Марияна Николаева, победителката от втория сезон на шоуто „Ясновидци“, вижда живота на хората като на филм и не се страхува от нищо – защото за нея няма неизвестни 

На пръв поглед изглежда съвсем обикновена жена. Докато не видиш очите й и начина, по който те гледа – все едно вижда вътре в теб. 33-годишната пощенска служителка от Варна се справя и с най-трудните изпитания и вече е толкова известна, че телефонът й загрява от хора, които се надяват да им помогне, а съпругът й е влязъл в ролята на неин секретар. Няколко месеца, преди да се яви на кастинга за „Ясновидци“, й се случила странна случка – непозната жена я погледнала на улицата, назовала я по име и й казала, че ще стане известна. Не само мистериозната колежка-гадателка познала съдбата на Марияна. Самата тя видяла, минути преди да обявят победителя в шоуто, сияние на човек на пиедестал, който протягал към нея ръце и я канел при себе си. Преди шоуто Марияна никога не се е занимавала професионално с гадателство и само близките и колегите й знаели за дарбата й. Сега е решила, че иска да се научи да лекува, а не само да гледа бъдещето, за да може истински да помага на болните, особено на децата.  

Story: Казваш, че можеш да „виждаш хората“? Какво значи това?
Марияна: Значи, че ги виждам и отвътре – като здравословно състояние, и отвън – виждам аурата, излъчването им. От там вече нещата се подреждат като минало, настояще и бъдеще. Започват да ми се наслагват картини като на филм. Някога не мога да стопирам самата картина, всичко се движи доста бързо и е трудно да се видят подробностите. Имената и датите пък ми излизат като надписи.

Story: Има ли добри и лоши аури?
Марияна: Има. При по-спокоен и уравновесен човек аурата е цялостна, докато при нервните, които постоянно са под напрежение, тя е накъсана. Така е и когато има злоба, завист, желание за мъст. Трябва да се изчисти аурата, за да може човекът да продължи напред.

Story: Можеш ли да контролираш това, което виждаш?
Марияна: Мога, но понякога като че ли нещо става и ме застопорява. Човек идва за даден проблем, а излизат съвсем други работи. Наскоро дойде една жена. За нея постоянно виждах ограда с камъни, а тя не се сещаше за такава ограда. Като се прибирала, се поогледала и видяла къде се намира оградата. Оказало се, че там има направена магия. Казах й какво трябва да направи, за да я премахне. Жената имаше проблеми с бизнеса си. Скоро ми се обади, че общо взето, нещата при нея се оправят. Ако нещо застопорява бъдещето, то ми излиза постоянно като пречка и не мога да видя нищо нататък.

Story: Ти откъде знаеш да разваляш магии, учила ли си се от някого?
Марияна: Не съм се учила от никого. Но ми излиза точно какво и как трябва да се направи, пак като картина, и за всеки човек е различно. Примерно за болестите излизат билки, виждам ги като растения и даже понякога не ги познавам кои са. Ходя по билковите аптеки, описвам им билката и те започват да ми показват различни, докато я позная.

Story: Има ли някой в рода ти, от когото си наследила дарбата?
Марияна: Не знаех, но ми казаха наскоро, че моят дядо, когото не помня, защото почина, когато бях много малка, също е имал такава дарба. Стоял, гледал хората в очите и им казвал какво ще стане и какво трябва да направят.

Story: Как го усети, какво се случи с теб?
Марияна: Откакто се помня, виждам така. В началото, като бях много малка, си мислех, че всички виждат така, както аз, после се оказа, че това не е вярно. Досега много не афиширах това, което мога, не практикувах. Започнах да гледам по-активно след предаването. Но винаги съм се опитвала да предпазя хората около мен по един или друг начин.

Story: Може ли да се предотврати лошата съдба? Ако на човек му е писано да се разболее или да умре, не дай Боже, можеш ли да му помогнеш?
Марияна: Може, но зависи за какво става дума. Ако човекът е млад, ако болестта е в началото, може да му се помогне да не се доразвие. Ако се вижда смърт, която е от някакъв инцидент, нещастен случай, тя може да се избегне, като се предупреди човекът.

Story: На себе си познаваш ли?
Марияна: Аз повече гледам на мъжа ми и оттам виждам какво ще стане с мен. Основните неща от живота си ги виждам. Но не искам да говоря за себе си.

Story: Имаш ли деца?
Марияна: Две. Каката е в ІV клас, а малката е на 4 и половина.

Story: Тяхното бъдеще знаеш ли го?
Марияна: Там много-много не смея да пипам, но виждам някои работи. Когато каката беше малка, казах на мъжа ми, че тя  ще си замине от нас, защото ще живее някъде извън България и затова трябва да си имаме второ.

Story: Децата ти проявяват ли някакви паранормални способности?
Марияна: На мен ми се струва, че малкото има. Следя го, защото малките деца са по-чувствителни, те виждат много повече неща, отколкото възрастните. Впоследствие тези способности закърняват и затова трябва да се развиват. Вярно е, че има много развинтена фантазия, но понякога си мисля, че някои от нещата наистина ги вижда – умрелите например. Взимала съм я с мен в чужда къща и тя казва: „Мамо, там има нещо, виждам една жена“ – и там наистина има жена.

Story: Значи ти виждаш призраци?
Марияна: Да. Не викам умрели, но ако мъртвият има някакъв проблем, иска да каже нещо на близките си, той сам идва.

Story: Страхуваш ли се от нещо?
Марияна: По-скоро се притеснявам. И се ядосвам, като се опитвам понякога да предотвратя нещо, а то се случи. Също и когато кажа на някой какво трябва да направи, за да му се помогне, а той си мисли, едва ли не, че аз с вълшебна пръчка ще оправя нещата, без неговата помощ.

Story: Виждаш ли по-глобални неща? За България например?
Марияна: Спокойна съм донякъде за страната ни. Всички говорят за кризата, но тя, така или иначе, ще отмине, образованието ни е на много високо ниво и много млади хора останаха да работят тук. Някакво голямо предприятие бях видяла да се отваря тук, с много работна ръка, така че хората трябва малко от малко да се успокоят. Не виждам България в лоша светлина.

Лидия Спириева
сн. Лилия Йотова, bTV




В брой 27  на Story можете да прочетете още: