Има ли още един шанс тази връзка

Той не намери сили да я постави на мястото й
Разказва Калина – 26 г., интериорен дизайнер

С Панайот имаме връзка от четири години. Докато бях в общежитието в Студентски град, всичко беше чудесно. Понякога той оставаше при мен, понякога аз у тях. Панчо живее с майка си - баща му ги напуснал, когато бил 13-годишен. След като завърших университета и се  изнесох от общежитието, беше логично да се съберем под един покрив. Така и стана – отидох у тях. Те имат голям апартамент в центъра на София. Вече сериозно се замисляхме и за сватба, но съвместният ни живот се оказа тежко изпитание. Причината беше майка му – изключително авторитарна, нетърпяща възражение личност. Истината е, че през трите години, в които не живеех у тях, не съм имала проблеми в отношенията си с нея. Вярно, винаги ме е респектирала, някакси се свивах в нейно присъствие, но не бяхме стигали до пререкания.
В началото даже й се възхищавах – беше отгледала приятеля ми съвсем сама. Тя е лекар и е изключително стилна и подържана жена. Панайот ми е казвал, че откакто баща му си тръгнал, не е имала друг мъж в живота си. Проблемите назряха през последната година - тя е толкова властна, че е в състояние да вгорчи ежедневието на всеки. Каквото и да направех, все бях сбъркала – правеше ми забележки и то така, че наистина да се почувствам  виновна. Все повече се затварях в черупката си, вече не ми се прибираше вкъщи след работа. Умишлено се задържах до късно в офиса. Почти всеки път, когато прекосявах улицата към кооперацията ни, усещах такова „свиване под лъжичката“ сякаш отивам неподготвена на тежък изпит.
Най много от всичко ме вбесяваше, че Панайот не се и опита да постави майка си на мястото й. Не искаше и да се изнесем в друго жилище. Повтаряше ми, че така или иначе трябва да намеря общ език с нея. Аз обаче не можех повече да издържам и си тръгнах. Обичам го много, но не желая да се разболявам заради тази жена.


Тя приема нещата много навътре
Разказва Панайот – 30 г., лекар

Не разбирам каква драма чак толкова, е станала. Майка ми си е такава – обича да командва. Пък и работа й е отговорна – тя е завеждащ на интензивно отделение и работи с човешки животи. Аз отдавна съм си намерил тактиката – казвам „добре“, а пък си правя каквото си зная. Не виждам какъв е проблемът да постъпва и тя по този начин. Вярно, че и аз се дразня, когато майка ми се опитва да се налага, но в много случаи го прави за добро.
Например, аз много исках да специализирам психиатрия, но тя държеше да се насоча към дерматология. И действително – с тази специалност сега печеля несравнимо по-добре. Както и да е, апартаментът ни е над 130 квадрата. Би било неразумно да се изнесем на квартира или да теглим кредит за друго жилище, а майка ми да остане сама в толкова голямо пространство. Пък и аз имам отговорност към нея... Тази жена ме отгледа с толкова усилия, осигури ми образование, жилище. Нека мислим реално – дори сега да се отделим с Калина, рано или късно пак ще трябва да се съберем с майка ми. Тя ще се пенсионира и ще има нужда от подкрепа. Сама е – няма си никого освен мен.
Макар че изглежда силна и непоклатима, всъщност ние сме семейството й и разчита на нас. Още повече, че през всичките тези години тя винаги е одобрявала Калина. Никога не е смятала, че е неподходяща партия за мен. Напротив – привързана е към нея като към собствена дъщеря. Казвала ми е, че това момиче е създадено за мен. Калина обаче си знаеше своето „не издържам, потиска ме...“. Приятелката ми плаче и се свива от най-малката забележка, не само от майка ми. По-принцип е доста ранима. Моля се само да прояви малко разум и да се върне, все ще намерим подходящото общуване...


Мнение на психотерапевта Валерия Дилова

Тази двойка е в много трудна ситуация. Две жени се борят за правото над един мъж. Очертава се триъгълник, но не класически. Избухва конфликт, но не традиционен.  Въпреки трудностите, майката на Панайот се е реализирала много добре. Така се е изградил характерът й  - твърд, и непреклонен. Мъжкият модел, наложен в социалния живот, води до деформации в женския психотип. Жените придобиват доминиращо поведение, но едновременно с нарастването на мъжките характеристики, започват да губят женската си чувствителност. Емоционалният живот на тази жена през годините неусетно се е свил до взаимоотношенията със сина и върху него тя фокусира цялата си нереализирана женственост.
За Панайот домът е много важен. Той е заел мястото на липсващия баща и така  компенсира загубата, която майката е преживяла. Това е вид отплата, която е наложила погрешен модел на отношения. Майката твърди, че харесва Калина, но несъзнателно брани и защитава своя дом и трудно ще допусне друга самка в района си.
Калина е поела по правилния път, като е напуснала този дом, където властва майката. Там тя няма да успее да се реализира като съпруга и бъдеща майка. От следващите стъпки на Панайот зависи дали връзката им ще успее. Едната възможност е той да последва порива си и, окрилен от любовта към Калина, да събере сили да отлети далече от отеснялото майчино гнездо. Другият вариант е майката да престане да се бори за първостепенно място в живота на сина си. Ако го освободи от чувството за вина и дълг, ако отпусне задушаващата прегръдка, ако освободи сина си и му даде тласък към себереализация, тази връзка има шанс.


Още в 32 брой на списание „ТЯ!“: