Претенциите, които съсипват любовта

Не мога да си простя, че го оставих да си отиде
Разказва Гергана, 31-годишна, управител на банков клон

Когато разправиите ни с Мариян стигнаха връхната си точка, той се изнесе от къщи. Просто така – дори и бележка не остави. За трите месеца, откакто сме разделени, преосмислих много неща. Най-вече осъзнах, че с поведението си пропъдих човека, който ме е обичал както никой друг. С постоянните си претенции го отблъснах и сега се мразя. С него ходихме близо година, преди да решим да заживеем заедно. Отначало всичко беше чудесно. И двамата печелехме добре, но аз исках по-висок стандарт на живот и постоянно му натяквах, че мъжете на приятелките ми са с по-високи доходи. Сега осъзнавам, че това са били пълни глупости. Станах много раздразнителна, а той правеше всичко за да ми угоди. Но се дразнех, когато ме обсипваше с внимание – казвах му, че се залепва прекалено много за мен. Дразнех се и когато ме оставяше на спокойствие – тогава пък ми изглеждаше незаинтересован. И логичното се случи – напусна ме. Казвам „логично“, но в интерес на истината никога не съм очаквала да предприеме такава стъпка. Мислех, че е зависим от мен, чак ме е било страх как ще реагира, ако евентуално аз си тръгна. Оказа се обаче, че след като ме напусна за първи път разбрах какво означава да се чувствам нещастна. Три месеца никой от двама ни не потърси другия. Накрая не издържах и му се обадих. Разплаках се – всичкото ми честолюбие отиде по дяволите, и му казах: „Моля те, върни се!“ Отговори ми, че непрестанно мисли за мен, но се страхува, че пак ще се стигне до неразбирателство.

Не искам да ме изкарват неудачник
Разказва Мариян, 32 годишен, графичен дизайнер

Винаги съм си мислил, че Гери е жената, с която ще създам семейство. Само че последните месеци, преди да си тръгна, бяха нетърпими. Аз наистина много я обичам, но не мога да я разбера – веднъж има претенции за едно, после за друго. Докато бяхме заедно се държеше като кралица, и аз се отнасях с нея така. Сега се самообвинява и се тръшка. Не мога да скрия, че към никого не съм бил толкова привързан, колкото към нея. Ала с постоянното си недоволство, тя ме караше да се чувствам като неудачник. А далеч не е така. Не съм бил печелел достатъчно, пред приятели ми правеше забележки:
„Не се дръж така, не прави това...“ Знаете ли колко е унизително? Когато й показвах, че искам да съм до нея, казваше, че има нужда от лично пространство. Когато й го осигурявах пък ме обвиняваше, че съм безотговорен. Иначе като човек има страхотни качества – организирана е, предвидлива е, грижовна. Винаги когато съм имал някакви затрудения в работата или другаде, е вниквала, изслушвала ме е и ми е помагала със съвет. Въпреки това е много потискащо човека, с когото живееш да те кара да се чувстваш второ качество. В един момент си дадох сметка, че повече не мога така. Представих си как като създадем семейство, ще бъда обречен вечно да се свивам. Тогава взех решението да се изнеса. Не отричам, че това беше една от най-трудните и мъчителни стъпки, които съм предприемал. През тези три месеца често съм разсъждавал има ли някакъв шансда продължим заедно. Все повече си мисля, че на Гергана й трябва мъж, който да я постави на мястото й, но май аз не съм този човек....

Коментар на психотерапевта Мадлен Алгафари

Гергана и Мариян имат много повече шанс за хармонична връзка от много други двойки, непреминали през период на катарзисно осъзнаване и израстване. Това, което всъщност се е случило, може да им помогне да преодолеят характеровите си ограничения, ако, разбира се, правилно го анализират.
Предполагам, че преди кризата в отношенията, на Мариян му е било трудно да отстоява твърдо позицията си и да бъде категоричен и смел, поради страх, че той самият може да бъде отхвърлен или изоставен. Това би могло да се дължи на взискателния подход на някой от родителите му някога, създал у него склонността да се „свива” пред авторитета или пред настъпателното поведение на другите.
Доведената до нетърпимост ситуация го е научила на смелост и сила в отстояването на себе си. Това са и чертите от характера му, които съм сигурна, че Гери е искала да види. Жените понякога се държат предизвикателно с мъжете, защото копнеят по този начин да провокират тяхната категорична (не груба и жестока!) реакция. Когато един мъж се „свива”, жената до него не получава достатъчно чувство за сигурност. Тогава тя несъзнателно започва да го предизвиква. Понякога става и по грозен начин – с обидни забележки и реплики. Но истинската й цел е не да го нарани, а да „извади” от него мъжествеността, която я кара да се чувства спокойна и защитена. Знам, че мъжете често казват, че не могат да разберат жените, че им се струва противоречиво поведението им в подобни ситуации. Но онова, което всъщност те искат, е: твърдо мъжко държание, сила, но не злоба, не тормоз. Надявам се, Мариян да разбира къде е границата. Категоричността и силата могат да бъдат подплатени с любов, уважение, добронамереност, желание. Тогава женската душа се чувства готова с желание да се покори.
Това, което пък Гери е научила от случилото се, е да се смирява. „Смиряваш” не означава „унижаваш” или „примиряваш”. Смирението е женско поведение. Мекотата, гъвкавостта, топлият подход, а не размаханият назидателно пръст, са женските силни страни. Дори в това се състои женската хитрост, която истина „облечена“ в търпение. Това е сила, а не слабост! И „работи” много по-ефикасно, отколкото злъчните критики.
Никой партньор не може да бъде променен насила. Това само включва съпротивите му. Но с вдъхновение и любов можем да помогнем на любимия човек да развие много дремещи, неизявени в него качества. Ако след случилото се, Гери е станала по-женствена, а Мариян - по-мъжествен, то шансът им за успешна връзка не е само втори пореден, но и двоен!

Драги читатели, споделете личните си истории с нашите психолози. Те ще ви помогнат със съвети по проблеми, които ви вълнуват. Това ще стане на страниците на списание „Тя!“: psy@sanomabliasak.bg

Още в 19 брой на списание „ТЯ!“: