналата година археолозите обявиха откритото през 2006 г. голямо сезонно селище, съставено от къщи, групирани около дървена версия на мегалитния монумент, в които се предполага, че са живеели строителите на Стоунхендж преди близо 4 600 години. През 2007 г. екипът успя да изкопае четири от къщите, които някога са се издигали на хълма, като една от тях е в особено добро състояние. Разкопките на тази къща разкриха кирпичена стена, една от най-старите подобни във Великобритания, направена от смесица от натрошен варовик и едър гипс. Другите къщи са построени предимно от дърво и глина. В добре запазената къща, чиито размери са 4,8 на 5,2 м. (около 24 кв.м), учените откриват следи от каменната епоха – кремъчни изделия, върха на игла за дрехи и две ямки с големината на чаша за чай, разположени в ъглите на къщата, пълни с остри парченца кремък, очевидно събирани от обитателите. В ъглите на пода се виждат следи от легла и дървен долап. В средата на къщата, до останките от овално огнище, се забелязват две вдлъбнатини „в онази част на огнището, където подът е оцветен от пепелта”, обяснява Паркър Пиърсън. „Човекът, който се е занимавал с домакинската работа и готвенето в къщата, често е коленичел там.”
Екипът открива и няколко къщи по протежението на широка алея, свързваща Дърингтън Уолс с близката река Ейвън. По думите на Паркър Пиърсън, постройките са тристенни, разполагали са с огнища, и вероятно са служели за подслон на зрителите на процесии, преминаващи по алеята до реката и обратно. Заключенията от този сезон карат професор Пиърсън да вярва, че в Дърингтън Уолс е се е помещавало голямо кръгообразно селище от над 300 къщи, превръщащи го в най-голямото селище в северозападна Европа по онова време. „Смятаме, че там са живеели мъже и жени, вероятно и деца, и всички са били свързани със строежа на Стоунхендж”, споделя той.
Предварителните резултати от анализите на местността показват, че селището е било сезонно. Според Паркър Пиърсън, липсата на определени елементи, като останки от новороден добитък, и от друга страна присъствието на археологически доказателства за клането на прасета в средата на зимния сезон, свидетелстват, че хората са пътували до комплекса, носейки със себе си храна и добитък в определено време на годината.
Радиовъглеродният анализ на копачка от еленов рог разкрива част от историята на Големия Писта на Стоунхендж, неолитно землено съоръжение с дължина над 3.2 км. Датировката на сечивото – от 3630 до 3375 пр.Хр. – показва, че Пистата е съществувала 1000 години преди издигането на сарсените в Стоунхендж. Според археолога и ръководител на изследването Джулиан Томас от университета в Манчестър, Великобритания, линейното ограждение, образувано от двата паралелни насипа на Пистата, вероятно е било считано за свещено. „Разкопките показват, че то е почти чисто – липсват други кости или наноси”, заяви професор Томас. Истинското предназначение на Пистата е неизвестно.
Разположен върху оста на Пистата, „Камъкът на кукувицата” е другото голямо разкритие за сезона. Екип от археолози, ръководен от Колин Ричардс от университета в Манчестър, успяват да докажат, че камъкът - сплескан скален къс, лежащ на едната си страна - наистина произхожда от тази местност за разлика от повечето сарсени в Стоунхендж. Според Ричардс, по времето на неолита камъкът е бил положен вертикално в близост до специални ямки, използвани за полагането на предмети. „Неведнъж установявахме, че копачките от еленов рог, които са в перфектно състояние, са били заравяни умишлено, вероятно като част от ритуал”, сподели Паркър Пиърсън.
По протежението на стръмните скали на юг от дървения монумент Удхендж, екип от археолози, ръководен от Джошуа Полард от Бристолския университет, откриват две овални заграждения, пазещи изключителни монументални дървени структури, всяка поддържана от четири големи дървени стълба. „Тези структури определено не са били предназначени за живеене”, казва Полард. „Целта им е неясна, но е възможно да са били използвани за поддържането на издигнати платформи, където телата на мъртвите са били оставяни да изгният.”
„В общи линии, откриваме, че строителите на Стоунхендж са били сложна общност с велики постижения”, заяви Паркър Пиърсън. „Съмнявам се, че са знаели каква грандиозна мистерия ще оставят след себе си”.
Проектът „Стоунхендж Ривърсайд“ е финансиран от Националното географско дружество и Съвета по изследване на изкуствата и хуманитарните науки на Великобритания, с подкрепата на организацията Английско наследство. Ръководители на проекта са: Майк Паркър Пиърсън (Шефийлд), Джулиан Томас (Манчестър), Джошуа Полард (Бристол), Колин Ричардс (Манчестър), Крис Тили (Университетски колеж Лондон) и Кейт Уелам (Университета в Борнмут).
На снимката: Изотопни анализи на зъбите показват, че откритият през 2002 г. „Стрелец от Еймсбъри" е израснал в Алпите.
Погребан e около 2400 г. пр.Хр. заедно с инструменти за металообработване и колчан с хубави стрели.
Снимка: Кен Гайгър
Собственост на Музея в Солсбъри и Южен Уилтшър
За Стоунхендж и още много любопитни и удивителни проекти разказва новият юнски брой на сп. National Geographic България.
юни, 2008
Ngm.bg
