Идеалите – пречка или стимул в партньорството?

Има по-важни неща от идеалите
Разказва Калоян, 29- годишен, IT специалист

Често влизам във форума за екология. Постингите на Милена ми направиха силно впечатление. Смислени, аргументирани, но не злобни. Започнах да проявявам интерес към нея. Питах се що за човек е в действителност? Първоначално си общувахме с лични съобщения в самия форум, после и по icq. Основно си
говорехме за екомероприятия, но постепенно преминахме и на лични теми. Оказа се, че освен петицията за опазване на Рила и страстта по планинско
колоездене имаме и други общи неща. Разменихме си телефоните и решихме да се срещнем в едно кафене.
Веднага съзрях спортно облеченото миньонче, което притежаваше невероятен чар и енергия. След няколко минути разговор вече осъзнавах, че ме привлича много силно. Излязохме няколко пъти и така станахме гаджета.
Заедно ходехме с колелата в планината, излизахме на екодемонстрации. Инициативите за спасяването на Иракли от застрояване, бяха едни от най-силните моменти и за двама ни. Както и най-романтичните.
Не разбирам обаче как можа да постъпи по толкова незрял начин – да скъса с мен заради глупости. Беше шумотевицата около живата верига за спасяването на парк „Странджа“. Милена беше една от основните активистки. Бяхме се разбрали, че заедно ще отидем на мероприятието. Аз обаче от доста време имам проблеми в работата си заради изявите ми на природозащитник. Шефът казва, че „противоречат на фирмената култура“. Истината е, че се дразни, защото някои петиции пряко засягат интересите му. Както и да е, все още бях в изпитателен срок, и той в прав текст ми каза, че ако отсъствам заради този протест, няма да ми продължи договора. Точно тогава не можех да си позволя да остана без работа. Без мен протестът нямаше да пропадне, имаше страшно много активисти, а и така или иначе бяхме планирали да отидем двамата на море в края на месеца. Когато споделих за решението си на Милена, тя само каза „Да, добре, разбира се...“, но изглеждаше разочарована. Вечерта ми се обади и ми заяви, че сме били до тук. Вече четири месеца отказва да ме вижда. Не можела да бъде с мен, след като съм предал това, което ни е свързало. Аз нищо не съм предавал, просто има неща, които са по-важни в даден момент. Сега хем ме е яд на нея, хем ми е тъжно, хем повече от всичко искам да сме отново заедно...

Чувствам се предадена

Разказва Милена, 27-годишна, преподавател по английски език

Не зная дали бих се влюбила в Калата, ако не бяха общите ни идеали. Не съм сигурна, че ако се бях запознала с него ей така, в дискотеката примерно или в метрото, щеше да ми прикове погледа. Готин е, забавен е наистина, но може би това за мен са неща на заден план. Всъщност това, което ме е вдъхновявало при първите ни срещи, бяха общите ни виждания по отношение на опазването на природата. Сближиха ни съвместните излети и акции, тази беше причината да го пожелая и като мъж. Решението му за Странджа обаче, ми дойде буквално като „гръм от ясно небе“. Меко казано. Имали ли сте някога чувството, че някой, на когото особено сте вярвали и сте го обичали, ви сервира нещо, при което все едно торнадо ви блъска в стената? Така се чувствах в онзи момент. Нямах сили да реагирам по какъвто и да е начин. До вечерта много мислих и се измъчвах. В крайна сметка, събрах сили и направих необходимото – казах „край“.
Всъщност това, което ме възхищаваше у Калоян бе, че почти трийсет годишен и вече улегнал мъж, все още отстояваше с младежки ентусиазъм идеалите си. Още от гимназията съм екоактивистка и съм виждала как ентусиазмът на повечето младежи е секвал, щом завършат университета. Започват оправдания от типа: „Кога да намеря време?“, „Морално ви подкрепям...“, „Мина ми вече времето, трябва да се грижа за семейство...“ и т.н. Най-жалката ситуация, в която съм можела да видя някой човек, е именно такава – да предаде ценностите си и да се свие пред битовизмите. Не мога да понеса и човекът до мен да ми пробутва плоски оправдания за нещастните си пораженчески решения.
Калоян ми липсва през повечето време – не мога да скрия. Но не знам в каква светлина трябва да го видя, за да тръгна отново към него.

Мнение на психолога Даниела Стоянова:
Общуването по интернет винаги е белязано от риска да се влюбим в идеала си, застанал зад монитора. Нужно е висока осъзнатост, за да разграничим дали обичаме реално човека или представата си за него. Истинската обич се ражда едва в признаването на недостатъците в другия. И в приемането им, но пътят до това е труден.
Такъв е случаят с Милена и Калоян. От неговото писмо звучи стремеж към задълбочаване на отношенията. Именно любовта е чувството, което ни разголва и свързва най-силно един с друг. Калоян се чувства наранен и обиден, от това, че тя не само поставя на „един кантар“ любовта им и социалната ангажираност, но дори я предпочита пред мъжа до себе си. За Калоян това означава, че тя обича каузата в него, а не него самия. Това, което вероятно пропуска е нейната нужда от себедоказване. Всеки протест, макар и облечен в дрехата на „социална активност“ в основата си е вик за внимание. Понякога и вик пред самия себе си.
При Милена любовта сякаш започва и свършва с границите на „природозащитника“. Изведнъж всичко, което я е свързвало с Калоян изчезва, защото без общата им кауза тя се чувства празна по отношение на него. Посветила живота си на екоактивизма, отказът му за нея е вид изневяра към смисъла на живота й. Фиксирането върху една единствена идея, която осмисля живота ни, обаче е всъщност бягство от себе си. Поемането на обществена отговорност в случая е за сметка на личната.
Отказът на Милена да приеме зрелостта, личи най-силно в думите й за „пораженческия битовизъм“ , което показва собствения й простест да порасне. А порастването е свързано с поемането на отговорност, каквато всъщност е любовта. Отношенията помежду им биха могли да се възродят, ако се поставят на правилната основа от началото и двамата си дадат време за това. Хубаво ще е Милена да престане да вижда собствения си идеал - в амбициите си за човека до себе си. Обикновено отричаме в другите онова, което ни е трудно да приемем за себе си.
За него пък ще е продуктивно да осъзнае, че не е нужно да се държи по определен начин, за да заслужи любовта й. Както и да бъде търпелив с нея. Винаги има болезнен момент, когато осъзнаем, че човекът, когото обичаме не е този, за когото сме го мислили. Това всъщност е момента на собственото ни порастване. Както и чудесен шанс да преоткрием истински човека до себе си. А, с него и любовта си.

Драги читатели, споделете личните си истории с нашите психолози. Те ще ви помогнат със съвети по проблеми, които ви вълнуват. Това ще стане на страниците на списание „Тя!“: psy@sanomabliasak.bg

Още в 21 брой на списание „ТЯ!“: