Има ли тази връзка още един шанс?

Мъчно ми е за „другата“
Разказва Иглика, 46-годишна, инженер
Когато разбрах за историята на мъжа ми с това момиче, близо месец им пожелавах да се продънят вдън земя. Мразех и него, и нея, и себе си. Как е възможно? Та тя е на годините на дъщеря ни...
Владислав има заведение в центъра и тя работеше там като барманка. Аз усещах още от началото някакво по-особено напрежение, но си казвах, че преувеличавам опасенията си. И през ум не ми е минавало, че четвърт век съм живяла с такъв празноглавец. Приятелките ми подмятаха това-онова, но си мислех, че се шегуват. Но все повече нещо взе да ме гложди.
Тя изглежда много добре и поведението й е предизвикателно. Аз съм на възраст, с наднормено тегло...
Попитах го в прав текст, но той, разбира се, отрече: “Ти луда ли си? Как изобщо ти хрумна...“ Неговите думи ме успокоиха. Ала един ден сервира, че се изнася от къщи. Бях като гръмната, въпреки че както споделих, имах едно на ум. Попитах го Мая ли е причината, той хем виновно, хем нахално каза: „Да, убий ме, ако искаш“. Отначало не бях на себе си. Веднага реших, че ще подам молба за развод. Дъщеря ни обаче реагира много мъдро: „Успокой се, мамо – до няколко месеца ще се кротне. Не прави нищо прибързано.“
Така и стана, след по-малко от три месеца започна да ме моли да му простя. Искаше ми се по някакъв начин да му го върна, но всъщност най-много исках да бъдем отново едно семейство.
Случи се обаче нещо, което ме пречупи. Мая ми се обади и помоли да се видим. От начало си мислех, че ще изпитам ненавист. Изплаших се като я видях – това момиче беше смачкано психически. Хлипаше и ме молеше за съвет. Беше останала с излъгани надежди. Ами ако на нейното място беше детето ми? Не зная дали мога да продължа с човек, който е в състояние, заради похотта си, да нарани толкова хора...

„Другата“ ме манипулираше
Разказва Владислав, 50- годишен, собственик на заведение
Просто не мога да си простя как го допуснах. Готов съм да направя всичко, за да изкупя грешката си. Само жена ми да прояви малко милост и да си поговорим по-обстойно. Но тя се държи като неадекватна. Предпочитам да ме нарече долен нещастник, какъвто всъщност съм, да ми се разкрещи, да каже, че ме мрази и не ме иска повече. А то...жал й било за момичето, което съм наранил. Тя въобще не е наясно как ме манипулираше Мая. Аз никога не съм си мислил да се изнасям от къщи. Нещо повече – в началото нямах и сексуални апетити към това момиче. Просто исках да й помогна – беше душичка, толкова мила и сама в големия град. Тогава не осъзнавах колко умело е използвала „беззащитността си“ като коз за цакане. Осъзнах го едва когато вече ме беше оплела в мрежите си и бях на път да изгубя това, което е смисълът на живота ми от двайсет и пет години насам – семейството.
То не бяха подсмърчания, опити да ми насажда чувство за вина...Все едно съм й баща и съм длъжен да й угаждам. Оставаше след работа и все се жалваше какви затруднения имала. Аз усетих някакво привличане към нея и под предлог, че се справя много добре започнах да й давам повече пари, само за да й помогна.
Тя започна да се гушка в мен и така се случи. Хлътвах все повече и повече и накрая не усетих как не можех да й откажа нищо. Дори да се изнесем да живеем заедно. Добре, че на време се свестих. Започна да ми „проблясва“, когато след много кратко време Мая започна да ме притиска да се разведа и да прави планове как заедно ще развиваме бизнеса със заведението.
Тогава събрах сили да й кажа, че е сбъркала адреса.
В интерес на истината, дъщеря ми не ми е казала лоша дума по повод на тази случка.
Ще ми се жена ми да осъзнава, че в момента съм готов „небе и земя да събирам“ заради семейството си...

Мнение на психолога Ирина Драголова:

В тази история освен много емоции има и едно голямо объркване на житейски роли. В началото Иглика говори от ролята на наранена съпруга – с наднормено тегло и с наднормено доверие в съпруга си. В споделеното от нея се проявяват много характерни поведенчески позиции и стратегии за реагиране. Четвърт век /!/ тя бяга от нещо, което за хората около нея е ясно.
Когато нямаме ресурс да се справим с някакъв проблем, ние се правим, че той не съществува. На Иглика се е наложило да тръгне по другия път – сблъсъка с проблема, когато нещата са „сложени на масата” и алтернативата „не чух, не видях, не знам” не може да й помогне. И отново тя преминава през различни емоции и преживявания, които водят до различни поведенчески реакции.
Добре е, че тя е осъзнала, че реваншизмът, отмъщението могат да послужат за краткосрочно решаване и „вентилиране” на насъбралите се негативни емоции, но не са надеждни партньори в решаването на конфликтите.
След това Иглика „скача” в ролята на майката – тя започва да обгрижва „нараненото дете” Мая, съчувства й, дава й съвети, заедно с нея споделя ненавистта си към „похотта на мъжете”.
Владислав изминава обратния път – отначало изпитва бащинско желание да закриля и да се грижи за човек, изпаднал в беда. След това влиза в ролята на жертва, заявявайки, че Мая го е манипулирала и така той е забравил за житейските си ценности, на които държи. Само че никой не може да ни манипулира, ако ние самите не му позволим да направи това.
От ролята на жертвата Владислав „скача” в ролята съпруга и бащата, който е осъзнал, че семейството е най-важното за него.
А през цялото време дъщерята, всъщност реалното дете в историята /колкото и да сме големи, ние си оставаме децата на своите родители/, стои в ролята на истинския „възрастен”, на ментора, на този, който казва „правилните” и за двете позиции неща. И детето поема отговорност, която не е негова. Това смесване на различни роли коства твърде много емоционално напрежение и неадекватно реагиране на участниците в тази житейска история. Нещо се е случило и то не е толкова катастрофално и драматично лошо. То просто е показало това, което е било под повърхността на „затлачения бент”, и всъщност може да отпуши движението на водата. Трябва обаче тези, от които реално зависи това, да застанат на брега, който е верният за тях.

Драги читатели, споделете личните си истории с нашите психолози. Те ще ви помогнат със съвети по проблеми, които ви вълнуват. Това ще стане на страниците на списание „Тя!“:
psy@sanomabliasak.bg

Още в 23 брой на списание „ТЯ!“: