Има ли тази връзка още един шанс?

Без нея не мога да творя
Разказва Михаил, 45-годишен, скулптор

С Елина се запознах, когато дойде да вземе интервю от мен. Беше с 20 години по-млада и може би затова си мислех, че ще е само поредното краткотрайно заиграване. За по-малко от месец обаче започнах все по-често да й звъня, все по-често да я каня на срещи. Постепенно осъзнах, че изпитвам потребност да се грижа за нея. Един ден й предложих да дойде да живее при мен. В началото не искаше, но после прие. Рядко съм се чувствал толкова вдъхновен. Работата ми спореше и бях пълен с идеи. А нея я  привличаше, че съм творец. Харесваше й да бъде в компанията на хора на изкуството.  
Но защо изведнъж започна да недоволства, че й се налага да домакинства? Та аз нищо не я карах да върши, тя сама поемаше инициативата. Положението се влоши, когато се появи колегата й – Пламен. Винаги съм се опасявал, че разликата във възрастта ни може да помрачи нещата и един ден Елина да потърси мъж на нейната възраст.
Аз обаче направих грешка, като отидох да се саморазправям с Пламен. Давам си сметка за това и съжалявам, но съм такъв – кибритлия и това често ми  докарва главоболия. Реших, че по този начин може би ще си я върна. Ако не се бях сбил с колегата й, Елина още щеше да е с мен. Сега ми е пусто и вкъщи, и в ателието, и в душата. Нямам желание за работа. От една страна осъзнавам, че тя има право да си изживее младостта и да реши дали иска да бъде с толкова по-възрастен мъж. От друга страна, за мен тя е жената, която цял живот съм чакал. Затова искам да се върне.

Превърнах се от муза в прислужница
Разказва Елина, 25-годишна, журналистка

В началото на връзката ми с Мишо не исках да задълбочавам отношенията си с него, а още по-малко да живеем заедно. Причината беше, че не желаех да се чувствам като осиновено от по-възрастния си приятел момиченце. Ала той успя да докосне най-чувствителните струни в душата ми... Твърдеше, че съм неговата муза, че иска да бъдем постоянно заедно, да се грижи за мен. Той бе малко по-млад от родителите ми, но въпреки зрялата му възраст всичко около него бе безкраен празник. Явно и аз това исках – нонстоп фиеста. Скоро обаче опознах и другата страна на този начин на живот  – прозаичната.
Само че с времето се получи така, че не той се грижеше за мен, а аз за него. Нямам предвид материално. Имам предвид купоните по цели нощи в ателието с приятели, на  които аз трябваше непрекъснато да поднасям напитки и нещо за мезе. А сутрешният му махмурлук беше отвратителен – разхвърляните му из цялото жилище дрехи, които трябваше да събирам и пера, сърдитата му физиономия, главоболието му... В един момент започнах да се чувствам нещо средно между домашна прислужница и секспартньорка.
На всичкото отгоре понякога ми се налагаше да оставам и до късно в редакцията, да ходя на събития... И все пак, въпреки всичко продължавах да го обичам.
Пламен се появи, когато вече ми беше дотегнало да бъда домакиня в бохемската квартира. Двамата сме колеги и връстници. Всичко между нас започна като флирт, но постепенно се увлякох. Михаил заподозря какво се случва. Един ден причака Пламен пред редакцията и се сби с него. Колегите ги разтърваха, аз се почувствах отвратително. Чашата на търпението ми преля и го напуснах. Но след случката Пламен също се отдръпна от мен.
Сега съм сама, обаче не отричам, че ми липсва творческата натура на Мишо. Ала ми омръзнаха мръсните чинии, махмурлука и емоционалните му изблици.

Мнение на редакционния психолог Димитър Цветков

Докато четях изповедите на Мишо и Елина, си спомних стихотворението на поетесата Камелия Кондова „Как се обича художник?“. Първите строфи в него са: „И който си представя, че е лесно – простете ми, обаче е глупак“.
Не е лесно и във взаимоотношенията на Елина и Михаил. Тя тръгва към него, запленена от творческата му натура, от идеализирания образ на бохем. Но част от този образ освен скулптурите и разговорите за изкуството са и запоите, небрежното отношение към битовите реалности на всекидневието. Това обаче е същността на много творци и често жените до тях са само щрих от шеметния им живот. В началото на писмото си тя споделя, че я е впечатлило това, че Мишо е само малко по-млад от родителите й, но е с купонджийски нрав. Може би точно това я е привлякло.
Факт е обаче, че цената, която трябва да плати за тази връзка, е да се потопи във вихрушката на битовизмите. Вдъхновена от ролята си на муза, тя неусетно поема и ролята на „домашна помощница“.
Прави впечатление, че само в представите на Мишо възрастовата им разлика е проблем. Ели споменава възрастта им някакси мимоходом, но посочва „домакинското си забвение“ като главна причина да се остави в обятията на Пламен.
Като мъже от различни среди и поколения двамата й предлагат различни светове, до които да се докосне - на живелия и видял творец-бонвиван и на връстника с младежки (като нейния) поглед на света.
Физическият сблъсък помежду им е в резултат на „кибритлийското“ в характера на Михаил. По-младият мъж обаче е  въвлечен в дуел, който не е негов. За това подсказва и отдръпването му след тази история. Въпросният „дуел“ е и поводът Елина да напусне приятеля си. Но тя го напуска не толкова заради самата случка, колкото заради сянката, в която е живяла в последно време.
Все пак от думите й става ясно, че има една частица от Михаил, по която тя все още копнее. Той от своя страна твърди, че без „жената, която цял живот е чакал“, не е в състояние да твори.
Само че жената до него е не само муза, но и човек от плът и кръв със своите  копнежи и тревоги. Ако Мишо осъзнае това, ако се научи не само да търси вдъхновение в приятелката си, но и да я дарява с вдъхновение, то и шансът за ново начало ще е с тях.
От своя страна, въпреки младостта си, Елина се е сдобила с ценен житейски опит. Нейна отговорност е да вземе решение как и с кого ще търси щастието си. Ако реши да продължи с Мишо, то трябва да знае какви са минусите да живее с художник...




Още в 29 брой на списание „ТЯ!“: