Поне веднъж всеки от нас се е изправял пред чувството на самота, без значение дали живее сам или със семейството си.

Много често то е причина за страдание, дори депресия. Древна мъдрост гласи, че едва когато приемем да бъдем сами, можем да се опознаем по-добре. Читателки споделят опита си, а Ирина Драголова, психолог, съветва.

Златина Д., 37 години
„Не понасям да съм сама“

„Още от малка страдам от самотата. Единствено дете, винаги съм съжалявала, че нямам братя и сестри. Баща ми също непрекъснато отсъстваше заради служебни ангажименти. Чувството се задълбочи, когато напуснах работа. Не мога да се разсейвам с децата, тъй като са по цял ден извън дома – на училище или извънкласни занимания.
Правя всичко възможно, за да се занимавам с нещо – срещам се с приятели, ходя на кино... Въпреки това изпитвам неистова нужда да звъня по 5-6 пъти на ден на съпруга си и поне веднъж на баща си.
Редките мигове, в които не съм заета с нищо, усещам как паниката ме завладява. Дотолкова съм подвластна на страха от самотата, че се затварям в спалнята и се завивам през глава, а после дълго плача за незначителни неща. Чувствам се самотна и когато близките ми са до мен, но не ми обръщат внимание. Например не понасям съпругът ми да гледа телевизия или децата да играят в стаята си. Въпреки че са все още малки, вече се ужасявам от момента, в който ще пораснат и заминат да следват в друг град. Терзая се и за времето, когато баща ми няма да е повече с нас, тъй като той е единственият, който ме подкрепя изцяло и безрезервно.“

Мнението на психолога:
Притеснението от първите раздели

Хората, които не понасят самотата, често са страдали от липса на достатъчно внимание и нежност като деца. Те най-вероятно са приели тръгването на работа на майката като жест на изоставяне. Ето защо в момента, в който остават за малко сами, сякаш преживяват отново първата раздяла. Това е причината страхът от самотата да ги завладее.
Явно при Златина този процес е оставил дълбоки следи, които продължават да я измъчват и днес, когато тя има свои деца и би трябвало да обърне мирогледа си към нови хоризонти. За да се чувства обичана, Златина има нужда от постоянно внимание и доказателства за обич. Ще успее да се справи със ситуацията, ако малко по малко се опита да преодолее страха си. Може да го постигне, ако пробва 5 минути дневно да не говори с никого и постепенно увеличи времето на 10, 15... минути. Така ще превъзмогне чувството, че е изоставена.

2 въпроса, които ни вълнуват

• Защо е важно да отделим време за себе си, когато живеем в двойка?
  
  Когато непрестанно сме заобиколени от хора, всеки от които изисква вниманието ни, собствените ни нужди и желания минават на заден план. Ето защо е добре да си извоюваме моменти само за нас, в които можем да се отдадем на любимите си занимания, да се вслушаме в желанията си или да вземем важни решения. Самотата може да се окаже благотворна, когато сме изтощени и имаме нужда да се презаредим с енергия, за да се справим с препятствията, които ежедневието поставя на пътя ни.
  
  
• Как по-лесно да живеем със самотата?
  
  Често страхът от нея се увеличава от момента, в който се опитаме да си представим бъдещето. Мислим, че за пореден път ще изкараме празниците сами, че ще остареем в самота... По-рационално е да я приемем и да се научим да живеем с нея ден за ден, да престанем да си представяме какво ще стане след няколко години или десетилетия. Това помага да се справим с напрежението, което ни е обхванало и което всъщност ни пречи да си съставим дългосрочни планове за бъдещето. Отлагането на по-важни решения може да се окаже пречка за изживяването на мигове, които биха обогатили живота ни.

Валерия Т., 41 години
„Благодарение на нея преоткрих себе си“

Живях със съпруга си 15 години, след което се разведохме, защото той ми изневери. В началото ми се стори доста тежко - не бях свикнала на толкова тишина, липсата на внимание, а и трябваше да се грижа сама за децата... За да компенсирам самотата, се опитах да запълня ежедневието си до последната секунда. Виждах се с приятели, изтеглих спестяванията си и ремонтирах апартамента, прочетох книгите, за които нямах време. Дълбоко в себе си обаче не се чувствах удовлетворена и самотата все повече ме обземаше. Един уикенд промени живота ми. Отидох на екскурзия в планината. Като млада много обичах преходите и сега имах възможност да ги възобновя. Преоткрих колко добре се чувствам, въпреки че нямаше с кого да споделя удоволствието. Постепенно започнах да гледам на живота по друг начин и всяко нещо, с което се захващах, ми се струваше пълноценно и красиво. Научих се да вземам сама решения, тъй като поради авторитарността на съпруга ми почти четвърт век трябваше да се съобразявам с неговите мнения и желания. Открих, че съм способна да организирам сама деня си, почивките, големите покупки... Дори че обичам друга музика, а не тази, която си въобразявах, че предпочитам, защото той слушаше само нея. Възвърнах самочувствието си и успях да срещна мъжа, с когото живея днес. Мисля, че се поучих и сега аз съм тази, която настоява всеки да запази частица време за себе си, а не да „диша“ изцяло чрез спътника си.“

Мнението на психолога
Умението да вникнем в същината на желанията си

Бягството в различни дейности е чест резултат от самотата. Известно време то може да помогне да я преодолеем, да не изпаднем в депресия, но в един момент се оказва, че само забавя неизбежното. Най-подходящо при рязка промяна в живота ни действително е времето, в което оставаме сами и можем да помислим за себе си и собствените си желания. Валерия е един прекрасен пример за това. Самотата се е оказала идеално средство за нея да преоткрие себе си и да се развие. До развода си тя е трябвало да понася авторитарността на съпруга си и да се съобразява изцяло с него, като пренебрегва своите желания. Веднъж преоткрила „свободата“, тя държи да запази част от нея и в новата си връзка, което може да бъде само в полза за взаимоотношенията. По този начин Валерия ще продължи да се радва на спокоен и уравновесен вътрешен мир и пълноценен съвместен живот с партньора си.

Силвия Р., 29 години
„С времето се научих да я ценя“

Щом разбра, че чакам дете, приятелят ми коренно се промени. Бременна във втория месец, реших да го напусна. Беше ми доста трудно. Вечер, като се връщах у дома, тишината ме потискаше и не можех да се въздържа да не плача. Занемарих се, престанах да готвя, а доскоро това беше любимото ми занимание. Не виждах смисъл да го правя. Първия път, когато усетих как бебето в мен ритна, се почувствах ужасно самотна – бащата го нямаше в този изключителен за всяка жена миг. Както и когато се роди, живо и здраво. Един ден гледах по телевизията предаване, в което млади майки споделяха как са се справили в подобни ситуации. Казах си, че не бива да продължавам така, не можех да позволя момиченцето ми да има майка, която плаче непрекъснато и напълно се е отчаяла. Малко по малко се опитах да свикна с отсъствието на приятеля си, да преосмисля важните за мен неща, да живея пълноценно. Самотата все още ми тежи, но с времето се научих да я ценя. Дори вече имам надежда, че някога ще срещна подходящия мъж.

Мнението на психолога
Способността да напредваме крачка по крачка

Силвия е преживяла двойно изоставяне: като жена и като майка.
Възможно е да си е помислила, че нищо не си струва да бъде изживяно, ако не е споделено. В подобна ситуация е от значение да намираме смисъл в нещата, които вече привидно са станали безсмислени за нас. Ако страдаме от факта, че не можем да споделим изживяванията си с любимия, можем да го направим с приятели или близки, които ни подкрепят. Така усвояваме способността да напредваме крачка по крачка.
Това, което е помогнало на Силвия да не изпадне в депресия вследствие на самотата, е психическата й стабилност и силата, дадена й от майчинския инстинкт и чувства. Тя правилно осъзнава, че детето й не бива да се чувства изоставено и от двамата си родители, без значение дали е в психическо или физическо отношение. Силвия трябва да продължи в същата посока, като внимава желанието й да уреди живота си и запълни празнотата, оставена от предишния й спътник, да не я тласне към необмислен избор.

Страниците подготви: Димитрина Шишкова

Още в 43 брой на списание „Журнал за жената“:

Умора?
Причината може да е в биологичния часовник

Винаги подръка
Домашната аптечка – в пълна бойна готовност

7 навика, които излагат връзката ви на опасност

Мода
Плетените облекла