Андрей Баташов за първи път се чувства готов за семейно щастие. Обича една жена и вече иска тя да му роди наследник.

В продължение на близо 20 години, откакто е завършил Театралната академия и се е качил на сцената, Андрей Баташов се прочу не само като талантлив актьор, но и като един от най-желаните мъже у нас. Поколения тийнейджърки въздишат по него от първите редове на столичните театри. За магнетичното си излъчване смята, че трябва да благодари единствено на Господ и родителите си.

Story: Това, че те възприемат като секссимвол, пречи ли, или ти помага в професията?
Андрей Баташов: Отнасям се много спокойно към такива определения. Ако хората ме определят като символ на пола, няма нищо лошо в това. Но това не е самоцел, а тези, които са ме гледали, особено в моноспектаклите ми, знаят, че съм далеч от амплоато на идеалния любовник.

Story: А извън сцената? Герой любовник ли си в живота?
Андрей Баташов: За това би трябвало да се произнесат другите. Аз държа да бъда мъж и кавалер. Галантността също е част от добрия тон. Всъщност съм романтичен и дори сантиментален. За мен емоцията е горивото на живота.

Story: През годините сме те виждали с много и все красиви жени, но винаги се разделяш с тях.
Андрей Баташов: Не обичам да говоря за раздели, предпочитам да говоря за това, което предстои на двама души. Аз съм човек, който гледа напред, а не назад. Не обичам да изпращам, а да посрещам. Важен е днешният ден. Има само един миг между миналото и бъдещето и той се нарича живот. Така че гледам да го живея, а не да говоря за него.

Story: Днес дамата в живота ти е Криси. Как се срещнаха пътищата ви?
Андрей Баташов: По ирония на съдбата ни запозна сцената. Беше преди 6 години на един 24 май в Народния театър. Тя имаше участие с ансамбъл „Филип Кутев”, аз все още бях на щат в театъра. Криси е артист-балетист и дипломиран хореограф. Щастлив съм, че се събрахме на един от най-светлите български празници.

Story: Какво предстои в живота ви?
Андрей Баташов: На дневен ред е въпросът за потомството и наследниците. Отдавна го искам. Мисля, че предстоят такива неща.

Story: Това значи ли, че един от най-желаните ергени в България ще се жени?
Андрей Баташов: Ако някой можеше да изведе формулата, би било прекрасно, но аз не мога. Тези неща просто се случват. Човек трябва да е пригоден за всеки момент от живота си. За щастието също трябва подготовка.

Story: Как разбра, че тя е жената, от която искаш да имаш дете?
Андрей Баташов: Както съм казвал не веднъж, това няма да стане достояние на медиите. Не защото се отнасям с неуважение към тях. Просто съм от хората, които стриктно пазят територията на личния си живот. Имам хиляди причини да го правя. Пък и смятам, че съм интересен не с личния си живот, а с това, което правя.

Story: Кой е мигът, който никога няма да забравиш?
Андрей Баташов: Много са, светли мигове и по-проблемни, да не кажа тъжни. Животът предлага и едното, и другото, но по-важен е фактът, че сме минали през много житейски ситуации заедно. Както знаеш, в живота има много „доброжелатели”, имало е отчаяни опити да ни разделят, но засега сме отстояли. Тя е човек, който много ми помага в работа, и мога да разчитам на нея.

Story: Стана депутат. Властолюбив ли си?
Андрей Баташов: Не, малко съм опериран от нагона за власт. Мисля, че той е присъщ на хора, които никога не са били в светлината на прожекторите. Да съм депутат не е новото ми амплоа, а поле на дейност. Приемам тази работа като допълнително натоварване и отговорност, защото институцията е сериозна, въпреки че е оплювана и понякога се самовзривява. Все пак това е парламентът на Република България. Надявам се да бъда полезен в областта на културата. Имам какво да кажа и за какво да се боря.

Story: И мечтите ви с Криси и те ли са в една посока?
Андрей Баташов: Ако това да има повече усмихнати хора, да живеем в държава, която е добре подредена, да имаме разбирателство и хармония, го желаем и двамата, значи отговорът е положителен. Що се отнася до любовта, желаем я както за нас, така и на вашите читатели, защото без нея животът е пустиня.

Надя Атанасова
Фото: Лилия Йотова

брой 6, февруари 2008

В брой 6 на Story можете да прочетете още: