Има ли тази връзка още един шанс?

Фантазиите ми съсипаха всичко
Разказва Николай, 32-годишен, фармацевт

Винаги ме е вълнувала мисълта да го направя с две жени едновременно.
На няколко пъти съм подхвърлял идеята на Траяна и тя принципно не е била против. Приятелката й Венцислава е бисексуална и забелязах, че има по-особено отношение към Траяна. Беше й приятно в компанията ни и често излизахме тримата. Тя открито флиртуваше с моята партньорка, но на мен не ми беше неприятно – даже напротив. Така ме осени идеята, че Венцислава е точният човек, с когото можем да сбъднем тази фантазия и споменах за това на приятелката си. Тя обаче  възрази: „Там е рисковано, не си го и помисляй, защото става въпрос за чувства. Аз се чудя как да не подхранвам напразни надежди у нея, за да не я нараня, а ти ми говориш за тройки...“
Помислих си, че това са преувеличени женски приказки - едно заиграване, какво толкова? Нали в крайна сметка всички щяха да са доволни...
Само ако знаех какво ще се лучи? Ненавиждам деня, в който направихме проклетата тройка. За да удовлетворя фантазиите си, скапах взаимоотношенията ни с Траяна.
Една вечер бяхме на пиано бар и въпреки думите на приятелката ми, започнах директно да подмятам идеята за тройка. Бях изпил няколко водки и не ми пукаше особено. Венцислава ме попита дали наистина искам да бъда и с двете, или просто желая да изчеткам мъжкото си его. Аз й отвърнах, че предчувствам, че ще ни бъде хубаво. Тя ме гледаше някак особено и реших, че идеята я възбужда не по-малко. Дойде у нас и си легнахме тримата. Беше супер, на сутринта закусихме заедно и все едно нищо не е било. После няколко пъти исках да повторим, но Траяна се дърпаше. Едва по-късно разбрах, че са започнали да се срещат само двете. Разбрах го, след като тя се изнесе при Венцислава с аргумента, че била преоткрила себе си. Бях като попарен. Сигурен съм - Траяна не може да се влюби в жена, не й идва отвътре... Искам да се осъзнае и да си възстановим отношенията.

Аз имам вина за случилото се
Разказва Траяна, 31-годишна, собственик на салон за красота

С Венцислава бяхме съквартирантки в студентското общежитие. Тя е много хубава жена – естествено руса, със сини очи. Демонстрираше, че е бисексуална, но отначало всички мислихме, че е само поза.  Държеше се по-мъжествено и играеше футбол. След завършването ни продължи със спорта, съумя да развие и не лош собствен бизнес... Излизахме понякога на заведения. Венцислава се познаваше добре с приятеля ми. Той имаше определена слабост към нея. Спомням си как я наричаше галено „малко, сладко мъжкаранче“ и на нея й беше приятно.
Като се замисля и аз имам вина за случилото се. Тя отдавна ми показваше, че има чувства към мен. Подарявала ми е книжки с поезия, шоколадови сърчица. В това беше проблемът – боях се, че е влюбена. Иначе ако беше само за сексуалния експеримент, можехме да го направим още в студентските години. А тя ми е ми е много добра приятелка и не исках да я наранявам, като я оставя с разбити очаквания. Изобщо не трябваше да се водя по акъла на Николай за тройката. Предусещах, че ще има наранени. Не съм очаквала обаче, че изведнъж ще започна да изпитвам толкова силен копнеж по Венцислава. Докато бяхме тримата в спалнята, имах чувството, че тази жена е разгадала всички кодове на тялото ми, за които и аз самата не съм подозирала. След това продължихме да се виждаме само двете, без знанието на Николай. Тя ме караше да се чувствам обожавана не само в секса. Поставяше ме на пиедестал – още преди да съм казала „а“, тя беше готова да каже цялата азбука.
Така и взех решението да се изнеса при нея. Бях в еуфория, тя ме обожаваше, а нещата с Николай бяха почнали някак си да се губят в делника. Само че извън усещането, че съм обожавана, не влагам нищо в отношенията си с нея. Не се виждам в сериозна връзка с жена. Имам желание да бъда майка, нещо повече – Николай е човекът, когото си представям като баща на децата ми. Страх ме е обаче, че го нараних с решението си, а сега ме е страх да не нараня и Венцислава...

Мнение на психотерапевта Мадлен Алгафари:

При Траяна човешкият морал е структурирал критериите си за приемливо и неприемливо по начин, който не допуска хем вълкът да е сит, хем агнето – цяло. Има хора, които успяват да си изградят свой морал с много по-широки стандарти, но все някой страда в схемата, защото не може да ги приеме.
Явно при нея става дума за влюбеност не във Венцислава, а в самия факт, че е обожавана и че някой (който в случая по стечение на обстоятелствата е жена) отгатва телепатично сексуалните й  вибрации. Случвало ми се е да чувам и от други женски изповеди, че много по-задоволяващ секс са правили с жена, отколкото с мъж, защото мъжете нямат тяхната сетивност и не успяват да усетят точните вкусове на партньорката си. Само че в тези случаи просто се говори. Всеки един любящ мъж е готов да направи всичко, за да е задоволена партньорката му и няма нищо лошо в това да му се обясни в най-малки подробности какво и как тя харесва в секса и в отношенията изобщо.
Венцислава в момента се бори за Траяна и е естествено да бъде така всеотдайна и като радар да улавя всичките й нужди от внимание. Това правят и влюбените мъже, но... често само до момента, в който се почувстват сигурни, че притежават партньорката си. Може би Николай е имал нужда именно от такъв урок, който да му припомни, че съблазняването трябва да е непрекъснат процес, за да задържаш любимия човек до себе си.
От една страна, Траяна иска да създаде семейство с Николай, но се страхува, че той няма да й прости, както и че ще изгуби приятелството на Венцислава. А каква  е алтернативата – да остане с Венцислава, но да изгуби Николай? Среден път с случая, струва ми се, няма. Трябва да постави желанията си на везните. Всеки избор на нещо в този живот е неизбор на друго нещо. Добре е, когато правим важни избори, да се замисляме как те са свързани с отговора на въпроса за смисъла на собствения ни живот изобщо...
Не фантазиите на Николай са объркали нещата. Те поне не са първопричината. Случилото се е просто жокерът за това, че нещо липсва. Болезнен жокер (може да е имало и други преди това, но да не ги е уловил). Но така пък човек усвоява по-големи уроци.  А липсващите неща се наваксват.
Като пиша това не мисля, че само от страна на мъжа нещо е липсвало. Вероятно и Траяна е допуснала нещата да станат делнични. Или пък е мълчала прекалено дълго за неща, които не й харесват.
Разбирам обаче, че и двамата са готови отново да си подадат ръце.
Имат основния ресурс за това – желанието! Пожелавам им и смелостта, която им липсва, за да се срещнат очи в очи и да си изговорят нещата.


Още в 28 брой на списание „ТЯ!“: