За брилянтите се разказват легенди, добиването им е било свързано с пот и кръв, красотата им е омагьосвала жени и мъже, а прелестният им блясък е разпалвал до крайност човешката алчност...
„Трудни времена ще настанат за нашия край след откриването на Суецкия канал. Корабите, които досега се отбиваха в Кейптаун, занапред ще минават по новия път и тук всичко ще замре“, въздиша пътуващият търговец. Южноафриканският фермер, с когото разговаря, загрижено клати глава. След това брадатият търговец заглежда блестящите камъчета, с които си играят децата на фермера... Век по-късно Южноафриканската република е най-големият в света производител на диаманти заедно със страни като Русия, Бразилия, Канада, Заир, Австралия и Индия. Индия?...

За славата на Британската империя
Най-прочутият съществуващ и сега индийски диамант е „Кох-и-нор“ („Светлината на планината“). Според поетичната легенда той бил притежание на Карна, сина на бога на Слънцето. Ала по-прозаичната версия гласи, че бил част от съкровищата на Великите Могули, а след краха на империята им минавал от ръка на ръка, за да се озове в днешен Пакистан. Когато в 1849 г. англичаните завземат град Лахор, покрай несметната плячка, слагат ръка и на великолепния къс въглерод (диамантите са най-твърдият въглерод на планетата и освен за украса са идеални за режещи остриета) и го отнасят в Лондон.
Там по случай 250-годишнината на могъщата Източноиндийска компания „Кох-и-нор“ е подарен на кралица Виктория. Ала съдбата изиграва лоша шега на огромния блестящ камък, защото той е раздробен на парчета. Едно от тях като символ сега краси короната на кралица Елизабет ІІ.

Любимият диамант на Наполеон
Някога „Регент“ е бил притежание на френските крале. Днес се пази в Лувъра.
Историята му е доста зловеща. Намерен е около 1700 г. в индийска мина от един роб, който разрязва бедрото си, за да го изнесе скришом, но има лошия късмет да попадне на англичанин, който го убива и задига скъпоценния камък. След 17 години диамантът става собственост на регента на Франция херцог д'Орлеан (оттам и името му „Регент“), който го подарява на крал Луи ХV. Така „Регент“ се озовава в съкровищницата на френските крале, за да изчезне в смутните времена на Революцията и да се появи след това върху шпагата на новия повелител на Европа Наполеон Бонапарт. След разгрома на Франция по горчива ирония на съдбата любимият диамант на императора попада в ръцете на толкова омразните му англичани. В 1886 г. той е откупен от французите и влиза в колекцията на Лувъра.

Окото на Сита
„Хоуп“ е поредният диамант, който е преминавал през ръцете на французи и англичани. Той бил откъснат от статуята на индийската богиня Сита от търговеца Таверние. Французинът обаче не знаел за проклятието, според което всеки, отнел нещо от богинята, го чака нещастие и затова спокойно се прибрал в Париж. Таверние завършва живота си, разкъсан от собствените си кучета. След това подобно на „Регент“ диамантът става част от френската кралска колекция и любимо украшение на Мария Антоанета. След нейния трагичен край скъпоценният къс въглерод става притежание на английския банкер Хенри Хоуп, от когото получава името си. Хоуп се оказва поредната жертва на проклятието на Сита, защото загива прегазен от карета.
Сред по-късните собственици на „Хоуп“ са руският аристократ Конитовски (разстрелян от болшевиките) и ювелирът Симон Монтаридес (убит от семейството си). Едва през 1949 г., когато диамантът става собственост на американския банкер Хари Уинстън, проклятието на Сита сякаш губи силата си.

Няма такава княгиня
Ако има диамант с наистина неясна „биография“, това е черният „Орлов“. Някои смятат, че преди да попадне в Европа подобно на „Хоуп“ той е бил едно от очите на статуя на индийския бог Брахма. Сто деветдесет и пет каратовият диамант бил задигнат от французите в град Пондишери и продаден в Европа. Така се появява в колекцията на руската княгиня Надежда Орлова, каквато всъщност... никога не е съществувала. А и историята със статуята на Брахма също е съмнителна, защото в Индия винаги се е смятало, че черно-сивите диаманти носят нещастие. Нищо чудно черният „Орлов“ да е не по-стар от стотина години и да е бил открит в Африка.
Но какъвто и да е произходът на този наистина красив диамант, който сега е 67,50 карата, накрая той се озовава до „Хоуп“ в колекцията на Хари Уинстън, по чиято поръчка е вграден в колие.

Африканският гигант
Когато на 26 януари 1905 г. в рудника в Трансваал в днешната Южноафриканска република миньорът Томас Кулинан открива диамант с дължина 11, широчина 5 и височина 6 сантиметра, никой не предполага, че 3106-каратовият камък (621,20 гр) ще се превърне в най-големият брилянт на планетата.
„Кулинан“ е открит по времето на най-голямото величие на Великобритания и като символ на нейния световен имперски триумф е откаран в Лондон. Когато на пристанището корабът, който превозвал „Кулинан“, хвърля котва се оказва, че в стоманената каса има къс стъкло с тегло 621,20 грама. Истинският „Кулинан“ пристига тихомълком същия ден в съвсем проста дървена кутия, за да бъде подарен тържествено на крал Едуард VІІ за рождения му ден.
„Кулинан“ бил толкова неприлично голям, че се взима решение да бъде раздробен на парчета – 96 малки и 9 големи, известни днес като „Кулинан І-ІХ“. Неумелото боравене с камъка обаче довежда до похабяването на 65% от масата му.
„Кулинан І“ както и „Кулинан ІІ“ сега са инкрустирани в скиптъра и короната на британските крале заедно с прочутия „Кох-и-нор“. „Кулинан І“ или „Голямата звезда на Африка“ със своите 530, 20 карата допреди няколко месеца беше най-големият диамант в света. Но в края на август 2007 г. беше съобщено, че в ЮАР е открит истински колос с тегло над 6000 карата (около 1,3 кг).


Знаете ли, че...

• През 2006 г. средната цена на карат е била 67,11 долара. Най-висока е била стойността на карат диамант в южноафриканското кралство Лесото, където той се е продавал за 743,23 долара, а най-ниска в Заир - 14,9 долара.

• Сините са най-редкият вид цветни диаманти. Единственото място на планетата, където се намират такива, е мината „Премиер“ в Южна Африка. Но шансовете да бъде изкопан камък със син цвят е едно на милион.

• Едва 20% от изкопаните диаманти са бистри и стават за бижута, останалите 80 % отиват в индустрията.

• Смята се, че с времето диамантите „боледуват“, тоест губят блясъка си. През ХVІІІ век превърналият се в сензация във френския кралски двор граф Калиостро твърдял, че може да „лекува“ диаманти и това изкуство бил научил по време на странстванията си на Изток.

Почти всички от най-прочутите от старите диаманти по един или друг начин са дошли от Индия и са били притежание на кралски особи

В края на август 2007 г. в ЮАР е открит колосален диамант с тегло около 1,3 кг., който надмина досегашния първенец „Кулинан“

Петър Голийски

Още във 2 брой на списание „ТЯ!“: