Какво място определя за себе си Камен Воденичаров в диаметъра на житейския цикъл? Каква е цената за постигане на хармония със себе си и околните?

И каква е рецептата, за да спи спокойно нощем?

Камен Воденичаров е от онези интересни личности, които набират своята популярност в много сфери – телевизионен бизнес, музика, театрални проекти... А сега и с режисиране и продуциране на филми.

За последното си начинание той сам казва: „Режисурата отдавна ми е мечта. Просто сега имам възможност да реализирам филм. Затова съм благодарен на Людмил Стайков - много научих от него. Има стотици истории за разказване и те са навсякъде около нас. Днешната епоха се запечатва само от видоеклипове и реклами. Време е да се правят филми. Надявам се да се стигне и до момента, в който да направя и игрален филм, но преди това трябва да мина през няколко нива в документалното кино.“

В момента Камен е загърбил телевизионната кариера и е замразил музикалните си проекти. Иска да прави кино, и то сериозно, художествено-документално. Дебютът му е „Колелото на живота“ - документален филм, който разказва за историята на Преображенския манастир през вековете. Ключовият елемент е изографисаното на манастира с „Колело на живота“ от Захари Зограф. В него са изобразени два сценария – единият кръг показва онзи път, по който върви човек, когато е материално заинтересован и в края на живота си не вижда блага. В другия кръг човек развива талантите, дадени му от Господ, в един период от живота си бере плодовете на труда си, а на финала се грее до огън, т.е. намира уют и спокойствие. Колко истинска философия! Би накарала всеки да се замисли по кой път е тръгнал. Това колело на живота намира паралел с моментния период на Камен. Може би изводите, до които е стигнал и нещата, които е преживял, са подсъзнателната причина да направи филма (освен главната причина – да направи така, че колкото се може повече хора да научат този истински сюжет, засягащ вярата и българските ценности, съхранени във времето).

Докато си говорехме с Камен, открих, че в личната му история философията на филма се вплита по много интересен начин. „За да береш плодовете на добродетелта, трябва по-често да обръщаш внимание на вярата и обичта, за които обикновено си говорим само по празниците. Това, което показва черният кръг, е непрестанен стремеж по материалното - парите, колите, лукса... Ако виждаш само това, в по-зряла възраст не остава нищо, няма какво да те топли.“ Камен осъзнава, че живеем в консуматорско общество, в което много точно трябва да се намери баланса между изкарването на пари и задоволяването на духовните нужди.

„Да, прави ми се шоу! Да, искам да изкарвам пари... Но не на всяка цена. В един момент дори си казваш „ОК, няма да получавам заплата, по-добре да се чувствам в хармония със себе си.“ Камен е стигнал до етап, в който предпочита да намери личното спокойствие, да гледа приятелите си в очите и да спи спокойно. Как? Като търси и казва истината. Както това се случи в „Шоуто на Канала“ със спонтанната му защита на учителите по време на стачката им, когато половината общество им беше обърнало гръб. После наложената му цензура стана причина да напусне предаването. „Често, правейки компромиси с всякакви неща, премълчаваме истината. А това после ни тормози. И идва един такъв етап, когато трябва да започнеш да правиш това, което ти диктува сърцето. По-лесно заспиваш вечер.“

Камен Воденичаров търси хармония, както със себе си, така и с околните. И я намира. А най-добре е, когато тя съществува и в любовта. Камен успява да я намери и там, и то отново след дълго време на лутане и търсене. „Имам една връзка, с която се чувствам в хармония. Добре ми е вече близо година. Имам подкрепа за всички неща, които правя.“ Когато го попитах дали тези отношения биха го вдъхновили за някой филм, той ми отговори. „Точно тази връзка мисля, че не. Имам разни други любовни истории, които са по-драматични, понякога конфликтни и затова по-стават. Тук нещата са спокойни и не представляват интерес от драматургична гледна точка.“

Въпреки че Камен не обича да разкрива подробности за личния си живот, защото смята, че това би му повлияло само негативно, все пак разкрива част от философията си за жените и отношенията между половете. „Ужасявам се, когато видя жена, която постоянно мрънка. Това се случваше и в „Big Brother“ и в „Островът на изкушенията“. Ако на главата си имаш едно такова мрънкало, е ужасно трудно. Имал съм връзки с такива жени и знам какво е. Ние мъжете по принцип сме търпеливи, но в един момент се насъбира много и избухваш.“

Момичето, с което е в момента, се занимава с грим и тя му дава необходимото спокойствие и разбиране. Какво повече може да иска човек?

Хубаво е да намираш нови предизвикателства, защото често така намираш себе си. Камен се е обърнал към едно сериозно поприще, което няма за цел да забавлява, а да просвещава, и то в едно време, което плаче за това. „Във филма „Колелото на живота“ монасите поръчали този стенопис на Захари Зограф, за да се попълни липсата на духовност във времето, в което са живели“ връща отново лентата Камен Воденичаров. Той самият също минава през лични разочарования и търсения, за да намери себе си в колелото на житейския цикъл.

Естествено предстоят още много предизвикателства, както за всеки от нас. Но важното е да осъзнаем, че когато сме в хармония със себе си и с околните, сме намерили своя ангел хранител.

Илияна Йорданова
сн. Лилия Йотова

брой 1, декември 2008

В брой 1 на Story можете да прочетете още: