Името на цигуларя диригент Максим Ешкенази е по-познато по света, отколкото у нас. От дома си в Ел Ей той разкри пред Story странните страсти на един професионален музикант


За Щатите и Европа младият българин е истинска звезда, затова непрестанно получава покани да концертира и като диригент, и като цигулар. Завършил е Държавната музикална академия в София, после университета на Южна Калифорния, има магистърска степен и като диригент, и като цигулар. Бил е музикален директор на Младежкия симфоничен оркестър в Пасадена и на Американския младежки симфоничен оркестър, като гост е дирижирал Софийската филхармония, Плевенския оперно-симфоничен оркестър и оркестъра на Classic FM. От десетина години живее в Щатите. На 33 години Максим е признат виртуоз, който изненадва с чувството си хумор и страсти, които рядко се срещат при професионалните музиканти. Предстои му голям концерт у нас на 21 март в зала „България“ с оркестъра на Classic FM. Там ще представи части от “Уестсайдска история” на Ленард Бърнстейн, “Ромео и Жулиета” на Чайковски и известното “Адажио” на Самуел Барбър, което звучи в най-драматичния момент на филма “Взвод”. С Веско Ешкенази ще изпълни концерт за цигулка, пак от Барбър. Максим пристига у нас със спомена за един друг концерт – под дъжда, в центъра на София.

Story: Миналата година дирижира симфоничен оркестър на площада пред Народния театър? Какво е усещането от концерт на открито?
Максим: Това беше невероятен концерт. Обратно на моите очаквания, публиката беше много възторжена въпреки трудните метеорологични условия. Представете си пороен дъжд, вятър, гръмотевици и... МУЗИКА! Странна комбинация! Но се получи. Неведоми са пътищата Господни!

Story: Модерните хора нямат много време за класика. Четат криминалета, слушат поп и денс музика.
Максим: Този концерт обаче е доказателство, че хората имат нужда и харесват класическата музика. Просто и аз, и моите колеги музиканти трябва да приемем предизвикателството и да намерим нови начини да поднесем изкуството си, като вземем предвид времената, в които живеем – с MTV, iPOD, PS3, Nintendo Wii – но без да губим стойността. Откритият концерт пред Народния театър беше един сполучлив експеримент.

Story:Сигурно имаш впечатления какви хора ходят на концерти с класическа музика? Млади ли са или по-възрастни?
Максим: Аз съм късметлия и на моите концерти има доста млади хора, но определено и по-зрелите откриват и преоткриват класическия жанр. Това не е нова тенденция. Наскоро четох една статия от в. New York Times, в която авторът казва, че публиката застарява. Оказа се, че статията беше от 1910 година!!!

Story: Не е ли трудно на твоите години да дирижираш по-възрастни от теб хора, които освен това са и големи имена в музиката?
Максим: Трудно е, понякога дори е непоносимо, но това е цената на моето музикално развитие и израстване. Аз съм чирак, а се уча от майсторите солисти и от майсторите оркестранти.

Story: Разкажи с какво се занимаваш в момента? Какво ти предстои?
Максим: Уча партитури и дирижирам концерти. Наскоро приключих проект с Боби Макферин. Беше интересно и забавно. Предстои интересна втора част от музикалния сезон.

Story: Разбрах, че си се преместил да живееш на нова място?
Максим: Живея под наем в Холивуд Хилс, квартал на Лос Анджелис.

Story: Сигурно графикът ти е доста натоварен. Остава ли ти свободно време и какво обичаш да правиш най-много?
Максим: Най-много обичам да се занимавам с музика, сигурно затова не се усещам много натоварен. Когато се забавлявам с музика, губя представа за времето и на всичкото отгоре ми плащат за това. Много обичам да пилотирам самолет и когато мога, летя до мястото, където репетирам или където имам концерти, или до близки острови в Тихия океан. Обичам и да се гмуркам.

Story: Хората възприемат музикантите и диригентите като сухари. Откъде у теб такива опасни страсти?
Максим: Както всяка страст човек не знае откъде точно идва... Но ми се иска да споделя, че брат ми ще идва скоро в Ел Ей, така че ще си отстреляме и отлетим. С нетърпение го чакам да дойде!

Story: Имаш доста почитателки, имат ли шанс или...
Максим: Да, за хубава музика и усмивка!

Story: Това означава ли, че сърцето ти е заето вече?
Максим: Да, имам си приятелка. Тя е най, най, най. Две хубави очи, музика, лъчи...

Story: Правиш ли си лични планове – сватба, деца. Или засега на първо място е музиката?
Максим: Много ми се иска да имам деца.

Story: Мислиш ли за връщане в България или още осъществяваш американската си мечта?
Максим: Аз живея, където работя, а не работя, където живея. Така че всичко е възможно.

Story: Все пак къде се чувстваш у дома и къде не?
Максим: Много добре се чувствам и в Ел Ей, и в София, и където и да съм.

Story: Братовчед си на друг прочут музикант – Веско Пантлеев-Ешкенази. Любовта към музиката по наследство ли се предава?
Максим: ДНК-ато вероятно играе огромна роля в моите взаимоотношения с музиката. Интересно е дали ще има трето поколение музиканти Ешкенази.

Ваня Костова

брой 4, януари 2008

В брой 4 на Story можете да прочетете още: