Има ли тази връзка още един шанс?

Искам да изживеем любовта, която заглушихме в миналото
Разказва Велизара, 36-годишна, продуцент

Винаги ме е смущавала идеята за извънбрачна връзка. Не разбирах онези мои приятелки, които имаха прекрасни бракове и въпреки всичко се впускаха в извънбрачни авантюри. Освен че това не ми изглеждаше редно, го намирах и за безсмислено.
Така разсъждавах, докато не срещнах отново Бойко, първата ми голяма любов. Срещата ни отключи такава канонада от спомени, които ме тласнаха обратно в обятията му. Двамата имахме връзка в последните курсове на университета. По онова време беше бумът на втората вълна емигранти, които заминаваха за САЩ. Бойко искаше на всяка цена да заминем и ние. За мен това беше абсурдно – никога не съм имала желание да напускам страната си. Първо, защото съм едно дете и имам отговорност към родителите си, и второ – смятах, че там няма да мога да се реализирам професионално. Убеждавах го да не заминава, обяснявах му, че това ще застраши връзката ни, но той не ме послуша. Тогава интернет и и-мейлите не бяха толкова разпространени. Трудно ни беше да поддържаме връзка и с писма. Така постепенно любовта изтля и всеки пое по пътя си. Аз започнах работа в една кабелна телевизия, омъжих се, родих две деца и ежедневието ми се завъртя между семейството и кариерата.
В края на юни бяхме на море със съпруга ми и децата. Един следобед излязох сама по магазинчетата в курортното градче и го видях. Не можех да повярвам на очите си. Извиках го по име. Когато се обърна, за момент останахме като вцепенени.
Оказа се, че е женен за американка, има син, но... от няколко години живеят в България. До края на почивката ни все намирах начин да си „открадна“ по някой час, за да се видя с Бойко. Страстта ни се разпали отново.
След завръщането си в София продължихме да се срещаме.
И двамата сме наясно, че не желаем да си разваляме семействата. Аз поне имам достатъчно житейски опит и осъзнавам, че статутът на „любовници“ е най-добрият вариант да изживеем любовта, която заглушихме в миналото.

Постоянно мисля за нея
Разказва Бойко, 38-годишен, вносител на хардуер

Само аз си знам какво ми беше през първите години в Щатите. Непрекъснато мислех за Велизара. В интерес на истината ме беше яд на нея, че отказа да замине с мен. На нея й беше лесно – тя е от София и родителите й бяха осигурили всичко. Аз съм от малък град и нашите нямаха възможност да ми оказват финансова подкрепа. Завърших философия, но с тази специалност тогава нямах перспективи и затова реших да емигрирам. В началото трябваше да преодолявам много трудности. Не съм особено емоционален, но не мога да скрия, че това което ми вдъхваше сили, беше мисълта за Вели. Ала когато писмата й постепенно секнаха, си дадох сметка, че е излишно да храня илюзии за общо бъдеще.
В Америка се записах в университет, но този път информатика. Постепенно нещата започнаха да се подреждат – постъпих на работа във фирма за производство на хардуер, там се запознах и с жена си. Тя много ми помогна да се адаптирам. В Америка не е като в България хората не се сближават толкова лесно. След време създадохме семейство. След две години се роди и синът ни. Съпругата ми искаше още деца, но аз не се чувствах сигурен в материално отношение. Там хората живеят предимно под наем, на кредити...
Преди три години фирмата ни откри представителство в България. Шефовете ми предложиха аз да го ръководя и това беше причината да се върна тук, но вече със семейство. Покрай делата с фирмата нямах време за спомени. Работата беше много, но бизнесът се разви добре. Всичко си вървеше рутинно до неочакваната среща на морето.
Сега с Велизара се виждаме всяка седмица и аз се чувствам невероятно. Знам, че връзката ни няма бъдеще, но постоянно мисля за тази жена. Опасявам се обаче съпругата ми да не заподозре нещо.

Мнението на психолога
Даниела Стоянова

Основното, което прави впечатление в писмата и на двамата, са обърканите чувства и копнежа по забраненото. Те се лутат между спомена за неизживените емоции и реалността, която ги e отпратила в съвсем различни посоки.
Бойко е преживял тежко нежеланието на Велизара да го последва в чужбина. Тя пък е приела неговата натура като рискова, и това инстинктивно я е накарало да се чувства несигурна с него, все пак всяка жена преценява подсъзнателно партньора си като потенциален баща на децата й. Затова е казала своето „не“ на бъдещето си с Бойко.
Те преоткриват влечението си, след като вече са постигнали всичко ценно за тях – семейство, деца, професионална реализация. Но никой от двамата не желае да загуби семейството си. Флиртът им днес е плод на неизживяното минало - и двамата обичат по-скоро спомена си за другия, отколкото него самия. Другата причина за пламналата страст е монотонността в ежедневието им. Затова най-сигурната имунизация срещу рутината е ежедневно да печелим сърцето на партньора си, независимо от колко време живеем заедно.
Разкъсването между семейството и извънбрачната авантюра е уморителна ситуация, която винаги търпи развитие, а от зрелостта на хората зависи доколко резултатът ще е удовлетворителен.


Още в 30 брой на списание „ТЯ!“: