Имам нужда от сигурност
Разказва Виолина – 29 г. преводач

С Александър бяхме заедно три години. Това, което ни свърза, беше литературата. Аз работех в едно издателство, в което той изпращаше разкази. Бях силно впечатлена от текстовете му и интересът ми да се запознаем се засили. Случи се на едно фирмено парти. Не очаквах, че освен талантлив ще се окаже и много хубав и внушителен мъж. По-късно разбрах, че писането му е хоби, а печелеше основно от недвижими имоти. Искрата, която припламна бе взаимна и много силна. Той беше мъжът, с когото се чувствах най-добре. Най-добре във всяко едно отношение, с изключение на сигурността във връзката ни. И двамата бяхме във възраст, в която нормално беше да създадем семейство. Не мога да разбера защо толкова упорито се съпротивляваше на желанието ми за сватба. Имахме невероятно силна духовна връзка. Сексът също беше страхотен. Но щом повдигнех дума за бъдещето на взаимоотношенията ни, той винаги извърташе темата.
Всъщност решението ми да се разделим дойде след едно много неприятно емоционално състояние, в което попаднах през последните няколко месеца. Не знам как да го определя, но беше нещо средно между депресия и постоянно притеснение за бъдещето. Виждах приятелките си с детски колички – щастливи, усмихнати. Все ми подхвърляха: „Хайде, сега е ваш ред със Сашо“. А Сашо нехаеше – имах чувството, че иска да си живеем като ученици. Не можех вече да понасям мисълта, че годините ми напредват, а мъжът, с когото копнеех да създам семейство се отнася несериозно към моето желанието. Трудно ми беше, но прецених, че имам нужда от сигурност, за да възстановя емоционалното си равновесие. Казах му, че е по-добре да приключим и всеки да си поеме по пътя. Все повече се питам дали не сгреших.
Разбира се, срещам мъже, които ми грабват вниманието. Никой обаче не успява да ми грабне сърцето...

Още не съм готов за сватба
Разказва Александър 32 г., собственик на офис сграда

Продължавам да боготворя Вили. Откакто се разделихме, в живота ми не е имало друга жена. Не съм се и опитвал да търся – тя е уникална. Постоянно си спомням как с часове говорехме за литература, за театър. Културата й е направо енциклопедична. И е най-красивата жена, с която съм бил. Когато сутрин се будеше до мен, беше прекрасна – все едно е спящата красавица, която става от сън. За мен това е единствената жена, която и без капчица грим изглежда ослепително. Да не беше пустото припиране за женитба...
Убеждавах я да не избързваме. И двамата не бяхме още готови за подобна стъпка. Тя непрекъснато повтаряше, че имала нужда от сигурност, че изпускала всички влакове... Нещата щяха да си дойдат на мястото, защото ние реално си бяхме като женени. Просто при мисълта за брак някак си се сковавам. Притеснявам се от цялата тази дандания и всички условности.
Едно само не ми е ясно – как може интелигентен и широко скроен човек като нея толкова да държи на формалната страна в отношенията. Аз допускам, че и родителите й имат вина за решението да ме напусне. Те все повтаряха: „Няма ли да се ожените вече? Искаме внуци...“ Аз също желая тя да бъде майка на децата ми, но трябва ли непременно подпис за тази работа? Виолина твърдеше, че техните няма да приемат тя да има деца без брак. Е, съжалявам, но аз не се опитвах да напасна връзката ни спрямо принципите на моите родители. А и с времето сигурно щеше да се стигне до сватба. Впрочем още не е късно за това, стига тя да не зачеркне хубавите ни мигове. В момента съм толкова влюбен, колкото и преди и най-много от всичко искам да продължим.

Мнение на психолога Димитър Цветков

В човешките инстинкти е заложен копнежът да бъдем родители. Подсъзнателно всеки от нас преценява партньора си и като бъдещ родител на децата му. От там е и потребността да се чувстваме сигурни във връзките си. Но освен инстинктивното усещане за увереност, което очакваме от любимия човек, сигурността има и своите социокултурни измерения. Именно това е бракът - формално засвидетелстване на готовността да споделяш живота си с другия. Привидно разривът между Александър и Виолина е настъпил заради разминаването им по този въпрос. На практика обаче разрив няма. И двамата недвусмислено показват че искат да са заедно. Решението на Вили е по-скоро повик към приятеля й, който цели да го накара да засвидетелства любовта си по начина, по който тя иска. Когато това не се случва, тя се депресира. От своя страна Сашо се „сковава“ при мисълта за брак. Подобни емоционални реакции подсказват, че във връзката им липсва нещо, което венчалните халки и подписът в гражданското сами по себе си няма да разрешат. Двамата откровено трябва да си отговорят (най-вече сами пред себе си) какво влагат в понятието „сигурност“. Материална обезпеченост? Залог за вечна вярност? Или вписване в представата на околните (родители, приятели) за „правилно“?
Александър трябва да приеме по-спокойно идеята, че от хилядолетия хората се женят и все пак венчалните халки и оковите в нашето съвремие далеч не са едно и също нещо. От своя страна Виолина е добре да се замисли над следното: това, че някой не засвидетелства любовта си по начина, по който на нас ни се иска, не означава, че не ни обича с цялото си сърце.


Още в 33 брой на списание „ТЯ!“:
Списание Тя! ви предлага специална лятна оферта – списание + бестселъра Изневярата.