Story ще ви разкрие истината за нашия близък приятел и колега Иван Станчев.

Не желаехме да притесняваме близките му в този толкова тежък за тях период, но когато паметта на един човек бъде поругана от грозни слухове и безскрупулни хора, някой е длъжен да защити името му.

Съпругата на Иван Станчев – Оксана, прие да се срещне с нашия редактор Милена Алексиева, която бе и сред близките приятели на Иван, за да разкрие всичко онова, за което твърде любопитните, но зле и недобронамерено осведомени, превърнаха в злостни слухове и публикации

Никой не може да предотврати хода на съдбата. Понякога тя те отвежда на върха, друг път те сваля на земята, когато най-малко очакваш и един-единствен път казва: „Край. До тук.“

Сякаш и сега чувам гласа на Иван и неговия закачлив смях. Никога не беше в лошо настроение, сърдит или обиден. Винаги намираше извинение за хората и оправдаваше всичко с така наречените лоши аспекти в хороскопа. Сякаш не ти, а някой друг е виновен за неправилните ти ходове.

Той живя много бързо, искаше всичко да става тук и сега, нямаше време да отлага, сякаш усещаше, че животът го притиска. Обожаваше да чете, понякога не една, а няколко книги едновременно. Беше като крачеща енциклопедия. Имаше много приятели и обичаше всички хора. Проявяваше особено разбиране за хорските неща и никога и за никого не злословеш. Мъдростта, с която ни обгръщаше, сякаш беше много повече от 38-те му години. За съжаление, едва навършил 39, ни напусна завинаги.

Неговите дълбоки познания в областта на астрологията и невероятното му умение да интерпретира езика на звездите го караше да смята, че винаги има изход. Иван обичаше да казва: „Направи едното, за да не стане другото“. Според него винаги имаше и друго решение. Той обаче силно вярваше, че когато съдбата иска нещо от теб, тя няма да те остави, докато не го получи. В крайна сметка никой не е спечелил битката с нейната всемогъщост, колкото и да иска, и да знае какво му готви тя. Дори и Иван не можа.

Когато разбрах лошата новина, наравно с голямата мъка нахлуха въпросите - дали е знаел, не е ли могъл нещо да направи, та да го забави или предотварти, как така точно на него, който знаеше всичко и намираше решение за безброй хорски проблеми. Отлагах разговора с близките му заради уважение към мъката и болката им, а и защото аз самата не бях готова. Но след безброй мерзости, изказани от анонимни доктори и журналисти, ние в Story поискахме да му кажем последно сбогом и аз тръгнах към уговорената среща със съпругата му Оксана, която намери сили да поговори с мен за Иван няколко дни след смъртта му.

Познах я по красивата й руса коса, която сякаш единствено напомняше за тази изящна и щастлива млада жена, която познавах.
Стори ми се много силна, макар и погълната от мъката, но това впечатление бързо се изпари след нахлулите в очите й сълзи още на третата дума. Слушах я, сякаш ми разказва страшен филм, и не исках да повярвам за кой ли път, че Иван просто го няма.

Побързах още в началото да я попитам дали наистина е напуснал този свят, защото е бил болен от СПИН. Наистина ли става дума за тази коварна болест, макар да знаех отговора. „Какви са тези глупости за лекарски грешки и СПИН , нищо подобно. Вярно е, че в един момент получи срив на имунната система и скоро след това дойде краят. Всичко започна със съмнения за жълтеница, лоша кръвна картина и много напреднала фаза на болестта – рак, с разсейки в няколко органа. Това е.“

Между сълзи, тъжна усмивка и неловко мълчание говорихме дълго за него. Не можах да се стърпя и я попитах дали е знаел, че това ще му се случи. Беше ли си правил хороскоп. Тогава Оксана ми разказа, че той не обичал да гледа хороскопа си. Знаел е, че ще си отиде млад, но не и чак толкова. Когато обаче влиза в болница и става ясно, че нещо лошо предстои да се случи, той отворил хороскопа си. „Не искаше да го мисли, но накрая вече започна да ме подготвя за най-лошото“ - споделя тя.

Говорил за бъдещето и давал съвети. Молил дъщеря му да расте в България. Оскана, разбира се, не искала да го слуша, а и кой ли би искал да чуе подобни неща. Когато краят наближавал и той вече го знаел, тя го помолила да видят друг аспект от хороскопа.“ Ако направим нещо, може би ще променим ситуацията.“ Но отговорът бил, че който и да е хороскоп няма да даде решение. Анаис, малката тригодишна дъщеричка на Иван, беше негова сбъдната мечта. Наричаше я „чедо, на тати принцесата“, обожаваше я и я глезеше, както малко бащи умеят, особено пък в България.

„Понякога си мисля дали, ако знаех какво ще се случи, щях да избера да дойда с него в България, но четирите години, прекарани с него, са най-хубавите в живота ми“ - продължава разказа си Оксана, докато сълзите покриват лицето й.

„Живеехме в пълна хармония и сякаш животът ни сега започваше.“ Съдбата обаче е избрала Иван да продължава да живее чрез дъщеря си Анаис. Името й по ирония на съдбата, или избрано съвсем не случайно, означава прослава на бащата. Много вероятно малката принцеса да поеме по неговия път.

„Аз се учих от Иван на астрология, но не съм направила нито един хороскоп. Той смяташе, че Анаис ще се занимава с астрология и аз трябва да й покажа пътя“ - добавя с известна гордост и надежда Оксана.

Тя сподели още, че все по-силно започва да осъзнава липсата му и да чувства тежката загуба. Сега не може да мисли за бъдещето, иска да се пребори с болката, доколкото е възможно, и тогава да решава къде ще живее и дали ще продължи с психологията и астрологията. Но тя знае, както и Иван повтаряше често, че най-важното нещо в живота е Любовта и че тя ще ти покаже пътя.

„Няма ли любов, няма и Бог. За да осмислиш живота си, трябва да избереш любовта.“ Тези думи на Иван Станчев могат и на нас да ни бъдат полезни. Той влизаше с взлом в сърцата на хората, искаше да провокира доброто у тях и им помагаше да взимат правилните решения, разбира се, според звездната им карта.

И за финал на тези тъжни редове бих казала, че са щастливи тези, които го познаваха и можаха да се докоснат до неговата мъдрост и голямото му сърце.

Милена Алексиева
сн. личен архив, Лилия Йотова, Иван Василев

брой 41, октомври 2007

В брой 42 на Story можете да прочетете още: