Има ли тази връзка още един шанс?

Той започна да ме възприема като даденост
Разказва Татяна, 34-годишна, сценарист

Със Звездомир се запознах преди шест години. Аз работех като рекламен консултант в едно списание за строителство и обзавеждане, а той беше мениджър в компания за производство на алуминиеви профили. Отидох в офиса им, за да обсъдим някои оферти. И още на първата среща ме впечатли - беше мил и чаровен.
След това около половин година срещите ни бяха все по работа, но и двамата усещахме, че привличането помежду ни нараства. Вече беше безсмислено да се прикриваме зад деловите си контакти и споделихме чувствата си.
Година по-късно се стигна до сватба, а след това се появи и най-хубавото нещо в живота ми – дъщеря ни. Постепенно обаче съпругът ми се промени. Първо спря да се грижи за външния си вид. Започна да ходи занемарен, скъпите му парфюми и автършейвове си стояха недокоснати в банята. И отношението му към мен се промени – вече нямаше галантност, нямаше стремеж да ми се хареса. Никога не съм си представяла, че ще дойде момент, в който общуването ни да се сведе само до „Направи салата”, „Дай ми дистанционното” и „Аз отивам да лягам”.
Секс правехме 1-2 пъти в месеца и то имах чувството, че просто отбива номера. Първоначално си помислих: „Дали пък няма друга?” Но предвид колко много работи и как е запуснал за външността си, ми се стори малко вероятно. Когато го питах какво му е, той ми отвръщаше, че има много работа и да го оставя на мира. Все повече усещах, че ме възприема като даденост. Беше ми обидно.
След един сериозен разговор взех детето и отидох при родителите си. Не бързам да подавам молба за развод. Нека поживеем известно време така пък ще видим. Като мъж успя да ме отблъсне, но ми липсва като баща на детето ми – не мога да скрия.

Имах нужда от повече внимание
Разказва Звездомир, 37- годишен, инженер
Когато се роди Ния – дъщеричката ни, бях най-щастливият човек на земята. Исках нищо да не липсва на семейството ми. В компанията, в която работех, печелех добре, но не достатъчно. Тогава реших да напусна и с няколко приятели основахме фирма за дограма и щори. Работата ми потръгна и нямахме материални затруднения. Таня също получаваше добри пари, но не харесваше работата си. Не ми каза, че е участвала в конкурс за сценаристи на едно предаване. Впоследствие разбрах, че го е спечелила. Изглеждаше вдъхновена и доволна и аз се радвах за нея.
Поръчките на фирмата ни се увеличаваха много и натовареността ми нарасна. Не се оплаквам – напротив, бизнесът вървеше, все пак това беше целта ми. Просто очаквах малко повече разбиране и малко повече внимание от нейна страна. Прибирах се уморен, бързах да си взема душ и да си легна. През малкото време, което имах, предпочитах да си играя с детето. Тя започна да недоволства, че съм спрял да се поддържам, че не съм й обръщал внимание... Кога да намеря време за това? Нали гледах да работя... И не знам какво имаше предвид под „не ми обръщаш внимание“. Да ухажвам ежеминутно собствената си жена, все едно сега сме се запознали? Нима това е достатъчна причина да откъсне детето от мен и да се изнесе при родителите си. Просто е жестоко...
В интерес на истината не се опитах да я спра, когато ми съобщи за намерението си. Казах й само: „Както искаш, но да не съжаляваш...“ Сега аз съжалявам. Липсва ми и тя, и детето. Работата също не ми спори, непрекъснато мисля за тях. Моля се да не прави глупости и да се върне. Ще се прибирам вкъщи с цветя и на фитнес ще ходя, и ще подновя гардероба си, ако трябва...

Мнение на психолога Елена Божинова

Обикновено хората се свързват чрез различни аспекти – професионализъм, умение да се забавляват в компания, да се харесат или да накарат другите да се чувстват харесвани... Когато обаче отношенията се задълбочат, започваме да забелязваме характерови особености на човека до нас, които не познаваме и не сме очаквали. Така се развиват отношенията между Звездомир и Татяна. Тя открива неща, които не харесва у него. Съпротивлява се на промяната, която неизбежно настъпва в отношенията между двама души и иска да остане в екзалтираната фаза на влюбването. Твърде много й идват отговорностите (и нейните, и на съпруга й), които изискват поносимост към прозата на делника.
Когато в една връзка се появи и дете, в което и двамата родители са влюбени и отдадени, идва въпросът какво може да поддържа връзката им жива? Откриването на нови качества на партньора в ролята му на родител често помага, но не е достатъчно, защото освен родители сме и партньори в интимна двойка. И тук започва трудната част за тях двамата. Както за едно дете не е достатъчно само да има храна, дрехи и подслон, така и за партньорството е нужно да полагаме грижа, да намерим онези неща, които ни радват като двойка, които поддържат страстта, смеха, близостта помежду ни дори да сме обезсърчени от ежедневието. Но за това трябват двама – освен да се оплакваме можем да направим нещо, с което да зарадваме партньора, да събудим интераса му, да го накараме да се почувства желан и обичан.
И Таня, и Звездомир казват, че искат да останат заедно най-вече заради детето. Но е по-добре да помислят искат ли да останат заедно заради другия човек? Защото никое дете не може да носи отговорността за отношенията между родителите си. От отговора на този въпрос обаче зависи и шансът за връзката им.

Още в 34 брой на списание „ТЯ!“:
Списание Тя! ви предлага специална лятна оферта – списание + бестселъра Изневярата.