За Ани Пападопулу годината започна с неприятни изненади, но актрисата смята да навакса с късмета. Пред Story тя разказва как запазва оптимизма и усмивката си, дали ще я видим пак омъжена и защо нарича малкия си син Всезнайко

Тя е млада, красива и неприлично талантлива. Не случайно всеки търси компания й, защотоАни е от онези рядко срещани вечно усмихнати лъчезарни хора. За съжаление и на оптимисти като нея им се случват трудни моменти. Неотдавна по време на представление Ани скъса минискус, наложи се да я оперират, така че сега ще й трябват два месеца, за да влезе във форма на сцената. Като се добави и постоянната мигрена, която я мъчи, младата актриса има основания да се оплаква типично по нашенски. Макар и не съвсем по нашенски обаче, защото тя е оптимист и предпочита да мечтае за новите екстремни преживявания, които я очакват в театъра. А по въпроса с болестите и неволите приключва темата с гръцка шега - ако попитате някой грък как е, той започва задължително да разказва за всеки от семейството с най-малки подробности.

Като става дума за южните ни комшии, не мога да не разпитам повече за гръцките корени на Ани. Екзотичната й фамилия Пападопулу, която често се изписвана грешно и на български, всъщност означава Попова, защото дядото на Ани е бил гръцки поп. Още по-интересно е обаче, че самата тя е ходила в дядовата си родина едва два пъти и дори не говори езика. И това е едно от малкото неща в живота си, за които съжалява. „Всъщност съм четвърт гъркиня. Баща ми е половин грък. Израснала съм в едно много малко градче, близо до Лом, казва се Вълчедръм. И аз, и сестра ми сме родени в София, но заминахме там с родителите ни. Те са стоматолози, което навремето означаваше разпределение някъде в провинцията. Така се случи да сме там, но това, което си спомням, е безкрайното синьо лято в това градче. Растяхме навън, на улицата, по дърветата. Играехме си с гъсеници, жабки и всякакви животинки. Бяха много хубави времена, каквито сега няма дори в малките градчета.” Ани е категорична, че спомените за нейното детство не могат да имат нищо общо с това на сина й Богдан. Не може дете, което расте в града, да има толкова цветни спомени като нейните. Тук, в големия град, няма дори една нормална градинка, в която да го изведеш. Не можеш да го пуснеш да играе на свобода, без да се притесняваш за него, споделя майчините си грижи тя. „В пясъчника в градинката има всичко друго, но не и пясък, металните играчки са в състояние да убият дори голям човек, а ако паднеш на асфалта...” Въпреки това Ани се чувства най-щастливата майка на света. Богдан е много добро и лъчезарно дете, макар вече ясно да проявява характер. Четиригодишният критик има мнение за това как трябва да изглежда и да говори майка му. Доста е общителен и в семейството вече му викат „Богдан Социалния“. Ани искрено се радва, че е такъв, а не скучно дете, което само седи и гледа в телевизора. А дали е лесно да отглеждаш палаво хлапе и да съчетаваш това с работата си. Няма проблем, отговаря тя. И пояснява, че всъщност всички роднини са включени в отглеждането на малкия Всезнайко, а най-много помага татко му. „Ако някой казва, че не може да работи, защото има дете, значи е чист егоист”, философски заключава Пападопулу. И веднъж заговорили за малкия, се зареждат безкрайните забавни истории с Богдан. Като тази за неговата сватба. Последното нещо, което е осъзнал въпреки крехката си възраст, е какво всъщност е любов. Доскоро всяка вечер казвал на мама, че ще се ожени за нея и тя е неговата принцеса. „Скоро отиде на рожден ден в неговата детска градина. И откри, че има едно момиче с много красиво име. Веднага ме попита дали е възможно да му позволя да не се жени за мен, а за нея. Това беше добър повод да му обясня, че за мен никога няма да се ожени”, през смях разказва майката.

Ако животът й със сина й е вечен извор на смях и любов, то темата за личния й живот и в частност любовните й отношения, съвсем не са й по сърце. Не обича да се говори за нея и смята, че всеки човек трябва да отстоява личното си пространство. Тайните си споделя само с близките си. Убедена е, че много хора се разкриват във вестниците, просто за да се пише за тях. „За мен е важното какво правя като актриса, а не с какво се занимавам вкъщи”, обяснява личната си позиция Пападопулу.

А интересът към нея наистина е голям не само защото е красива. Бившият й съпруг Стоян Радев е известен режисьор. Дълго време се говореше, че има връзка и с Графа, което съвсем привлече любопитството на хората. „И за много други връзки се е говорило, които дори не съществуват, и точно това са нещата, които ме дразнят. Не ми е приятно да се спекулира с личното ми пространство. За съжаление хората се предоверяват на всичко, което е написано на хартия. Дори моята баба, която е наясно с всичко, от време на време ме пита: „Ама вярно ли е…” Предпочитам да замълча, отколкото да коментирам”, кротко отклонява и моето любопитство Ани.

Тя винаги е била обичана и обичаща и за това никога не се е и оплаквала от липса на любов в живота си. Не крие, че и досега е изключително близка с бившия си съпруг и смята и занапред да запази такива отношенията си със Стоян. Виж, въпросът влюбена ли е в в момента и би ли се омъжила отново, тя категорично разделя на две. „Не обичам тази дума „влюбена“ и предпочитам да не говоря за това. Иначе, разбира се, че бих се омъжила отново. Но трябва да съм сигурна в човека, който стои срещу мен, както бях сигурна в Стоян.” Откровеността и способността й да прояви толкова непонятна за балканския ни нрав лоялност към „бившия“ и да продължи да пие кафето си с усмивка наистина впечатляват.

Надя Атанасова
Фото:Лилия Йотова

брой 12, март 2008

В брой 12 на Story можете да прочетете още: