Има ли тази връзка още един шанс?

Той се опитваше да ме ограничава
Разказва Анна, 29-годишна, логопед

С Никола сме женени от две години. Чувала съм, че през първите три години бракът се „шлифова“ и вероятно разправиите със съпруга ми са били част от тази „шлифовка“. За мен обаче това се оказа твърде мъчително. Мъжът ми смяташе, че мястото на жената е в кухнята. Настояваше сутрин да му приготвям закуска и много се дразнеше, ако му откажех. В действителност за мен не беше проблем да ставам 20 минути по-рано, за да го правя, но не исках това да ми бъде задължение. Времената на патриархата отдавна са отминали. Аз също ходя на работа.
Веднъж ми предложи, за да няма спорове, да разделим домашните си задължения на „мъжки“ и „женски“. Да, но пирон се налага да забиеш един път в годината, а да готвиш и да чистиш се налага всеки ден.
И все пак това, което стана основна причина за раздялата ни, бе несходството в характерите. Той по природа е човек домошар – след работа бързаше да се прибере вкъщи, да погледа телевизия, да поиграе на компютъра... Аз обичам да обикалям магазините, да се срещам с приятелки. На него това въобще не му харесваше. Всеки път ми натякваше, че се чувства пренебрегнат от собствената си съпруга. От друга страна, когато си оставах вкъщи, аз се чувствах некомфортно и започвах да припирам да излезем някъде или да поканим приятели. Постепенно общуването помежду ни се превърна в постоянно напрежение. И да имахме хубави моменти, все намирахме повод да се скараме.  Реших, че така повече не може да продължава. Поговорих с Никола и му казах, че ще е най-добре да се разделим за известно време, за да осмислим нещата. Така и направих, въпреки неговата съпротива. Сега той често ми се обажда и ме увещава да се върна. И аз искам – все пак сме семейство. Това, което ме възпира, е страхът да не започнат отново недоразуменията ни.

Тя не се интересуваше какво чувствам
Разказва Никола – 31 г., мениджър

В съвместния ни живот Анна се ръководеше единствено от това какво на нея й харесва. Въобще не се интересуваше какво чувствам и мисля аз. Затова се случваха и разправиите помежду ни. Постоянно се опитваше да докаже, че е права, спореше, обвиняваше ме в егоизъм. Например - молех я сутрин да направи закуска. В началото пренебрегваше молбите ми, а след това директно ми заяви, че нямам право да очаквам от нея подобно нещо. Нима има нещо нередно в това мъжът да очаква закуска от жена си? Друго нещо, което ме дразнеше, беше навикът й да се аргументира с разни цитати. Писна ми да слушам, че живеем в ХХI век и жените имат същите права като мъжете. Та аз за никакви права не претендирах! Просто исках да ми направи закуска, да ми изглади ризата... И то не толкова защото не мога и сам, а за да се почувствам по-мило от факта, че съм женен. Да се зарадвам, че жена ми прави нещо за мен.
Исках да прекарваме повече време заедно, вечер да сме само двамата. Тя непрестанно канеше гости или настояваше да излизаме по заведения. Наскоро ми откриха проблеми с гръбнака. Лекарите ми препоръчаха плуване и аз предложих на Анна да ходим заедно на басейн. Тя се зарадва, даже си купи нов бански. И какво стана? Тръгна с една нейна приятелка на фитнес с аргумента, че плуването не й се отразявало добре. Имах чувството, че когато се стремях към близост, тя целенасочено ме отблъскваше. Веднъж в яда си, направо я попитах защо изобщо се е омъжила за мен? За да живеем задно като единаци ли? Тогава ми каза, че очевидно сме имали несходство в характерите и е по-добре да се разделим за известно време. След като се изнесе обаче започнах да се чувствам ужасно. Толкова е пусто и потискащо. Разбрах колко важен е компромисът и съм готов да го намерим.


Мнение на психотерапевта Валерия Дилова

Във връзката на Никола и Анна сблъсъкът не е между две личности, а между две различни нагласи към живота – интровертна и екстровертна. Конфронтират се две противоположни възприятия за света.  Интровертът намира баланс и си почива в изолация, в свое защитено вътрешно пространство, в тих уютен дом, докато екстровертът се разгръща навън, нуждае се от множество контакти, търси разнообразни шумни публични места, където си почива активно.
Баналният на вид спор за закуската очертава разделителната линия между двата типа. За Никола, който е домошар, споделената сутрешна закуска в дома е необходимост, която поддържа топлотата в общуването между двамата, докато за Анна, закуската е досадна отживелица, несъвместима със съвременната динамика. Никола съхранява енергията си и я насочва навътре, докато Анна е отворена към света и разпръсква своята енергия навън. Както вдишването и издишването взаимно се допълват и изключват, така интровертът и екстровертът се срещат и разминават, без да се докоснат.
Дали има шанс за тази двойка, е трудно да се каже. Единствено любовта може да извърши чудо, да минимизира личните импулси и да помогне на всеки един от двамата да се отвори към другия и да стане чувствителен за неговите потребности. Ако това се случи, Никола и Ана ще успеят да развият липсващите характеристики на противоположната нагласа в себе си и ще се преоткрият отново в една среда на по-голяма толерантност и търпимост към различното. Едва тогава ще могат да продължат хармонично съвместния си живот и закуската ще престане да бъде препъни камък във взаимоотношенията им.


Още в 36 брой на списание „ТЯ!“: