Има ли тази връзка още един шанс?

Чувствам се използван
Разказва Симеон, 33-годишен, собственик на автокъща

С Милена се запознах в близкото до моята автокъща кафене. По това време беше студентка. Още щом я видях, се влюбих в нея. Започнах все по- често да посещавам мястото само и само да я виждам. Търсех си повод да я заговоря - разпитвах я за някои юридически неща, уж че са необходими за работата ми. Така се сближихме. Бях горд и поласкан, че се виждам с такава жена. Не усетих как хлътнах до уши и за моя радост чувствата ни се оказаха взаимни. Притеснявах се обаче, че не съм достатъчно добър за нея. Но поне печелех добре. Вечер тя работеше като сервитьорка, за да си плаща следването и квартирата. Исках да й помогна и й предложих да дойде при мен, за да й спестя разходите, а и за да може да се посвети на следването си. Казах й, че имам нужда от човек като нея - да ми помага за документите в работата.
Тя се зарадва. Постарах се да се чувства като принцеса – дрехи, парфюми – всичко каквото пожелае. Повече от две години отношенията ни бяха чудесни.
Ала изведнъж започнаха да ме глождят съмнения, че е с мен само заради парите. Поставих й въпроса ребром. Обича ли ме? Желае ли ме наистина, или просто нашата връзка й е удобна?
Тя се ядоса много. Каза ми, че съм луд, но само след няколко месеца потвърди съмненията ми – напусна ме защото повече не можела да търпи комплексите ми и моята мнителност. И го направи след като вече беше започнала работа в престижна адвокатска кантора. Очевидно наистина й бях нужен само докато си стъпи на краката. Обичам я и искам пак да сме заедно, но ми е трудно да преглътна факта, че ме използваше.

Той страда от комплекси
Разказва Милена, 27-годишна, адвокат

Симеон е най-ценният мъж в живота ми. Не го напуснах, защото започнах работа. Нито пък бях с него заради това, че ми осигуряваше материално спокойствие. Бяхме заедно, защото го обичах. Никога не съм искала от него финансова подкрепа. Унизително ми е, само като си го помисля. Той настояваше да спра да работя, за да мога спокойно да следвам. И досега ми е много скъп, но се изнесох, защото неговата мнителност стана нетърпима. Изглежда страда от комплекси за малоценност. Съмняваше се дали съм влюбена в него, веднъж ме нарече „меркантилна”. После съжаляваше, но у мен горчилката се трупаше. Аз му казвах: „Обичам те“, а той: “ Хайде, хайде – не ме обичаш, но поне ме уважавай“. Опитвах се да му повиша самочувствието, но реакцията му винаги беше: „Знам, че не ме бива чак толкова, но нали осигурявам прехраната вкъщи.“ Непрекъснато натякваше, че е този, който печели пари.
Когато го напуснах, ме упрекна, че сега, когато имам перспективна професия, вече не се нуждая от него. Това бе най-глупавото и обидно нещо, което съм чувала. Всъщност работата ми в кантората не е никак лесна. Имам нужда, когато се прибера, да се отпусна с любимия човек, а не да бъда бомбардирана от обвинения, че не го обичам.

Мнението на психолога Ирина Драголова
В един или друг вариант случилото се между Милена и Симеон е симптоматично за много провалени връзки. Често партньорите говорят като че ли на различни езици и през фокуса на своите убеждения. А убежденията оказват своето влияние върху това как интерпретираме думите и поведението на другия. Защото в процеса на общуване е важно кой какво казва, но по-важно се оказва как другият го приема. Този, който не е убеден в своята физическа привлекателност, например при думите: „Много ми харесват очите ти”, ще си помисли : „Защо ми се подиграва?” Увереният в себе си ще каже „Благодаря ти!”.
В случая Симеон е започнал връзката с Милена, саботирайки я сам със съмнения. Навярно и за него не е лесно да докаже пред себе си, че е ценен не само заради това, че печели добре. За съжаление, много от мъжете в нашето съвремие идентифицират своята „успешност” в живота със своята „полово определена роля”. За тях да си успешен в образа си на „истински мъж”, трябва да си „финансово красив”, да си с определени физически данни, да не се поддаваш на чувства и да не си позволяваш да ги показваш, дори към най-близките си. Това „удържане на ролята” има и своята цена. В случая Милена и Симеон са застанали упорито всеки на своята позиция, но така трудно ще се доближат един към друг. Едно интелигентно решение е консултацията с психолог или семеен терапевт, който от своята независима професионална позиция би могъл на „преведе” думите на всеки един, така че другият да успее да ги разбере. Но първата крачка към това е взаимното желание.


Още в 31 брой на списание „ТЯ!“: