Има ли тази връзка още един шанс?

Беше просто моментна страст
Разказва Станислава, 31-годишна, редактор

С Цветин имахме чудесна връзка близо две години и половина. Той работеше като представител в една фармацевтична компания и често пътуваше.
Никога не ми е минавало и през ум да му изневеря. Обичах го много, имах му доверие, както и той на мен. Вярвах, че ако случайно чувствата ни охладнеят, ще имаме смелостта да си го признаем очи в очи. Чувствата ни обаче далеч не бяха охладнели, а ето че аз съгреших.
С Мирослав се познаваме от студентските години и той ми беше нещо като душеприказчик. Виждахме се от време на време, за да му споделям разни неща, които ме вълнуват. Една от тези срещи съвпадна със служебно пътуване на приятеля ми и не усетих как с Миро се озовахме в апартамента му. Правихме секс, а на сутринта се разделихме, все едно нищо не се е случило.
Цецо се върна на другия ден. Изпитвах угризения, съвестта не ми даваше покой. Това продължи няколко седмици и той взе да ме подпитва всичко наред ли е. Очевидно ми личеше, че нещо се беше случило. Беше много мъчителен период. Питах се дали да не му кажа истината. От една страна, допусках, че ще ми олекне, но, от друга, се страхувах да не ме изостави. В крайна сметка му признах и... страхът ми се оправда. „Не съм очаквал, че толкова лесно можеш да ме предадеш. Отвратен съм от теб!“ , бяха думите му. Каза ми, че очевидно връзката ни е била грешка.
Помолих го да ми прости. Не знам по-добре ли щеше да бъде, ако бях запазила тази история в тайна. Все пак се надявам да разбере, че не е ставало въпрос за чувства, а за моментна страст и че никой не е в състояние да го измести от сърцето ми.

Искам да простя, но се боя да не се повтори
Разказва Цветин, 34-годишен, фармацевтичен представител

Не очаквах, че Станислава може с толкова лека ръка да ми сложи рога. Не мисля, че нещо й липсваше в сексуално отношение – напротив. Правехме го достатъчно често, даже понякога ми казваше, че й идвало вповече. Работата ми е такава – свързана е с чести пътувания, но те са за по един или два дни. Не допусках, че може да се възползва от отсъствието ми, за да се среща с други мъже. Ако ми го беше казал някой друг, нямаше да повярвам. Когато се запознахме, много държеше на верността. Дори на моменти възгледите й ми изглеждаха старомодни, вероятно защото семейството й е доста консервативно.
Когато ми призна за изневярата си, ми дойде като гръм от ясно небе. Попитах я дали не си прави шега с мен. Тя плачеше и ме увещаваше, че съжалява, че страшно много ме обича и затова именно ми признава. Сякаш трябваше да я заобичам още повече, че ми е разкрила похождението си. Ако аз бях на нейно място? Ако аз й бях изневерил и след това й бях казал, нямаше ли да се вбеси? Нима тогава щеше да гледа на нещата „философски“? Почувствах се предаден и й казах, че не можем да продължаваме заедно.
Имам нужда от нея – не крия. Често превъртам целия сюжет в главата си. Питам се дали ако всичко беше останало в тайна, нямаше да е по-добре. От друга страна си повтарям, че може би е редно да оценя доблестта й да си признае. Нали хората казват „признат грях е половин грях“. Мъча се да намеря аргументи, за да продължим връзката си.
Най-големият ми страх е, ако сега простя, дали след време няма да се случи отново...

Мнение на психолога Елена Божинова

Ситуацията, в която се намират Светослава и Цветин, е позната на много хора. Вероятно всеки се е задавал въпроса дали е направил правилния избор в отношенията си и какво значи да си с „подходящия“ партньор. Проблемът е, че в човешките отношения рядко има светци и грешници. Там има просто хора, които понякога са несигурни и объркани. Прави ми впечатление, че и двамата говорят с термините на морала –  „правилно“ и „грешно“ и много по-малко разкриват собствените си отношения. Все едно връзката им до момента е била идеална, а сега изведнъж, без предупреждение, се разпада. Светослава говори за неговите пътувания, а Цветин за това, че сексуалният им живот бил добър и на нея не й е липсвал секс. В същото време тя има приятел, с когото изглежда е в по-интимни отношения, далеч преди да правят секс. Защото интимността няма само физическо измерение. Не е ли по-трудно да допуснем някого по-близо до душата си, отколкото до тялото си? Затова и Светослава е имала нужда от трети, с когото свободно да говори за “нещата, които я вълнуват“. От малкото, което знаем, аз бих предположила, че й липсвала с Цветин възможността да се разкрие с всичките си страсти, тревоги, съмнения. Да покаже „неофициалната“ си част, а не идеалната страна от себе си. Може би сега е подходящият момент и двамата да помислят какво означава за тях да си близък с някого – дали да имаш „правилния“ партньор или да покажеш себе си с всичките си недостатъци и проблеми.
И двамата се опасяват да не останат без другия. Ето защо е добре да поговорят за случилото се и да помислят и за същината на човешките взаимоотношения.  
Писмата звучат така, сякаш това е първата криза за тази двойка, което й дава шанса да превърне негативните преживявания в личен опит, ценен за бъдещето на връзката им.


Още в 38 брой на списание „ТЯ!“: