Броят на розите в букета не е показателен за силата на чувствата, но затова пък реакцията, с която ги приемате, е...

Как бихте се почувствали, ако рано сутрин, докато пиете кафе, или докато обядвате с колежките си от офиса, пред вас се изправи човек с букет от 300 рози? Първата реакция е: „Аууу.....”, казват хората, които доставят букети на адрес. После идват въпросите, търсенето на картичка, която придружава или не букета, и разбира се – добронамерените шеги и приятелската завист на околните!

Да подариш букет е въпрос на стил, етикет, на усещане, на чувства.
Мариян Маринов се занимава с доставка на адреси от 11 месеца. И в жега, и в студ, и в дъжд, и в сняг цветята намират своя получател благодарение на него. Споделя, че е бил свидетел на невероятни неща. „Като виждам какви букети се подаряват, колко пари се дават, за да се зарадва едно женско сърце, започвам да се чудя по-малко ли обичам аз...”, казва симпатичният мъж. Признава, че и той често изпраща цветя на съпругата си, понякога придружени с малки подаръчета.
Всъщност любовта не се измерва с броя на цветята в букета, твърдят специалистите от магазини „Букет”. По-важен е самият жест. Но кажете бихте ли устояли на 11 кошници прелестни цветя?

Най-красивите и любимите
Събота е. В магазина за цветя цари суматоха, защото е получена стока. Цветята, за моя голяма изненада, пристигат всяка седмица от различни страни със самолет. Почти всичко е внос. Докато разглеждам букетите на витрината, вратата се отваря и влиза млад мъж. Момичето зад щанда, Албена, го посреща с усмивка. Изчаква го да огледа всичко изложено и после предлага помощта си. „Искам букет до 30-40 лева за рожден ден”, казва мъжът малко неуверено. След кратко обсъждане за кого е предназначен букета, цветарката предлага комбинация от свежи пролетни стръкчета. Мъжът звъни по телефона, консултира се и се съгласява. Момичето започва с аранжировката. След няколко сръчни движения, избор на хартия и панделка букетът е готов. „Най-предпочитани обикновено са розите. Те са традиционни. Но са и най-задължаващи като послание, особено червените. Не всички хора смеят да изберат нещо по-нетрадиционно. Като пролетни цветя през зимата или пък екзотични. За различните поводи правим различни букети: сърца от рози – за Свети Валентин, във формата на топка - за рождения ден на Христо Стоичков”, казва Албена. Докато говорим, влиза симпатичен мъж, на възраст според мен около 57-60 г., и казва: „Искам един красив букет”. „До колко лева приблизително?”, пита Албена. „Няма значение – отговаря мъжът, - важното е да е голям и красив”. Явно беше за жена. Няма претенции за цвета на опаковката или панделката, довери се изцяло на аранжорката. От време на време поглежда навън към вратата, където го чака 5-годишният му кокершпаньол и нещо му говори. Плати и си тръгна. На излизане ни се усмихна, пожела ни „Приятен ден” и получи подарък от магазина – бутилка вино (дава се като комплимент, ако букетът е над 40 лева). Докато Албена оформя поредния букет, Мариян тръгва за адрес. Качвам се с него в колата.

Някои посрещат куриера с усмивка, други са недоволни
„Различно е. Някои хора се радват. Други са недоволни и изпълнени с недоверие и това ме натъжава. Защото в повечето случаи съм бил свидетел как човекът, поръчал цветята, е дошъл в магазина, избрал ги е с любов, а после...” Случва се букетът да бъде върнат. Не много често, но се случва.
„Наскоро отидох на адрес, звъннах, отвори ми мъж. И каза, че не може да приеме цветята. А букетът бе придружен и от картичка, и от подарък. Помолих го да го вземе и да го предаде на жената, за която беше, по-късно, а той отговори, че не може, защото тя няма да се върне...” Макар и много по-редки, тези моменти изискват от Мариян да бъде добър психолог, за да излезе най-безболезнено от неловката ситуация.
Определено забавните моменти и положителните емоции са много повече. „Трябваше да занеса букет за рождения ден на съпругата на Емил Костадинов. В същия ден случайно бях облечен в екип на ЦСКА, аз съм страшен фен на отбора. И стана много готино, защото присъстваха много от футболистите на ЦСКА, ръководството, всички много се радваха, шегуваха се...”

Поводите са най-различни
Рожден ден, годишнина от сватбата, благодарност или просто желание да кажеш „Обичам те” по един наистина прекрасен начин. „Понякога е страшно натоварено - казва Мариян. - Веднъж цял ден носих букети на една и съща дама. Имаше рожден ден, а мъжът й беше поръчал 6 или 8 букета, които трябваше да носим през интервал от половин час. Първо бяха три рози, после пет, после седем, двайсет и една... Цял ден я преследвах из града. Такива моменти ме правят истински щастлив.” Най-неприятно му е, когато трябва да поднесе букет, който не е придружен от картичка, анонимен. Има си и правило – да не съобщава името на поръчителя. „Щом получаваш букет за 600 лева, примерно, трябва да знаеш от кого може да е или поне да се досещаш... А и щом човекът, който го е поръчал, е предпочел да не се разкрива, и аз не трябва да го правя”... Най-големият букет, който е поднасял, бил от... 11 големи кошници с аранжировки. Всъщност ги носели 11 човека. „Една жена на улицата, която ни видя, се разплака. Каза, че такова нещо не е виждала през живота си...” Всички се чудели как ли изглежда дамата, за която са цветята. Тя, като ги видяла, първо отказала да приеме кошниците. После обаче размислила...

Получателите на 90% от поръчаните букети са от женски пол
„Но пък мъжете са по-готини, когато получават цветя - казва Мариян. - Приемат ги с настроение, с чувство за хумор. Жените са по-мнителни. „Има и „неловки” моменти, когато например трябва да поднеса букет на дама в офис, пълен с жени, а е 8-и март... Като се появя, всяка една се надява цветята да са за нея. А получателката е само една. Усещам разочарованието у останалите... И ми става малко криво. Затова, мъже, изпращайте цветя на своите любими жени!”, апелира Мариян. А аз се присъединявам към него. Защото няма нищо по-хубаво от това да видиш щастието, изгряващо в очите на всяка жена, когато получи красивия букет. И отвори картичката, скрита сред цветята и изпълнена с любов.

Още в 4 брой на списание „ТЯ!“: