Нямам обяснение за решението й
Разказва Чавдар – 32 г., програмист

С Жана бяхме заедно близо година. Мога да кажа, че това беше най-щастливата ми връзка, въпреки че съм имал и по-дълги. Запознахме се случайно. Миналата година Deep Purpal гостуваха в България и бяхме на опашка за билети. Оказа се, че и двамата сме фенове на групата и разпалено започнахме да си говорим за това.  Аз се осмелих да й поискам телефона, за да си уговорим среща преди концерта. Допусках, че може й да ми откаже,но тя дори се зарадва и ми го даде. Двамата излязохме на кафе и установихме колко много си допадаме. Самият концерт беше фантастично преживяване. Тогава се сближихме окончателно и вече бях сигурен колко много я желая. Използвахме всяка свободна минута за да сме заедно и скоро тя дойде да живее при мен.
На пръв поглед имахме различни интереси, но това никога не е било повод за пререкания. Аз харесвах автомобилни спортове, компютърни игри, а тя обичаше поезия, харесваше й да ходи на екскурзии... Отначало ми беше странно, когато ми цитираше стихчета, докато си говорим, но после дори ми стана симпатично. Тъкмо започнах да вярвам, че шансът ме е срещнал с най-прекрасната жена и изведнъж ме поля студен душ.
Един ден просто ми заяви, че вече не е влюбена в мен и си тръгна. Не ми даде повече никакви обяснения, а аз останах с разбити надежди. Каза ми, че причината е в нея, че възгледите й били такива. Думите й бяха: „Когато си отиде любовта, по-добре и хората да се разделят с добро“.
Сега се срещаме понякога, но тя се държи така, все едно помежду ни има преграда. Сигурен съм, че няма друг мъж, защото се виждам с наши общи приятели и те ме информират за нещата около нея. Вече не зная дали да търся начин да си я върна или рецепта да я забравя. Това, което надделява обаче, е желанието ми да сме заедно.

Не мога да бъда с някого без да съм влюбена
Разказва Жана – 31 г., уеб редактор

Често си припомням едно стихотворение „Хубаво е всичко да свършва навреме. Да напуснеш рано огнището, преди огънят да е станал на пепел...“ В живота си следвам този принцип и това ми спестява много разочарования. Така се случи и при връзката ни с Чавдар.
Един ден се огледах и се почувствах като на гости. Все едно приборите в кухнята, дрехите в гардероба бяха на чужд човек. Но най-странното беше, че любовта не изтля постепенно, а някак си изведнъж изчезна. Започнах да се замислям за бъдещето ни. Вече бяхме във възраст, в която беше нормално и двамата да се замислим за семейство. В интерес на истината си го представях като баща на децата ми. Нещо повече – от всички мъже, с които съм била, мога смело да кажа, че в него виждам най-много качества.
Но как ли щеше да се развие съвместното ни съществуване? Започнах да се опасявам, че ще го възприемам като съквартирант, а не като половинката в живота ми.  Никой няма вина в случая. Просто възгледите ми са такива. Не зная дали бих могла да да разпалвам чувствата отново и отново, всеки път когато охладнеят.
Не ме разбирайте погрешно – аз не съм някоя егоистка, която мисли само за себе си, без  оглед на това, какво чувстват другите. Осъзнавах, че вероятно много ще го нараня. И не ми беше никак лесно да взема това решение. В крайна сметка избрах да не живеем в самозаблуда, че всичко е както преди и си събрах багажа. Сега се виждаме от време на време. Той ми е ценен като човек, но просто предишната тръпка я няма и дистанцията помежду ни се усеща. Все пак истината е, че след него никой не успява да ме впечатли и се чувствам самотна.

Мнение на психолога Димитър Цветков

Ключовият въпрос за Жана и Чавдар е: Какво очакват един от друг? Той инвестира плановете си за бъдещето си във взаимоотношенията им, докато тя търси източник на пламенни емоции. Но в момента, в който първоначалната страст бива изместена, прекратява и тази своя връзка. Споделеното от нея подсказва за една доста опасна склонност - да затваря стойностни ситуации в живота си, от страх да не бъде разочарована. А подобна нагласа я поставя пред риска да залита всеки път в поредния безуспешен опит да разгърне щастливо партньорство, от което да бяга при първото заоблачаване. Всъщност за нея е важно да си изясни, кое определя като ценност.  Романтичната еуфория? Фойерверките в леглото? Или стабилността и трайната отдаденост на партньора? И съответно да поеме отговорността за избора си.  
От своя страна на Чавдар може да се наложи да приеме факта, че е изоставен. И може би трябва да е доволен, че приятелката му е заявила позицията си именно сега, когато отговорности като брак, деца и т.н все още не са станали реалност. Но за такава констатация Жана трябва да е абсолютно сигурна, че не иска да е с него. Срещите им „защото ми е ценен като човек“ и „никой не успява да ме впечатли след него“ все пак говорят за колебание от нейна страна. 
Всъщност, хубаво е не само „всичко да свършва навреме“, но и да започва навреме. И сега е добре двамата да се замислят, дали не е дошло времето първоначалната еуфория и пленителните страсти да минат на по-заден план в приоритетите им, за да отворят сетивата им за непреходните стойности в любовта? От това зависи и шансът за нова, по-дълбока и реалистична среща между тях.
Впрочем, Жана,... какво влагате в думата „любов“?


Още в 39 брой на списание „ТЯ!“: