10 години след като изгря звездата й, Тони Димитрова говори за съдбата си, скандалите и злобата на известните .





Story: Какъв е живота ти сега?
Тони Димитрова: Около мен е лудница. Не ми стигат участията по новогодишните празници, ами имам и 4 концерта. Много е напрегнато и сценична треска ме хваща непрекъснато. Тъкмо ми мине и пак ме хваща, но се надявам, че е за добро. Не бях правила концерт в София от 2000- та година. Радвам се, че си попяхме заедно с публиката 2 часа и ни стана топло на душата. На пазара е и новия ми албум, така че на концертите представям новите неща, но пея и познатите песни.

Story: Не влизаш често в клюкарските рубрики, а си звезда. Как става това?
Тони Димитрова: Не съм звезда. Аз съм нормален човек като всички останали. Професионалистка съм. Звездите са други хора.

Story: Много се говори, че ти си разделила „Тоника” и Стефан Диомов. Каква е истината?
Тони Димитрова: Не съм ги разделила. Те не се спогодиха. Никога не съм била в „Тоника” и не съм била причина за техните конфликти. Те са таили към мен нещо негативно, но явно са го прикривали добре. До последно съм била с тях добър приятел и колега, а това, че между тях се получиха неразбории, ме накара твърдо да застана на страната на Диомов. За мен той е правия в спора. Това не значи, че ще тръгна да ги плюя, нищо подобно. Просто вече не сме си близки. Да са живи и здрави. Пожелавам им много успех.

Story: Намесват името ти, че не се понасяш с „Тоника”, а преди това с Ваня Костова… Защо така се получава?
Тони Димитрова: В нашата професия не е задължително всеки да обича всекиго. Като че ли всички искат да докопа тая слава, която на пръв поглед изглежда страшно примамлива и много лъскава. Лично при мен славата дойде случайно в живота и не й обръщам чак такова внимание. Нищо не се е променило в мен. Някой не ме обича, защото може би му преча. Аз пък не харесвам някого, защото може би е груб и с лошо поведение. Никой не е длъжен да харесва всички. Важното е да има поносимост. За всеки има място под слънцето и трябва да признаваш мястото на другия.

Story: Завиждат ли ти?
Тони Димитрова: Може и така да е, но никой не ми го е показал. Сигурно е така.

Story: Какво те обижда най-много?
Тони Димитрова: Нищо не ме обижда. Да се обиждам от това, че ме изкарват голяма мъжемелачка ли? И това си има своя чар. Да взема да го опровергавам - няма смисъл. Обидих се навремето, когато 3 месеца се занимавах с така наречената политика - местната, в Бургас. Тогава чух, че някой си ме бил купил. Това ме обиди, защото мен не можеш да ме купиш. За мен личния интерес никога не е бил на първо място. Не съм ангел, но точно тази черта да мия препишат, ме обижда. Иначе това с мъжете, какво пък, жена съм, свободна съм, то си е моя работа. Дали съм била с някой това никого не засяга. Знаем го само аз и моето легло.

Story: Все пак при тази нова визия, няма ли нов мъж?
Тони Димитрова: Не се оплаквам.

Story: Има ли сила, която би те накарала да се омъжиш?
Тони Димитрова: Да. Един силен мъж би ме накарал да се омъжа. Това е силата.

Story: Защо не го направи до сега?
Тони Димитрова: Силните мъже около мен явно са били малко или пък не съм ги обичала.

Story: Какво те прави богата? Коментира се, че взимаш баснословни хонорари!?
Тони Димитрова: Като гледам на другите хора хонорарите, моя си е напълно човешки. Нямам баснословни хонорари, защото не съм като тези на топа на устата и понякога взимат неправомерно големи пари. Всяка стотинка си заработвам, защото се скъсвам да пътувам и да пея. Хората ме канят, изпълнявам си програмата и си взимам хонорара.

Story: Остава ли ти време за дъщеря ти?
Тони Димитрова: Тя е вече втори клас и като сме заедно, правим каквото си искаме. Играем, гледаме филми. Отдавна ме кара да седна и да гледам с нея, а на мен ми остана време само за трите серии на „Шрек”. Чакам да се прибера с нетърпение в Бургас и да си я прегърна.

Story: За теб всичко ли е Бургас? Хората идват в София, ти бързаш за Бургас. Защо?
Тони Димитрова: Това си е моето място. Бургас си е моят град и там съм си избрала да живея. Не бих го сменила с нищо.

Story: А какво ти се иска да се промени или да се случи в държавата ни?
Тони Димитрова: Иска ми се да мога да вървя по тротоарите, а не по шосето, докато колите стоят на тротоара. Иска ми се да не виждам препълнени кофи с боклук. И да го няма това безумно строителство, което ни разсипва и не ни остава въздух. Иска ми се всъщност да сме по добри хора.

Надя Атанасова
Фото: Лилия Йотова

брой 51, декември 2007

В брой 51 на Story можете да прочетете още: