Списания
Rozali.com » Списания » ТЯ! » От новия брой
Реваншизмът, който ранява партньорството
Има ли тази връзка още един шанс?
Имам нужда от истинска връзка
Разказва Григор, 30-годишен, архитект
Историята с Биляна започна като „неангажиращ секс между колеги“. Това беше нейно определение. Аз имах друга връзка, която на практика дори не можех да нарека такава. Просто сме заедно с едно момиче, само за да не сме сами.
С колежката ми започна да се случва нещо, от което в действителност имах нужда – истинска страст. Тя обаче постоянно ме охлаждаше с уговорките, че работим заедно и не можем да си позволим нищо ангажиращо. Затова не казах нищо и на (уж) официалната си приятелка.
Изведнъж Биляна започна да ме притиска да прекратя другата си връзка. Всъщност аз самият имах нужда от това, но ме хвана яд на нея.Припомних й приказките й за „необвързващите срещи“. Тя се разсърди, аз също, и така...
Интригата, която забърка с колегата ни обаче, е направо отвратителна. Демонстративно си легна с Бисер, само за да ме накара да ревнувам. С подробности ми разказа, какво точно се е случило и колко точно бил впечатлен той. Беше неприятно и спрямо него, и спрямо мен, и спрямо нея самата. С този човек често работим заедно по проекти, а сега помежду ни има напрежение. Добре поне че цялата одисея не стана достояние на другите колеги. Щеше да е унизително и за трима ни.
Сега Биляна ми праща сърцераздирателни sms-и и иска да опитаме пак. Казва ми, че съжалява, че Бисер така е хлътнал по нея, като зомбиран е. Започнах да се замислям дали да не сменя работата.
Тази ситуация е изключително затормозяваща. Все още не мога да изясня нещата за себе си. Понякога се обвинявам, понякога съм бесен на Биляна. Не знам, просто не знам какво да предприема...
Исках да го накарам да страда
Разказва Биляна, 32- годишна, архитект
Изобщо не трябваше да се захващам с Бисер. Така нараних двама души, а аз се проявих като пълен боклук. Между мен и Гришата се случи нещо хубаво, имахме шанса да го развием, а аз от чисто самолюбие реших да се направя на интересна. Всъщност, когато се спречкахме с него, и двамата постъпихме много глупаво.
Макар че поводът да се скараме, беше важен за мен. В началото на авантюрата ни аз бях тази, която държеше на „неангажиращи отношения“. По две причини – първо Григор ми каза, че има връзка, която не е приключила напълно, но чакал нещата да се случат от само себе си. Второ – работехме на едно и също място и аз се опасявах от връзки с колеги. Усещах обаче, че той имаше желание да разгърнем взаимоотношенията си в по-дълбока степен и някак си не му допадаха моите уговорки за „просто авантюра“.
Постепенно аз станах тази, която искаше любов, а не „секс от време на време“. Затова и взех по-често да го питам приключил ли е с другата си връзка. Той ми отговори „нали ти държеше на неангажиращи срещи, сега какво ми припираш за уредени взаимоотношения“. Ядосах се и после дни наред общувахме само делово. Никой от двама ни не направи крачката да каже: „хайде да не се смразяваме заради глупости“.
Аз от яд го направих с Бисер и то така, че Григор да разбере – исках да го накарам да страда. Към Бисер обаче не изпитвам нищо, а той взе, че хлътна. Чудя се как да отбивам набезите му.
Май баба ми е била много права навремето, като казваше „където си вадиш хляба не си вади ибришима.“ Сега се обвинявам за това, че Бисер остана с излъгани очаквания. А така копнея за Гришата – не за секса, имам нужда от прегръдките и гласа му...
Мнение на редакционния психолог Димитър Цветков
В началото на всяка връзка има период на „договаряне“. Тогава, по-конкретно или по-загатнато, се уточняват очакванията ни от партньора. Много е изписано и изговорено по въпроса за авантюрите на работното място. Но както при всяка човешка среща, и тук няма рецептурници. Двама души могат да се разпознаят като важни един за друг на много места, независимо от контекста. Вероятно много хора биха тръгнали да търсят причините за проблемното стечение на нещата между Биляна и Григор във факта, че са колеги.
Динамиката на взаимоотношенията между двама партньори обаче, преди всичко се определя от характерите им. А динамиката на взаимоотношенията в този офисно-еротичен триъгълник е твърде садомазохистична. В нея преобладават неяснота, повратни смени на очакванията от другия и креватни вендети.
Отношенията между Биляна и Григор се превръщат в нездрави, още преди да са се развили във „връзка“. От уговорките за един неангажиращ секс, двамата скачат директно в капана на реваншисткото поведение. А при него няма печеливши – нещо повече. По какъвто и начин да се развият нещата помежду им, наранени ще има. А най-наранен е третият човек - Бисер, когото Биляна поставя в обидната роля на „клин, който да избие клина“.
За едно положително и продуктивно продължение е необходим и по задълбочен поглед към себе си. Необходимо е ясно да очертаят параметрите на общата си действителност. Дали ще си останат с необвързващите срещи (без тогава да разчитат на дълбинност), дали ще се нарекат любовници или партньори е въпрос на тяхна вътрешна потребност. Без особено значение е дали ще решат отношенията им да получат „публичност“, или да ги запазят в тайна.
Ключов фактор за бъдещото общуване между тези хора е простотата и яснотата в мислите и чувствата. Ако те ясно и конкретно споделят мотивите и очакванията си от другия, вероятно биха могли да сътворят и благоприятния контекст за разгръщането на по-здрава връзка.
Още в 24 брой на списание „ТЯ!“:

Имам нужда от истинска връзка
Разказва Григор, 30-годишен, архитект
Историята с Биляна започна като „неангажиращ секс между колеги“. Това беше нейно определение. Аз имах друга връзка, която на практика дори не можех да нарека такава. Просто сме заедно с едно момиче, само за да не сме сами.
С колежката ми започна да се случва нещо, от което в действителност имах нужда – истинска страст. Тя обаче постоянно ме охлаждаше с уговорките, че работим заедно и не можем да си позволим нищо ангажиращо. Затова не казах нищо и на (уж) официалната си приятелка.
Изведнъж Биляна започна да ме притиска да прекратя другата си връзка. Всъщност аз самият имах нужда от това, но ме хвана яд на нея.Припомних й приказките й за „необвързващите срещи“. Тя се разсърди, аз също, и така...
Интригата, която забърка с колегата ни обаче, е направо отвратителна. Демонстративно си легна с Бисер, само за да ме накара да ревнувам. С подробности ми разказа, какво точно се е случило и колко точно бил впечатлен той. Беше неприятно и спрямо него, и спрямо мен, и спрямо нея самата. С този човек често работим заедно по проекти, а сега помежду ни има напрежение. Добре поне че цялата одисея не стана достояние на другите колеги. Щеше да е унизително и за трима ни.
Сега Биляна ми праща сърцераздирателни sms-и и иска да опитаме пак. Казва ми, че съжалява, че Бисер така е хлътнал по нея, като зомбиран е. Започнах да се замислям дали да не сменя работата.
Тази ситуация е изключително затормозяваща. Все още не мога да изясня нещата за себе си. Понякога се обвинявам, понякога съм бесен на Биляна. Не знам, просто не знам какво да предприема...
Исках да го накарам да страда
Разказва Биляна, 32- годишна, архитект
Изобщо не трябваше да се захващам с Бисер. Така нараних двама души, а аз се проявих като пълен боклук. Между мен и Гришата се случи нещо хубаво, имахме шанса да го развием, а аз от чисто самолюбие реших да се направя на интересна. Всъщност, когато се спречкахме с него, и двамата постъпихме много глупаво.
Макар че поводът да се скараме, беше важен за мен. В началото на авантюрата ни аз бях тази, която държеше на „неангажиращи отношения“. По две причини – първо Григор ми каза, че има връзка, която не е приключила напълно, но чакал нещата да се случат от само себе си. Второ – работехме на едно и също място и аз се опасявах от връзки с колеги. Усещах обаче, че той имаше желание да разгърнем взаимоотношенията си в по-дълбока степен и някак си не му допадаха моите уговорки за „просто авантюра“.
Постепенно аз станах тази, която искаше любов, а не „секс от време на време“. Затова и взех по-често да го питам приключил ли е с другата си връзка. Той ми отговори „нали ти държеше на неангажиращи срещи, сега какво ми припираш за уредени взаимоотношения“. Ядосах се и после дни наред общувахме само делово. Никой от двама ни не направи крачката да каже: „хайде да не се смразяваме заради глупости“.
Аз от яд го направих с Бисер и то така, че Григор да разбере – исках да го накарам да страда. Към Бисер обаче не изпитвам нищо, а той взе, че хлътна. Чудя се как да отбивам набезите му.
Май баба ми е била много права навремето, като казваше „където си вадиш хляба не си вади ибришима.“ Сега се обвинявам за това, че Бисер остана с излъгани очаквания. А така копнея за Гришата – не за секса, имам нужда от прегръдките и гласа му...
Мнение на редакционния психолог Димитър Цветков
В началото на всяка връзка има период на „договаряне“. Тогава, по-конкретно или по-загатнато, се уточняват очакванията ни от партньора. Много е изписано и изговорено по въпроса за авантюрите на работното място. Но както при всяка човешка среща, и тук няма рецептурници. Двама души могат да се разпознаят като важни един за друг на много места, независимо от контекста. Вероятно много хора биха тръгнали да търсят причините за проблемното стечение на нещата между Биляна и Григор във факта, че са колеги.
Динамиката на взаимоотношенията между двама партньори обаче, преди всичко се определя от характерите им. А динамиката на взаимоотношенията в този офисно-еротичен триъгълник е твърде садомазохистична. В нея преобладават неяснота, повратни смени на очакванията от другия и креватни вендети.
Отношенията между Биляна и Григор се превръщат в нездрави, още преди да са се развили във „връзка“. От уговорките за един неангажиращ секс, двамата скачат директно в капана на реваншисткото поведение. А при него няма печеливши – нещо повече. По какъвто и начин да се развият нещата помежду им, наранени ще има. А най-наранен е третият човек - Бисер, когото Биляна поставя в обидната роля на „клин, който да избие клина“.
За едно положително и продуктивно продължение е необходим и по задълбочен поглед към себе си. Необходимо е ясно да очертаят параметрите на общата си действителност. Дали ще си останат с необвързващите срещи (без тогава да разчитат на дълбинност), дали ще се нарекат любовници или партньори е въпрос на тяхна вътрешна потребност. Без особено значение е дали ще решат отношенията им да получат „публичност“, или да ги запазят в тайна.
Ключов фактор за бъдещото общуване между тези хора е простотата и яснотата в мислите и чувствата. Ако те ясно и конкретно споделят мотивите и очакванията си от другия, вероятно биха могли да сътворят и благоприятния контекст за разгръщането на по-здрава връзка.
Още в 24 брой на списание „ТЯ!“:

Още от ТЯ!
- Изчезва ли тръпката след брака? ...
- Единият иска брак, другият - не ...
- Властните свекърви – спънка в отношеният ...
- И любовта не може да излекува мъжките ко ...
- Изневеряваме през деня, със законните п ...
- Да живееш с бохем – предизвикателство ил ...
- Реализирането на копнежите ни стана прич ...
- Може ли работата да стане причина за раз ...
- Има ли магии за любов? ...
- Флиртовете в интернет – от забавление до ...


