На бялото казвате черно. Никога не сте съгласна с другите, дори да мислите като тях.  Защо сте така вироглава, че говорите винаги напук и вършите всичко наопаки?


Психолозите определят това поведение като „контра-зависимост”. То е характерно за онзи преходен етап от развитието на индивида, който позволява преминаването от състояние на зависимост – съвсем естествено за детето, към състоянието на независимост – естествено за възрастния. Преди още да се освободи от авторитета на другите, младата личност започва да се противопоставя.

Тази реакция е колкото неизбежна, толкова и полезна за формирането и утвърждаването на индивидуалността. Проблемът е, когато вече сме пораснали, ние все още продължаваме да проявяваме "детинската" си опърничавост, дори с по-голяма интензивност. Според психолозите подобно държане в зряла възраст означава, че съответната личност все още не е станала независима, поддава се на влиянието на другите и е неспособна да отстоява собствените си позиции.

Начин да си придадем важност
При някои хора постоянният стремеж да се противопоставят е проблем на самоутвърждаването им, а при други – израз на много силна личност. Такива са например свръхамбициозните, които не приемат, че другите могат да имат по-добри идеи от техните. И най-силното им оръжие, за да запазят властта над конкурентите си, е да ги контрират системно, отбелязват психолозите. На техниката на „опърничавия” залагаме и когато искаме да си придадем по-голяма значимост от реалната.

Страх да не се поддадем на желанията на другите
Когато стремежът да се конфронтирате се поражда у вас инстинктивно, това означава, че имате проблеми с общуването. Хората, които постоянно реагират така, се боят от емоциите, страхуват се да не покажат слабост, да не изпаднат в позицията на жертва. Според психолозите тази недоверчивост може да се превърне в параноя.

Неспособност да изразим гнева си
Винаги сте "против", готови да отхвърлите и най-добрите идеи само заради потребността да се противопоставяте... Този тип реакции са израз на натрупаната у вас агресия. Да сте винаги в опозиция означава, че изпитвате трудности да изразявате гнева си. Например, вместо да кажете на съпруга си, че не искате той да се връща късно всяка вечер, вие системно сърдито отказвате поканите му да излезете заедно. Психолозите наричат този тип реакция "пречупена агресивност", тоест отклоняване на вниманието от натрупания у вас гняв. Знаем обаче, че проблемите могат да бъдат решени само ако човек първо ги осъзнае, а после се осмели да заговори за тях.

"Правех всичко наопаки, защото изпитвах вътрешни противоречия"
Винаги съм била от хората, които обичат да си придават важности. Макар да съзнавах, че реагирам механично, това беше по-силно от мен. Дълго време смятах, че причината за поведението ми са прекомерната чувствителност и докачливост, както и неувереността ми. Преди четири години, когато майка ми почина, потънах в дълбока депресия. Тогава всъщност осъзнах истинската причина за поведението си. Израснах в семейство на разведени. През цялото си детство бях "разкъсвана" между двамата ми родители, които бяха много различни – с коренно противоположни разбирания и ценности. Чувствах се като изгубена между тях, лутах се и не знаех всъщност как да се държа. Бях объркана. Да правя всичко напук беше израз на собствената ми вътрешна противоречивост. Така несъзнателно съм се опитвала да преодолея влиянието и зависимостта си от родителите. След като осъзнах всичко това, в мен нахлу желанието да се утвърдя по безспорен начин. И приключих с противоречивия си нрав. Не мисля, че направих компромис със себе си, просто се научих да казвам това, което наистина мисля, и да бъда такава, каквато съм. (Виктория, 32 години, учителка).

Как да се справим?

1. Да разграничаваме емоциите от мненията
Не бързайте да реагирате, дайте си време да "почувствате думите", с които мислите да отвърнете. Задайте си въпроса: "Какво предизвикват у мен?" След това "размислете" дълбоко за същността на казаното от другия: "Какво мисля наистина за това, което той ми каза?" Целта е да прецените емоциите си в отношенията с околните и да се научите да ги владеете. Опитайте се също да се изразявате в две времена. "Това, което ми каза, ме разгневи" (минало) и после "Ето какво мисля аз за..." (сегашно).

2. Поведете първи разговора
Осмелете се да започнете разговора първи, за да не сте в позицията на този, от когото се очаква да реагира на мнението на другите. Положете усилия, за да наберете преднина като сами подхванете темата на разговора. Повече няма да ви се налага да се позиционирате по отношение на останалите, а ще трябва те да го правят по отношение на вас.

3. Срещу вас стои опърничав човек
Не влизайте в играта на противопоставяне, това няма да послужи за нищо друго, освен да провокирате човека срещу вас да се инати още повече. Изслушайте го и обърнете внимание на онези негови думи, с които сте съгласни, после кажете и своето мнение. Ако той е толкова опърничав и желанието му да прави всичко наобратно стига дотам, че почва сам на себе си да противоречи – направете му забележка за неговата двойственост, това ще му помогне да осъзнае проблема си. После, когато се почувства по-сигурен в себе си, ще бъде в състояние да влезе в открити отношения.

7 ключа на емпатичната комуникация
Каква е разликата между симпатия и емпатия? Да кажете: "Дъщеря ми има изпит и много се притеснява, аз също" – това е симпатия. Да кажете: "Разбирам, че тя се страхува и правя всичко, за да я успокоя" – е емпатия, т.е. чувство, което е по-дълбоко и налага да се поставим на мястото на другия. В приятелството без емпатия не може, но в днешно време тя става част дори от методите за управление на персонала.

1. Изразявайте директно емпатията си: "Разбирам, че ще те разочаровам".
   
   
2. Преформулирайте онова, което другият е казал сконфузено: "Ако разбирам добре, ти си против да поверя тази работа на Петър".
   
   
3. Назовавайте онова, от което според вас другият се нуждае: "Мисля, че ще искаш да си вземеш две седмици отпуск".
   
   
4. Назовавайте собствените си притеснения: "Мисля, че ще искаш да си вземеш две седмици отпуск, но тогава ще бъдем много натоварени".
   
   
5. Назовавайте това, което другият би желал да направите: "Искрено исках да ти помогна, но имам да свърша спешна работа".
   
   
6. Заявявайте, че на негово място щяхте да реагирате по същия начин: "Наистина и аз щях да реагирам също като теб".
   
   
7. Изпреварвайте събитията: "Уверявам те, помислих за последствията, преди да те помоля да смениш работата си".
   

Още в 3 брой на списание „ТЯ!“: