Понякога в живота се случва да срещнем любовта в лицето на двама мъже. Тази нелека съдба застига и Елен Колева точно там, където тя най-малко очаква

„Не го казвай. Странно е да признаваш на глас онова, което си мисля и да обичаш същите неща, които аз харесвам.“ Така започва любовната история на Елен Колева...

Странното е, че от днешната си гледна точка тя осъзнава, че е била напълно подготвена за истинска връзка и голяма любов, но не е очаквала това да се случи по този странен начин.

Въпреки че от дълго я свързват със знайни и незнайни мъже, истината е, че Елен от много време е сама и нито един от тях не е успяла да осъществи онази връзка с нея, която хората й приписват. Това обаче не й пречи да бъде щастлива и да живее в мир със себе си. И точно когато е напълно спокойна и изцяло се е отдала на работата си, животът я сблъсква не с един, а с двама прекрасни мъже.

Досущ като във филм, първия среща, докато разхожда кучето си в ранна лятна утрин. Той също е извел златистия си ритривър. Оказва се, че не само кучетата са от една порода, но изглежда, и собствениците им.

Разходката се превръща в запознанство, приятен разговор, размяна на телефонни номера. „Той е изключителен – чаровен, магнетичен и някак неуловим. Колкото й да съм се страхувала от такива мъже, признавам си, харесвам авантюристите. Той е точно такъв...“ След неочакваната среща всеки тръгва по пътя си и тайно очаква позвъняване от другия, но никой не прави първата крачка.

„Мислех, че нещата ще останат там, в онзи парк, сред зелените дървета...“ Минава време, но се потвърждава старата японска поговорка, че „Точно когато нищо не знаеш, си най-близо“.

Двамата се срещат отново, този път на кастинг за филм. Искрата пламва мигновено, не могат да откъснат очи един от друг, но въпреки това Елен споделя, че не всичко е въпрос на привличане. Помежду им се усеща някакво напрежение и дори страх, което на този етап прави сближаването им невъзможно. Въпреки че са силно впечатлени един от друг, никой не съумява да свали напълно преградите си. А съдбата вече е подготвила на Елен още една изненада. „Любовта е във въздуха, тя е навсякъде...“, продължава с историята си актрсата.

От срещата й с магнетичния мъж минават повече от две седмици, в които само мислите й я свързват с него. Поредната петъчна вечер я отвежда в столичен клуб. „Имам приятели бармани, с които често прекарваме приятни нощи в клуба. Случайно бях влязла при един от тях зад бара, когато някой ми подвикна: „Малката, едно голямо Джони...“ А аз отговорих: „С лед или без лед?“. Следва смях и обяснение, че всъщност Елен далеч не е барманката, за която я е взел тъмнокосият красавец.
Когато погледите им се срещат, тя си спомня, че всъщност е виждала това лице преди повече от половин година отново на шумно място, където никой не е успял да говори с другия. „Направих нещо, което никога до тогава не бях правила. Взех бяла салфетка, на която написах телефонния номер и името си. Отидох при него, подадох я и му казах: „Много те харесвам, обади ми се...““. Елен е изненада от себе си, но признава, че е била силно впечатлена от присъствието на тайнствения мъж, с когото случайността я среща за втори път.

Междувременно не е забравила и онова чувство в ранната сутрин и последвалата случайна среща на кастинга. След броени дни изненаващ sms тотално я обърква: „Петък вечер. Висок тъмнокос младеж. Някакви спомени?“ - гласи текстът. „Не знам дали се бях влюбила от пръв поглед и в двамата, но определено не ми беше лесно да събера мислите си и да бъда логична...“

Интересното е, че мъжете, които са я впечатлили толкова силно, са много различни – първият е неуловим, малко непостоянен, първичен, емоционален. Вторият пък се оказва много стабилен и здраво стъпил на земята човек, който внася в хаотичния свят на Елен непознат за нея прагматизъм и спокойствие. „Имах нужда точно от това спокойствие и започнах връзка с втория мъж, но нещата между нас не се получиха. Бяхме ужасно различни...“ Всичко изглежда сложно, но когато тя разказва за емоционалните си преживявания, се усеща колко много са й дали двете срещи с тези крайно различни хора. Продължението на историята е повече от изненадващо – случайно или не, Елен отново среща първия мъж и сравнявайки го с другия, решава, че трябва да се хвърли в противоположната посока. „Търся себе си и намирам на най-необичайните места все по една-две малки частици. Сглобявам пъзела...“

Истината е, че за емоционалните и искрени хора, каквато и е тя, е лесно да събират у себе си много усещания, да харесват еднакво различни неща, да се влюбват безумно. Избира този, който повече прилича на нея, но всички знаем колко страшно може да бъде да се изправиш срещу себе си. Далеч не й е лесно, но пък никога не скучае с него. Двамата са заедно и вървят по сложен и неотъпкан път. До къде ще доведе той? „Не искам да гледам в бъдещето, сладостта е в настоящето“, завършва актрисата.

Цвете Тюлева
сн. Иван Василев

брой 27, юли 2008