Гледаме награждаването всяка година. Но познаваме ли „биографията“ на днешната пищна церемония...

Отново е 24 февруари. Пред „Kodak Theater“ в Холивуд се е струпало огромно възбудено множество, което с нетърпение очаква да слязат от лимузините си величията на американската филмова индустрия, колегите им от други страни, музиканти, певци, високопоставени гости. Някои от тях бързат да влязат в празнично осветената зала на събиращия 3400 души „Kodak Theater“, но повечето снизходително позират пред светкавиците на фотографите. Пускат усмихнати някоя шега, за да последват онези, които вече са влезли без подобни интимности с хората, лишени от честта да са на върха на филмовия Олимп.

Тържествена церемония ли? Не, просто банкет
Когато на 16 май 1929 г. са връчени първите награди на Американската филмова академия, киното едва е започнало да проговаря в буквалния смисъл на думата. Затова, подобно на скромното началото на могъщата днес американска филмова индустрия, скромна е и първата церемония. Всъщност тя е банкет, на който присъстват само 270 гости, платили входен билет на стойност 5 долара. Тази първа банкетна церемония е лишена от какъвто и да е елемент на изненада. Наградените са публично известни три месеца преди това. През следващото десетилетие тази липса на интрига е частично поправена, като резултатите се съобщавали на пресата в 11 ч преди обед в деня на награждаването. Едва през 1940 г. е наложена традицията, която се спазва и днес – всички номинирани да очакват в часа на самата церемония със затаен дъх култовата фраза „and the winner is...“ („и победителят е...“). Само три пъти досега се е налагало да се правят промени в предварителните планове – през 1938 г., когато наводнение опустошава Лос Анджелис (тогава церемонията отложена със седмица), през 1968 г., когато в памет на убития Мартин Лутър Кинг награждаването става не на осми, а на десети април, и през 1981 г., когато раздаването на призовете е отложено с 24 часа заради неуспешния опит за убийство на американския президент Роналд Рейгън.
На първата церемония са раздадени 15 статуетки, а следващата година е белязана с истински рекорд по наградна пестеливост – само седем фигурки, които наподобяват излетия от течен метал робот Терминатор, намират собствениците си. Всъщност лелеяното човече като висше признание за актьорско, режисьорско, музикално и прочее свързано с киното майсторство няма нищо общо със зловещия механичен враг на Арнолд Шварценегер. То е високо 34 см с постоянно тегло от 3,85 кг. Не е и от течен метал, а от съвсем реалистичната сплав от калай и олово, покрити със злато. А като разберем откъде идва и името му „Оскар“, окончателно ще се убедим в миролюбието на металния рицар. Всъщност официалното му название е „Академична награда за заслуги“, но през 1931 г. секретарката на Американската филмова академия Маргарет Херик решила, че то много прилича на чичо й Оскар. Оттогава калаено-оловният тамплиер (или тевтонец), без никой да го е питал, носи това популярно име. Другото в най-добрия случай фигурира само в официалните документи.

Банкет ли? Не, вече тържествена церемония
След оскъдната на награди 1931 г. човечетата постепенно започват да се множат. Появяват се призове за най-добър филм на годината, най-добър режисьор, най-добра мъжка и женска роля, най-добра мъжка и женска поддържаща роля, най-оригинален сценарий, най-добър звуков монтаж, специални ефекти, анимационен филм – общо награди в 24 категории. Заедно с броя на отличията и изминалите години расте и престижът на наградите на Американската филмова академия. Тази година близо милиард души по цял свят ще гледат Осемдесетата церемония по връчването им. В надпреварата в категорията за най-добър актьор ще участват Джордж Клуни, Даниел Дей-Луис, Джони Деп, Виго Мортенсен и Томи Лий Джоунс. При актрисите ще се състезават Кейт Бланшет, Джули Кристи, Марион Котийар, Лаура Лини и Елън Пейдж. За най-добър режисьор журито ще трябва да избира измежду Пол Томас Андерсън, братята Итън и Джоел Коен, Тони Гилрой, Джейсън Райтман и Джулиан Шнабел. В категорията за най-добър чуждоезичен филм са номинирани австрийският „Die Faelsher“, руският „12“, израелският „Beaufort“, казахстанският „Mongol“ и полският „Katyn“.
Мнозина искат да са на мястото на преминаващите по червения килим, някои им се възхищават, други им завиждат. Но заслужава ли си чак толкова? Колко актьори и режисьори остават до края на живота си неноминирани за „Оскар“. А какво да кажем за онези, изживели пътя от Рая до Ада, когато надеждите им са били попарени, след като са чули, че фразата „and the winner is...“ се отнася за друг? Достатъчно е да си спомним сълзите, пролети преди няколко години от „ловеца на духове“ Бил Мъри, когато се размина с позлатеното човече.

Рекорди, куриози и липса на късмет
Ако има неофициална категория „Лош късмет“ на наградите „Оскар“, безспорно първото място държи Ричард Бъртън с неговите седем номинации и нито една реална награда. Пълен негов антипод е Уолт Дисни със „скромните“ 26 награди. Второто място си оспорват талантливите актьори Робърт Редфорд и Кевин Костнър, получили по един „Оскар“ за дебютите им като режисьори, но не и за актьорско майсторство. Третото място е за Питър Финч, получил „Оскар“ посмъртно.

Колкото и странно да звучи, има и такива, които са се отказали от наградата. Такъв е Джордж Скот, който през 1971 г. връща статуетката заради това, че е отвратен от реалния образ на изиграния от него американски генерал Патън, герой от Втората световна война. Година по-късно Марлон Брандо също решава, че позлатеният тамплиер не му е нужен и се отказва от него в знак на протест срещу лошото отношение на американските власти спрямо индианците. А рекламният мениджър Робърт Опъл през 1973 г. в знак на протест прекъсва церемонията на награждаването, като притичва чисто гол през сцената. Водещият Дейвид Нивън по този повод хапливо отбелязва, че единственото смешно нещо в цялата история е малкият размер на мъжествеността на Опъл. В категорията „Истински късмет“ можем заслужено да включим Линда Хънт, наградена заради ролята си на.... мъж. Силвия Майлс бие всякакви рекорди с роля с общо времетраене шест минути, наградена с „Оскар“. А що се отнася до Маги Смит, при нея нещата са били като че ли предрешени – през 1978 г. тя е наградена за роля, в която героинята й получава „Оскар“...

Петър Голийски

Още в 8 брой на списание „ТЯ!“: