Има ли тази връзка още един шанс?

Той ме ревнува от пациентите ми
Разказва Юлияна, 30-годишна, кинезитерапевт

С Благой се запознах във възстановителния център, където работех като масажистка. Завършила съм Спортната академия със специалност кинезитерапия. Благой бе запален моторист и го бяха насочили за масаж заради болки в кръста. Още щом го видях, нещо в мен трепна. Смутих се и побързах да се съсредоточа върху здравословния му проблем. Резултатът не закъсня. След няколко процедури той се възстанови напълно. Тогава дойде с цветя и кутия бонбони и каза, че искал да ми благодари. Бях поласкана от вниманието му, но въпреки всичко се държах дистанцирано и отказах поканата му да излезем на по питие. А така копнеех за по-близък контакт с него. Той все пак настоя и вечерта излязох с него. На тръгване от заведението вече не можех да се отделя от прегръдките му.
След още няколко срещи вече бях убедена, че този мъж е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Няколко месеца по-късно се пренесох при него.
Всичко вървеше добре до момента, когато започна да ме подпитва докога възнамерявам да се занимавам с тази професия. За мен подобен въпрос беше странен, тъй като кинезитерапията е доста престижна специалност. Той обаче твърдеше, че ме ревнува от всичките тези мъже, които лягат в ръцете ми, че му било неудобно да казва, че приятелката му е масажистка и т.н. За мен това беше доста обидно, но преглъщах в името на любовта.
След няколко месеца стана нетърпимо. Тогава му казах, че няма да загърбя пет години следване заради комплексите му и се изнесох от него. Но постъпката ми не ми носи удовлетворение. Непрекъснато мисля за него, често пъти набирам номера му, но бързо затварям. Искам само да поговорим и той да се убеди, че работата ми е важна за мен, че изпитвам удоволствие, когато помагам на хората, че наистина обичам само него.


В основата е инатът й
Разказва Благой, 32-годишен, маркетинг мениджър

И на двамата ни е ясно, че не можем един без друг.  Не разбирам защо не иска да започне работа в поликлиника, или просто да се захване с нещо друго? Да, аз наистина я ревнувам, защото добре си спомням какви искри прехвърчаха помежду ни, когато легнах в ръцете й. Уж заради болките, уж професионално, но физическият контакт между двама млади хора си казва думата. Тя много добре разбира, че я ревнувам, защото я обичам, но го изкарва така все едно или съм бил болезнен ревнивец, или подценявам професията й.
Инатът на Юлияна неведнъж е спъвал връзката ни – като си науми нещо, няма земна сила, която да я спре. Често упорстваше и отказваше да поговорим за алтернативите. Имаше един случай, който особено помрачи отношенията ни. Бяхме се сдърпали пак по въпроса за работата й. Аз бях болен, но трябваше да замина за четири дни в командировка. Тръгнах с 38 градуса температура. Четири дни тя не ме потърси, за да ме попита как съм, защото ми беше обидена. Тогава вече взех да се замислям дали упорството й е в границите на нормалното.
Въпреки всичко усещам пустота, откакто я няма. Може би трябва да я потърся, за да изясним отношенията си.

Мнение на психолога Ирина Драголова

Често, когато в нашия  личен живот или в живота на другите има конфликт, неизменно си задаваме „дежурния” въпрос: Кой е виновен? Но и често си даваме и „дежурните”  отговори : „И двамата” или „Никой не е виновен/ Няма виновни”. Никога нещата не са еднопластови и едноизмерни. Всяка история, разказана от различна гледна точка, звучи по различен начин. Ако приказката за Червената шапчица е разказана от вълка, то едва ли ще го обвиняваме, че за да утоли глада си, е изял и нея, и баба й. Просто той е вълк, такава му е природата и не може да пасе трева, например.
В процеса на общуване между хората не е толкова важно какво е казал Х, а е по-важно какво е разбрал У. Защото всеки прави своята интерпретация на казаното. А освен какво е казано е много важно и как е казано. Написани са много книги за различията между мъжете и жените – и за начините на мислене, и за начините на общуване. В случая на Юлияна и Благой отново историята звучи различно от позицията на единия и на другия. За съжаление никой не ни учи на добрите техники в общуването –  да поискаш „обратна връзка” от другите, за да разбереш как са интерпретирали казаното от теб. Или да бъдеш емпатичен, т.е. да можеш да се поставиш на мястото на другия, да погледнеш през неговия фокус на света, да разбереш неговите нагласи, убеждения и очаквания.
Благой може да си зададе въпроса дали той би направил компромис и би се лишил от работата, която харесва и му носи  удовлетворение. Нима е длъжен заради това как другите приемат професията „масажистка” да се притеснява от професията на Юлияна? А естеството на работата й е такава, че тя влиза в допир с хората, които лекува. Едва ли гледа на клиентите си по същия начин, както гледа на него.  
В същото време и Юлияна е добре да се вслуша в думите на Благой и да не го съди и наказва за чувствата, които изпитва. Техният случай е типичен за т.нар. позиционен конфликт – всеки един от тях се е застопорил здраво на своята позиция и се опитва /неуспешно/ да убеди и промени другия. Такива „вкаменени” позиции водят до резултата „Аз губя и ти губиш”. Решаването на конфликтите на базата на стратегията „печеля – печелиш” се случва, когато двамата идентифицират своите общи интереси. А е ясно, че се обичат и искат да са заедно. И в името на тези общи интереси и желания всеки може да направи разумни  компромиси и по този начин да извърви стъпките, които ще го приближат към другия.


Още в 27 брой на списание „ТЯ!“: