Виртуозът Васко Василев си спомня с усмивка как крал бонбони и споделя мечтата си някой ден да има ресторант.
Развълнувана влизам в Гранд хотел София, защото имам среща с Васко Василев. Ужасно го харесвам! С изненада установявам, че има сини очи. И не мога да повярвам колко отпочинал изглежда след всички концерти, които направи за няколко дни. Странното, е че си говорим на вие, а имам чувството, че го познавам отдавна. Иначе щяхме ли да заговорим за кучета. И двамата имаме добермани.

„Той ме дърпа към Лондон. Живея близо до парка Сейнт Джеймс и там си разхождаме често. Весело ни е,“ смее се виртуоза. Всъщност разказва, че предпочита Испания вместо Англия.

„Когато живееш в мъгливия Лондон и знаеш, че като се качиш на самолета, след два часа ще ти е гарантирано слънцето, разбираемо е да мечтаеш за Андалусия. Там се чувствам страхотно, Испанците обичат музика, ядат късно, водят децата си по ресторантите. Испанката култура е много повече като българската. Винаги са по кафенетата, винаги са ча-ча-ча, ха-ха-хи-хи (пляска с ръце). Вярно, че работа не може да се върши - всичко е „маняна“ (утре – исп.). Лондон е добър за работа.“ Изненадвам се защо не споменава България.

„Тук се чувствам прекрасно, публиката ме зарежда страхотно, но пазара е много малък, обяснява ми Васко – за музикантите е важно да пътуват. Даже още в онези времена Моцарт е обикалял Европа, не си е стоял само в Залцбург.“

Бъбрим си за пътешествия и това по някакъв начин подсеща Васко за Стинг: Говори за него с обожание. „Представяте ли си, Police тръгнаха на зверско турне – три години! И го питам Стинг защо прие това изнурително пътуване, а той ми вика: „Парите бяха много добри и не можах да откажа.“ 300 милиона не са малко, нали?“ Смеем се и двамата, а Васко продължава да ми разказва толкова въодушевено за Стинг, все едно е сред най-големите му почитатели: „На концерта им в Лондон публиката полудя.

Свикнали сме с мащабни проекти като на Мадона, а тези тримата бяха сами на сцената и излъчваха толкова енергия...“ Приятелството на двамата велики музиканти ме кара почти да завиждам. Както и за някои от другите му близки познати, сред които са Албена Денкова и Максим Стависки.

„Бих нарекъл Рони Ууд от Rolling Stones истински приятел. Той ме рисува наскоро. Много добър художник е. Но имам приятели от всички свери на живота, звезди, строители, спортисти, брокери... каквото се сетите.“ И след това размишлява, че общителността му се дължи на това, че докато е растял в бедно обкръжение му е било по-лесно да се сприятелява със всякакви хора.

„Когато бях хлапе, познавах едни джебчии. С тях веднъж откраднахме бонбони. Лошото беше, че ни хванаха. От тогава не съм крал нищо, слава Богу!“ В този момент пали цигара и казва: „Всички ми казват, че изглеждам много здрав и свеж, но не мога да се отърва от този си вреден навик. Все пак съм човек,“ смее се Васко и разговорът се обръща пак към топлата и слънчева Испания.

„Страшно ми допада тяхната кухня, защото ядат много домати. Обожавам едно ястие, казва се салмуре. Прилича на гаспачо, но има много хляб в него.“ Оказва се, че освен виртуозен цигулар, симпатягата е и отличен домакин. Обича да готви за приятелите си и често ги събира в дома си.

„Някой ден като се откажа от музиката ще си отворя ресторант. Даже може да съм главния готвач,“ смее се Васко и вече имам покана да отида.

Текст: Виолета Цонкова
сн. Иван Василев, личен архив

брой 50, декември 2007

В брой 50 на Story можете да прочетете още: