Помощ! Спешен случай

Когато имаме проблем, най-логичното действие е да потърсим помощ. Телефонната линия за спешни повиквания 112 функционира вече няколко месеца. На нея можем да звъним при нужда от лекар, полиция, гражданска защита... Кои са хората зад телефонните слушалки?

Никога не съм си представяла, че жената, от която хората търсят помощ при пожар, катастрофа и дори кражба с взлом, има дълги руси къдрици и широка усмивка.

Но Мая Първанова е точно такава.

Детска мечта
„Когато бях на две-три години и ме питаха каква ще стана като порасна, аз отговарях: „Ще нося пистолет и ще работя за хората.“ Смятам, че изпълних поне втората част от този план.“ Това разказва 29-годишната Мая. Тя е координатор в Центъра за спешни повиквания 112.
„Тук съм още от откриването му. Преди това работех в общинската администрация на град Тервел. Ала често казвах на шега: „Таз килия тясна за мойта душа е“. Реших да си потърся друга работа и попаднах на обявата за набиране на служители в Центъра. Грабна ме от пръв поглед – нещо ново, различно, нетрадиционно, подходящо за мен. Кандидатствах и ето ме тук.“
Служителите нямат право да прекъсват телефонен разговор независимо по какъв повод е той – включително ако е грешка при набирането. „Всеки случай е важен, дори шегичките на децата. Редовно се случва малчуганите да ни наберат просто защото искат да си поговорят с някого. А с нас могат да се свържат дори при изключен мобилен телефон без карта. Обясняваме им, че този номер не е за игра. Но не мисля, че такива случаи са незначителни. Защото става въпрос за дете, което е само и не е ясно какво ще е следващото му действие.“

Има и комични моменти
Марина Карапанова е на 24 години, майка е на 3-годишно дете. Тя е оператор на линията – приема обажданията и ги пренасочва към съответния орган. „В началото имаше много забавни моменти с хора, които смятаха, че са се свързали с мобилния си оператор. Звъняха ни, за да се оплачат, че телефонната им карта е блокирана и да потърсят съвет как да я разблокират. И тъй като не бива да прекъсваме разговорите, се налагаше на всеки да обясняваме, че това е телефон за хора, изпаднали в много по-сериозна беда.“
Често и женският чар помага, за да справят с трудните ситуации. Преди време на Мая се наложило да обучава служителите от пожарната как да работят със системата на Центъра. „Понеже знам, че трябва да ги грабна в началото, за да ме слушат, още с влизането им казах, че имам слабост към мъже в униформа. Всички се разсмяха и след това обучението протече много гладко.“
Младата жена разказва, че дори в най-проблемните ситуации колегите й се стремят да запазят оптимизма си, а чувството за хумор им помага да не се поддават на стреса. „Преди няколко месеца например ни се обадиха от Рилския манастир. Един от монасите бил толкова зле, че не били сигурни, че ще оживее. Свързали се с нас случайно, макар по принцип да обслужваме само София град. Звъннах в Националния медицински координационен център да попитам за телефон, на който да потърся помощ. Съвсем случайно се оказа, че дежурният, който се обади, е от град Рила – едно от най-близките селища до манастира. Той позвъни на дежурния екип там, но не беше сигурно, че ще могат да се доберат до манастира – имаше дълбок сняг. Оказа се, че само няколко минути по-рано пътят е бил почистен и монахът беше спасен. Тогава се пошегувахме, че явно „шефът“ му е бил наблизо, за да помогне.“

Благодарността на хората
В работата си служителите се сблъскват и с чисто криминални ситуации. Марина си спомня позвъняване на човек, който забелязал наркодилър в Първа английска гимназия в София. „Описа го много подробно, обясни ни точно какво прави – цял ден обикалял и продавал малки пакетчета. Свързахме се с полицията, а мъжът, който се обади, остана на линия през цялото време, докато заловят дилъра, за да ни държи в течение.“
Началникът на центъра Красимир Димитров разказва, че най-напрегнато е по празниците, когато много хора прекаляват с храната и алкохола и след това имат нужда от спешна медицинска помощ. Особено трудна била ситуацията около Нова година. „Тогава непрекъснато ни звъняха за закъсали автобуси с пътници, които с часове стоят край пътя и не могат да потеглят. Понеже по правило обслужваме само София-град, много хора в провинцията звъняха на роднините си в столицата с молба да ни позвънят. И така помогнахме на много закъсали край Пирдоп, Велико Търново, Сливен, Ямбол, Бургас...“ Благодарностите не са рядкост. „Това са най-приятните обаждания“ – твърди Марина. И разказва как една майка позвънила с думите: „Благодарение на вас синът ми се прибра жив и здрав вкъщи!“ Дори не помни инцидентът, в който са оказали подкрепа. Но няма да забрави хубавите думи. Красимир Димитров обяснява, че над 80 на сто от работещите в Център 112 са жени. „Справят се толкова добре, че са достойна конкуренция на мъжете в служби като пожарната и полицията“, казва той. И разказва за тежките тестове за психологическа устойчивост, бързи реакции и съобразителност, през които са минали всички служители, преди да попаднат при него.
Всички те смятат работата си за мисия и призвание. И не се оплакват, когато се наложи да са на поста си дори на празниците. Мая например е работила навръх Нова година. Коментира това с усмивка: „Нищо, за следващия празник на смяна ще е някой друг.“

Мина Узаничева

Още в 6 брой на списание „ТЯ!“: