Може ли една ослепителна блондинка да бъде моногамна 10 години и после твърдо да каже край? Водещата от ТВ „Планета“ Симона Първанова - откровено пред Story за раздялата си с футболиста Славчо Тошев

След едногодишна агония в отношенията с 10-годишната си любов и последвалата раздяла преди месец атрактивната водеща на предаването „Лабиринт“ вече се чувства щастлива. И това не е свързано с друг мъж, а с нови професионални хоризонти. Освен като водеща, Симона вече се подвизава като директор „Събития“ в рекламна агенция, планува да организира караокe партита у нас и в чужбина и да стартира кариера на фолкпевица. И всичко това я кара да се чувства пълноценно след дългогодишната си връзка, в която твърди, че е била като с кон капаци, отдадена единствено на мъжа до себе си. Освен това дългокраката блондинка си купува нов апартамент, с голяма лятна градина, където иска да разхожда малкото си кученце, което ще си вземе, ще кани гости на барбекю и ще пее с приятелите си караокe...

Но какво всъщност се случи с бившия вратар на „Славия“ и провокативната плеймейтка? Красавицата за пръв път разказа истината за раздялата им.

„Връзката ни продължи цели 10 години. Причината беше... любов. Аз съм изключително всеотдайна, зодия Рак съм и когато обичам, за мен това е на първо място. В момента, в който се разочаровам обаче, за 3 секунди може човекът да ми стане безразличен.

Преди година и половина Славчо трябваше от София да замине да играе в „Ботев Пловдив“. Тогава аз го помолих да проведем един разговор. Връзка от разстояние, според мен, не може да съществува, затова го попитах - дали да напусна настоящата си работа в телевизията в София и да си потърся в Пловдив, или другият вариант, да имаме семейство и дете, като нормално продължение на една 9-годишна връзка. Бях готова на това, за мен любовта беше важна, защото се чувствах щастлива, обичана, желана жена. Но неговата реплика сякаш ме пресече: „Разстоянието между Пловдив и София е 130 км. Винаги когато мога, ще пътувам до София или ти ще идваш при мен. Не смятам, че трябва да си зарязваш работата заради мен, а и аз още не съм готов за дете и семейство.“

Привидно приех, но още тогава знаех какъв ще бъде изходът от тази ситуация. Защото, излизайки вечер по заведения, един сам мъж няма табелка на врата „Аз не съм свободен“. Само 8 или 9 месеца след като замина, моите подозрения се оказаха основателни. Към полунощ чувах: „Лека нощ, много съм изморен и си лягам“. А наши общи познати ми казваха, че постоянно го засичали вечер по нощните клубове – явно, след като сме говорили, че си ляга, след това е излизал. Естествено, в компанията на мъже, но каквото и да е правил, няма значение. Стига да не ме лъжеше! В един момент не издържах и го попитах: „Защо ме излъга?“, а отговорът беше: „За да не те наранявам“. А най-нормалното беше, ако наистина много е държал на мен и ме е обичал,  да ме изчака два дни и да излезем заедно, когато аз отида при него в Пловдив.

Държах се като кон с капаци. Моят работен ден покрай предаването (за разлика от един футболист, който тренира 2 часа и после се чуди какво да прави) започва в 8 сутринта и свършва в 10 вечерта. Бях забравила за всичките си приятели, единствените ми излизания бяха събитията, които трябваше да отразявам. Само чаках с нетърпение да свърши работният ми ден в петък, за да скоча в колата и да отида при човека, когото обичам.

А преди живеехме прекрасно. Той беше и най-добрият ми приятел, и мъжът до мен, имахме страхотен синхрон. Промени се, забрави, че трябва да се грижи за тази любов, забрави да ме кара да се чувствам желана. Бях абсолютно наясно какво се случва – когато един мъж не е сигурен в себе си, в момента, в който му се окаже малко повече внимание от страна на другия пол, придобива комплексарско самочувствие и започва да приема връзката си за даденост. Той избра 5 дни да живее самостоятелния си живот, който да гали самолюбието му, и 2 дни да има връзка с мен. А така не може - губи се балансът.

Аз съм такъв човек, че на лошото отвръщам с добро. Когато взех решението да се разделим, му дадох последен шанс. Ако може да се промени, да видя в негово лице сериозния мъж, с когото да заживеем под един покрив, да създадем семейство. Все пак той е на 28 години, а аз на 27. Ако може, да го направи. Иначе да не ми звъни. Казах му най-човешки от какво имам нужда, какво ми липсва... А представяш ли си колко е жалко това да казваш на човека до теб от какво имаш нужда!...

Вече месец, откакто сме разделени, дума не е отронил за това. Следи ме, ходи на местата, на които и аз, разпитва моите приятели дали са  ме виждали и какво се случва с мен. Но само толкова. И... вече  ми стана безразличен. Неговото поведение си го обяснявам с пасивност и страх, нищо повече. Добре, че го разбрах навреме, а не след сватбата, с деца и без работа. Което доказва, че аз съм много по-силен човек от него.“

Лидия Спириева
сн. Кирил Христов


В брой 25  на Story можете да прочетете още: