В очакване на първородния си син Ани Цолова е решила да се притеснява само за нещата, които може да промени и мъдро да подхожда към онези, които не зависят от нея. Затова в навечерието на най-важната си житейска емисия си почива активно, като чете „

Последния път, когато се видяхме с Ани, аз бях бременна и тя сподели, че ще има бебе само когато е готова да се грижи за още един човек. Година и седем месеца по-късно се срещнахме и тя е сияйна бъдеща мама в шестия месец. „Решила съм да се отдавам на удоволствия. Сега е времето да хапвам вкусни гозби“, споделя през смях притесненията си относно килограмите телевизионната водеща. Успокоявам я, че изглежда прекрасно, а тя добавя: „Бях решила да се ограничавам и да не наддам повече от 12-13 килограма, но после се отказах, смее се Ани. - Искам да имам бременността на майка ми. Тя е качила 25 килограма, но ги е свалила бързо-бързо, докато е тичала по мен.“ Новинарката се надява бъдещото й бебе да е жизнено, но спокойно. Още не се е замисляла как иска да протече раждането, но вече си е избрала болницата, защото там работи лекарят, който я наблюдава, и предпочита да се довери на него. Смята да изчака, за да види как ще се развият събитията, вместо предварително да се настройва със секцио или нормално ще роди, най-малкото защото нещата не зависят изцяло от волята на майката и най-вероятно няма да се сбъднат. „Онзи отгоре и лекарите ще ми помогнат всичко да мине добре и детенцето ми да е здраво“, заключава мъдро Ани. Изглежда ми съвсем уверена и без капка притеснение. „О, не! - смее се тя, - страх ме е от болници. Все още не искам да си представям какво ще бъде. Не ми се мисли. Но таткото няма да присъства на раждането – категорична е Ани - Той ще припадне. Не ми трябва в болницата. Това е нещо, което жената си изживява сама. Защо да му създавам неудобството и притеснението да присъства. Не мисля, че е естествен процес.“ И продължава в този дух да ми разказва за документален филм, в който жените от векове раждали сами с помощта на други жени. Според нея бащите нямат място в родилната зала. Тяхната роля ще трябва да се прояви малко по-късно, когато ще са наистина незаменими.

След раждането Ани ще разчита на майка си. На нея ще се падне цялата сладка тежест на бабините грижи. „Помолила съм я съвсем недискретно да си вземе по-дълга отпуска, защото ще имам нужда от нея.“ Без притеснение си признава, че не знае как се гледа бебе, но пък всичко това й предстои – с нищо незаменима радост и сладки грижи – за едно малко човече, което ще се нуждае от цялата й любов. И тази на съпруга й, разбира се. А всяка майка знае колко мили и красиви са дните, прекарани със съвсем малкото бебе. Може би изнурителни и еднообразни, но много приятни, защото бебенцето всяка минута те изненадва с все нови и нови неща.

Любопитствам за пола на мъничето. „О, момче е – казва гордо Ани. – Знаех, че ще е момче. Говорих му в мъжки род, без да се замислям, и после, като разбрах, безумно се зарадвах...“ Сега Ани чака с нетърпение „атракцията за майки“ - така тя нарича 3D видеозона. Вълнува се, че най-накрая ще види личицето на малкото човече, което носи под сърцето си. „Предполагам, че ще е сладко бебенце“ - казва тя. Още не са му избрали име: „Само се смеем и му казваме на шега разни неща. Сигурно ще се разсърди, ако можеше да ни чуе. Иначе още не сме му избрали окончателно име и няма да кажа около какви варианти размишляваме“ - отвръща ми тя, когато настоявам да чуя някое. За сега Ани предпочита да се рови в именници със стари български имена. „Трудно е да избереш име на детето си. Според мен то може да бъде голямо наказание за цял живот. Не трябва да е каквото и да е. Повечето, които харесвам, са женски. Мъжките са ми по-трудни за избор.“
„Това пък с кръщаването на баби и дядовци... за мен е измислено - започва Ани замислена. - Уважението и продължението на род и традиции ми се струва, че се показва по друг начин. Името на майка ми е много красиво, но женско - Георгина. В мъжкия вариант също ми харесва, но е много разпространено... Затова може би ще изберем нещо друго. Баща ми, Бог да го прости, се казваше Георги.“

От практични съображения Ани и съпругът й Васил все още не са купили нищо за стаята на бебето. Бъдещата мама просто обикаля из детските магазини и разглежда разни неща: „Искам да си направя някакъв предварителен бюджет, а и да разбера кои неща са практични и кои не. Смятам да пазарувам 2-3 седмици, преди да се роди. Ще отидем и ще си вземем каквото съм си набелязала.“ Но приятелките на Ани май нямат търпение да купуват бебешки подаръци и й подарили една съвсем мъничка тениска. „Представяш ли си, ето толкова е малка, показва с разтворена педя симпатичната водеща, няма такава дрешка – мъничка, мъничка.“
Докато очаква октомври, когато ще се появи момченцето й, Ани чете – любимо занимание, което е прекъснала заради работата си. „Струва ми се, че човек трябва да поддържа темпото си на мислене с красиви размисли на умни хора. Аз не се смятам за толкова умна, че да се задоволявам със собствените си красиви мисли“ - казва иронично тя, защото си избира „тежки“ книги, не много подходящи за бременни. Гледа да не обсъжда надълго и нашироко състоянието си, но пък е щастлива, защото и най-добрата й приятелка очаква рожба и двете са на една вълна.

А таткото? Оказва се, че Васил е поне като половината от бъдещите бащи, които се притесняват да „си общуват“ с бебока. „Само аз го правя. Васил не ми гали корема, не му говори, не му пее. А и не бих искала такова нещо да ми се случва. Много неестествено ми се струва. Прекаленото вглеждане и обгрижване ме притеснява. Бременна съм – не съм болна“ - споделя притесненията си Ани. Тя е доста самостоятелна и не би искала това да се променя. Щастлива е, че Васил й е осигурил спокойствието и любовта, от които се нуждае. Ани почти напълно отрича училището за родители. Смята, че както баба й и майка й не са ходили на подобни събирания, така и тя няма да го направи, не мисли, че й е необходимо. „Ще попитам лекаря ми и приятелките ми за някои неща. Чак пък училище - струва ми се прекалено. Не си представям мъжът ми да идва с мен да дишаме заедно“ - казва тя и се смее от сърце. Все пак тръгнала на гимнастика за бременни, но треньорката излязла в отпуск. „Вкъщи се опитвам да вдигам малко гири, за да мога поне ръцете да тренирам. Ходя много пеша, макар да не обичам да се разхождам в София. Правя го с удоволствие само като излизаме извън града.“ Наложило й се да се откаже и от любимите посещения на школата по народни танци, но не съжалява, защото така е по-добре за бебето. „То заслужава да му се отдам изцяло, да не прекалявам с нищо и главно да не се претоварвам“ - заключава Ани. Преди да се разделим, ми хрумва да я попитам дали ще си вземе едно от любимите камъчета, които стискаше в ръка по време на предаването: „Даваш ми добра идея - смее се тя. - Не бях се сетила.“ Разделяме се с пожелания за благаполучно раждане и с обещанието от нейна страна Story „преди всички“ да научи и разкаже за най-красивото продължение на първата бебешка новинарска емисия.

Текст: Виолета Цонкова
сн. Лилия Йотова


брой 30, юли 2008

В брой 30 на Story можете да прочетете още: