Години наред на една и съща длъжност. Напрежение и стрес. Шеф, който често не знае какво иска. Заплатата не помръдва от години. Лични проблеми. В такива ситуации и най-добросъвестният служител ще реши, че не трябва да се пренатоварва. Ето и няколко приме


С коментар на Инна Бранева, психолог-психотерапевт:

1. Отегчителната рутина
Първа ситуация. От 15 години Мария работи в една и съща фирма. Шефът й е същият. Той е свестен човек, има й пълно доверие, дал й е голяма свобода на действие, заплатата на Мария е доста прилична. Тя познава естеството на работата си до най-тънки подробности. Но вече се чувства напълно отегчена, всеки ден отива на работа без желание. Мария обаче е на 43 години и знае, че ако напусне, трудно ще си намери нова работа – малцина работодатели биха я предпочели пред някоя по-млада кандидатка, въпреки големия й опит.
Какво може да стори Мария?

Коментар на психолога
За Мария работата й е смислена и ценна, но тя има нужда от нещо ново и различно в живота си. Често животът ни и извън работата се подчинява на служебния ритъм. Ние се връщаме от работа и всеки ден правим едно и също. Това еднообразие само по себе си отегчава и уморява. Колкото и да сме уморени, колкото и малко време понякога да ни остава, имаме нужда от лично пространство, в което да се ангажираме изцяло със собствените си интереси, с това, което обичаме.
Крачката към една малка промяна може да донесе много свежест в живота на Мария. Може би тя обича да готви? Или да танцува? Да ходи на кино, театър, концерти? В планината? Да пътува? Нека опита да потърси заниманията, които й доставят радост и удоволствие. И да отдели време специално за тях. Ако и сега отделя понякога време да отиде някъде извън работа и дома – вероятно това не й е достатъчно. Нека направи “ден за себе си” – един или два, колкото има нужда в седмицата, дни, в които да остави всички задължения в извън работно време, и да отдели само за себе си и за това, което й дава усещане за радост и свобода.

2. В търсене на смисъла
Втора ситуация. Диляна е асистентка на преуспяващ бизнесмен. Прави резервации за ресторанти, купува самолетни билети, организира делови срещи, има достъп до поверителната документация на фирмата и на своя шеф. През първите години от работата си тя е много доволна от това, което върши. За нея работата е важна. В един момент обаче започва да си задава въпроса: „Какъв е смисълът от това, което правя? И изобщо каква е ползата от мен?“
Какво може да стори Диляна?

Коментар на психолога
В много страни се смята, че на всеки 7 години е добре да сменяме работата си, за да има нещо ново, за да запазим предизвикателството пред себе си. Разбира се, в нашата икономическа обстановка, това е трудно, а и съществуват други обстоятелства, като добър екип, позната и сигурна работна обстановка.
Диляна явно има нужда от промяна в ежедневието, и може би не само на работното място, но и в личния живот. Ако е възможно – да си вземе отпуска, или поне се да отдели от всичко за един уикенд: от хората, които биха й дали съвет, и от тези, които може би зависят от нея. От службата и шефа. Да се разхожда, да гледа филми, да посърфира в Интернет – там някъде се намира нейният отговор.Това може би е ново занимание, нова работа, дълго пътуване, или промяна в семейната ситуация.
Когато ние всеки ден сме безкрайно ангажирани със задачи, нямаме време за истинските си нужди, да чуем себе си. Неудовлетворението нараства, и може би възможността за промяна е някъде наблизо, но нямаме възможност да се огледаме около себе си. Може би идеята на Диляна няма да дойде веднага. Нека си даде време, по няколко дни всеки месец, които да отделя само на себе си, и на нейното търсене, любопитство и желание. И със сигурност ще намери това, което й е нужно.

3. Нещастие в семейството
Трета ситуация. Поради нещастен случай или болест Марина губи скъп близък човек. В следствие на това тя променя рязко отношението си към приятели, колеги и дори към членовете на семейството си. Става раздразнителна, лесно влиза в конфликт с тях. Самата тя не може да се познае. Какво може да стори Марина?

Коментар на психолога:
Марина е в “затегнат” траур – т.е. няма възможност да преработи траура сама, и има нужда от професионална помощ.
Загубата на близък човек е може би една от най-трудните ситуации. При много хора тя довежда до нарушаване или дори спиране на ежедневния житейски ритъм, промени в здравословното състояние, симптоми на стрес.
Нормално е седмици и дори месеци след това да изживяваме период на траур, в който да не сме в състояние да отговаряме винаги адекватно на изискванията на средата. Но когато усещаме, че времето не помага, че започваме да отдалечаваме близките си от нас, и като че ли загубваме желание за всичко – може би това е моментът да потърсим помощ.
Би било добре Марина да се обърне към човек извън нейната ситуация и житейска среда и да се консултира с психотерапевт.

Психотест

Доколко сте мотивирани в работата си?

1. Сутрин на ставане:


 Скачате пъргаво от леглото.

 Будите се изморени.

 Преди кафето да не ви търсят за нищо.


2. Когато пристигнете на работа:


  Чакате шефа си, за да ви възложи работа.

 Надъхвате колегите си да работят, но вие като че малко се ослушвате.

 Започвате да работите веднага, без каквито и да е приказки.


3. Шефът ви отсъства целия ден вие:


 Работите, но без много да си давате зор.

 Вдигате крака на масата – много й здраве на работата.

 Поемате допълнителни задачи, за да върви всичко гладко.


4. В работата се оплаквате постоянно за това, че:


 Взимате много малко пари за работата, която вършите.

 Не ви остава време за децата и семейството.

 Няма добра организация.


5. Колегите ви намират за:


 Уморена.

 Завеяна.

 Хиперактивна.


6. На съвещание вие:


 Давате мнението си само ако ви го поискат.

 Прекъсвате говорещия, за да изложите позицията си.

 Търсите начин да наложите идеите си.


7 Шефът ви възлага нови задачи и отговорности. Вие:


 Отказвате ясно и категорично – и без това ви е втръснало всичко.

 Приемате на часа, без да поставяте някакви условия от ваша страна.

 Приемате, но започвате да се пазарите кои от досегашните ви задължения можете да прехвърлите на друг човек.


8. Когато предлагате някаква идея:


 Имате чувството, че са ви чули.

 Не давате идеи, защото знаете, че няма да ви обърнат внимание.

 Полагате всички усилия, за да докажете колко е гениална тя.


9. Шефът ви възлага задача. Вие:


 Изслушвате го поне привидно внимателно, но не си мръдвате пръста.

 Както винаги сте наясно с нещата и веднага се залавяте за работа.

 Искате допълнителни разяснения, за да бъдете уверени, че всичко сте разбрали.


10. Не сте напреднали в службата вече 5 години. Мислите, че:


 Има още какво да учите и това ви стимулира да работите усърдно.

 Отдавна е време за повишение и се разбивате от работа, за да го получите.

 Не ви пука – работите за пари, а не за слава.


Резултати от теста


 Най-много отговори

Вие сте добре мотивирани.
Това вече ви прави самостоятелни и „на ти“ са началниците ви. Когато се налага, задавате въпроси и искате обяснения, но го правите, за да вървят добре нещата. Наясно сте с целите на фирмата и на шефовете й. Задачите, които ви се възлагат, са ясни и добре формулирани и вие от своя страна ги изпълнявате без особени затруднения. И в това е силата ви. Имате самочувствие, че сте професионалист благодарение на натрупания опит. И на базата на това свое самочувствие умеете да уцелите подходящия момент, в който да поискате повишение или увеличение на заплатата. Как обаче да поддържате нивото си. На първо място като се държите встрани от хората, които могат да действат разложително на вашата трудова мотивираност. На второ място в случай на съмнения по отношение на решенията на шефа ви или на задачите, които ви поставя, изяснявайте си всичко веднага, защото натрупаните съмнения са гробокопачът на мотивацията.

  Най-много отговори

Не сте от хората, които ще се преработят.
Всъщност направо сте демотивирани. Изглеждате недоволни от работата си и от шефа си, който според вас не е в състояние да ви вдъхнови да работите. Струва ви се, че постоянно от вас крият важна информация и това ви измъчва. Освен това никой не оценява достойнствата ви. Приемате това като висша несправедливост, особено като сравните своя напредък с този на ваши колеги с много по-слаб професионализъм, които обаче умеят да се подмазват. Затова полагате минималните усилия, необходими, за да нямате проблеми в службата, но въпреки това сте изморени, обезсърчени и стресирани. Близки вече са ви съветвали да напуснете тази работа, но нещата не са толкова прости. Преди да вземете такова решение, можете да поискате да поговорите с началника си, за да разберете дали демотивацията ви е временно явление, дължаща се на липса на правилна комуникация с него, или в действителност просто мястото ви не е в тази фирма.

 Най-много отговори

Вие не сте мотивирани, а направо побъркани.
Оставате постоянно след края на работното време, а след това си носите работа за вкъщи. Обядвате на крак. Графикът ви е: от къщи на работа и от работа в къщи. Това вече не е мотивация, а психическо отклонение. Мислите се за работохолик, но всъщност частицата „холик“ при вас не означава, че сте изцяло отдадени на нея, а сте зависими от работата си. Каква е разликата?
В първия случай можете да работите усърдно дни наред, но след като задачата е изпълнена, отивате някъде и разпускате както трябва или посвещавате свободното си време на семейството. Във втория случай нещата са много по-различни: работата става център на вселената, заради нея се лишавате от сън, ядене, почивка и от близките си. В резултат на това стресът става постоянен ваш спътник, което рано или късно ще ви докара неприятности със здравето. Мислите си, че шефът няма как да не оцени поведението ви и съответно да го възнагради. Грешка! Зависещият от работата си стресира не само себе си, но и колегите си. Такъв човек рядко може да работи в екип, защото иска винаги да контролира всичко и всеки. Затова – опомнете се! Наложете си да спите по 8 часа на денонощие и да си лягате в нормален час, а не до късни нощи да вампирясвате над компютъра. В петък вечер работната седмица трябва да приключи за вас. През уикенда – никаква работа. Само забавления и спорт.

Още във втори брой на списание „ТЯ!“: