Има ли всеки своята единствена половинка, която трябва да търси независимо от всичко? Дали голямата любов се случва от пръв поглед, или просто хората се срещат, събират и с течение на годините свикват да са заедно или се разделят?
5 двойки разказват как и кога са взели решението да се обвържат. И какво се е случило след това...

Божидар П., 38 г., проектант
Аз имам предишен брак – с бившата ми съпруга излизахме заедно повече от 2 години и се оженихме, когато тя забременя. За нещастие, направи спонтанен аборт, след който отношенията помежду ни охладняха. Преместих се в Бургас, където си бях намерил по-добра работа и именно в службата се запознах с Диана. Хареса ми веднага. Непрекъснато мислех за нея, но все не събирах кураж да я заговоря. На служебно празненство преди четири години я видях, че седи сама, някак тъжно замислена в един ъгъл. А иначе е толкова весела. Отидох при нея и се заговорихме. Тя се оказа изключително интересен събеседник, с нея беше някак леко да се приказва, цялото ми притеснение се изпари и я поканих да продължим вечерта в един бар. Оттогава живея с мисълта, че съм открил сродната си душа.

Диана С., 32 г., офис асистент
Добре си спомням онова празненство преди 4 години. Не се бях и замисляла, че между мен и Божидар би могло нещо да се получи. Той беше някак тих, срамежлив и не се забелязваше много сред останалите колеги. А аз тогава бях влюбена в мъж, който не откликваше на чувствата ми. Стана ми приятно, когато ми предложи да пийнем по нещо, защото не ми се прибираше вкъщи. Постепенно, докато разговаряхме, открих, че той съвсем не е толкова притеснителен и скучен. Напротив, прекрасно е, че с него мога да споделям повечето си интереси. На другия ден след служебното празненство той ме покани и на вечеря у тях – отново дълго приказвахме и някак естествено ми се стори предложението му да заживеем заедно. Скоро ще имаме и дете. Не мисля, че сгрешихме – просто когато хората са един за друг, си проличава още в самото начало.

Коментара на специалиста
Много популярен е изразът, че противоположностите се привличат. Но дали е така и в партньорските отношения? Споделеното от Божидар и Диана е ясен знак за това, че хората се чувстват добре с човек до себе си, с когото имат общи интереси, ценности, принципи, мироглед. Лекотата в общуването е ясен признак за това дали сме намерили човека, с когото сме на „една честота” в живота. И ако наистина със сърцето си усетим, че това е партньорът за нас, да преодолеем страховете и бариерите си и да му дадем знак за нашите чувства.

Марияна М., 33 г., сервитьорка
До миналата година не се бях влюбвала истински, никого не бях почувствала специален, дори и мъжа, с когото се виждах повече от 5 години. Сякаш все не срещах подходящия и затова реших да го потърся чрез интернет. Там се запознах с много хора, но именно Ангел ми направи силно впечатление. С него можеше да се говори за всичко. Щом се приберях вкъщи, веднага включвах компютъра и така в продължение на няколко седмици с него си пишехме във всяка свободна минута. На св. Валентин той ме изненада с букет червени рози, които получих в службата си и картичка, която беше много романтична, но и някак тъжна, сякаш любовта неведнъж го е наранявала. Жестът му беше толкова мил, а още не бяхме излизали заедно, имахме само нашите дълги вечери пред компютъра. Не издържах повече на любопитството си и го попитах дали може да се видим някой ден. Той прие. Срещнахме се в едно кафене около обед и се разделихме чак привечер. Спомням си, че още тогава си казах, че е прекрасен.

Ангел К., 34 г., брокер на недвижими имоти
Марияна е много чувствителна и жизнерадостна, разбрах го още в първите дни, докато си пишехме по интернет. Почувствах я близка и интригуваща, макар че я бях виждал само на снимката, която ми изпрати. Не смеех да я поканя на среща, защото реших, че ще се притесни, тъй като на практика бяхме двама непознати и не исках това да сложи край на нашите отношения. Беше толкова приятно вечер, като се прибера вкъщи, да има някого, с когото да си говоря на теми, които ме вълнуват. След като се запознахме, повече не съм се колебал. Налагаше се да замина до Пловдив по работа за няколко седмици и я поканих да ми дойде на гости. След два-три дни вече бяхме решили, че ще заживеем заедно. Но аз съм по-консервативен, такова е възпитанието, което са ми дали родителите, и прецених, че след като ни е толкова хубаво заедно, няма за кога да чакаме и й предложих да стане моя жена. Сватбата ни е след два месеца.

Коментара на специалиста
Отново се потвърждава житейското правило, че хората са заедно, когато има какво да си кажат. Когато могат да споделят с другия не само вечерята си, но и своите мисли, чувства, очаквания без страх, че могат да получат упрек, обвинение или присмех. Предишните несполучливи връзки имат и своята добра страна – след тях ние знаем какво НЕ искаме от една връзка и кои са компромисите със себе си, които по никакъв начин не бихме направили.

Станислав Н., 38 г., строителен инженер
Двамата с Ели се познаваме от деца. Родени сме в Костенец и сме израснали на една улица. Родителите ни бяха приятели и често си гостуваха едни на други. Ели нямаше много приятелки, тя винаги играеше с момчетата от квартала, беше част от нашата банда и се включваше наравно във всички лудории. В училище, когато ни подреждаха да седим момче с момиче на един чин, ние, разбира се, бяхме заедно – до единадесети клас, когато станахме гаджета. Прекарахме заедно и студентските години. Въпреки че непрекъснато се запознавахме и с нови хора, бяхме неразделни, може би просто така сме свикнали. След като завършихме висшето си образование, решихме да се оженим. И до днес тя ми е най-добрият приятел и е прекрасна майка на двете ни деца.

Елица Н., 38 г., учител по биология
Винаги съм го харесвала – разбира се, когато бяхме деца, той ми беше приятелят, с когото бягахме от час, прикривахме заедно греховете си пред родителите и винаги ме защитаваше от по-големите деца. Даже и не помня кога точно се влюбих в него. Беше толкова естествено. Сякаш и двамата знаехме, че нещата са предопределени, като че има някакъв сценарий – заедно пораснахме, изградихме се като личности, като специалисти и като че ли един без друг не сме същите хора, някак не сме цели. Само като го погледна вечер, знам как е минал денят му, дали е имал много работа или неприятности, дали е удовлетворен. Не мога да си представя, че би могъл друг човек да ми стане толкова близък и скъп. Въобще не знам какъв би бил животът ми, ако Станислав не е до мен.

Коментара на специалиста
Често хората остават заедно, когато имат дълга съвместна история – отраснали са заедно, израствали са и са се формирали като личности заедно. В детството не е необходимо да играеш роли, да се представяш за такъв, какъвто не си. Елица и Станислав са тръгнали един към друг без завоалирани думи и прегради. И двамата са намерили това, от което са имали нужда – спокойствието и сигурността на човека, който никога не би ги предал или наранил. Каквито всъщност са истинските приятелства, които издържат проверката на годините.

Огнян В., 29 г., програмист
С Ралица сме заедно от осем години. Тя е сестра на мой приятел, когато я видях за първи път, страшно ми хареса – красива и жизнерадостна. Реших, че искам да изляза с нея, но известно време тя ми отказваше, мисля, че тогава имаше друга връзка. Аз обаче не се отказвам лесно, а и тя не ми излизаше от главата – другите момичета не ми се струваха толкова привлекателни и интересни. И досега я намирам за страхотна жена, разбираме се добре, тя е мила и приятна, но аз считам, че ми е рано за семейство. В момента за мен по-важна е професионалната реализация и търся възможност да отида да работя в чужбина. Тъй че не ми е до грижите по отглеждането на дете.

Ралица Л., 30 г., фризьор
С Огнян отношенията ни са по-скоро прагматични и вече не толкова романтични, може би защото отдавна се познаваме. Мисля, че и двамата сме реалисти и не вярваме, че чувствата са водещи в една дълга връзка. За мен е от значение, че никога не сме имали сериозни пререкания. Според мен е много важно човек да познава добре този, с когото реши да сподели живота си. Когато хората взимат решение за брак, без да са се опознали добре предварително, поемат голям риск – какво ще стане, когато отшуми бурната страст? Не знам дали ще остана с Огнян, или всеки от нас ще поеме по своя път, но със сигурност не бих се съгласила да се омъжа за някого, когото познавам от седмици.

Коментара на специалиста
Невинаги това, че дълго време си бил с един човек, е гаранция, че добре го познаваш. Хората се променят, когато влизат в нова житейска роля, на съпруг, на майка и т.н. В този случай и двамата звучат доста „заземени”, като че ли очертали ясно границите на своята връзка. Може би ще е добре да се замислят как би изглеждала връзката им след 1, 5 или 10 години. И всеки от тях да сподели своята представа. Това ще им даде възможност още веднъж да осъзнаят своите прилики и различия и така да вземат вярното за тях решение. Една умна мисъл съветва: Ожени се не за този, с когото можеш да живееш, а за този, без когото не можеш да живееш.

Яна Г., 30 г., счетоводител
Животът понякога наистина се обръща за секунди. С Валери всичко се случи като във вихър, без да имам време да се осъзная. Запознах се с него на рождения ден на моя приятелка. Той ми прави компания през цялата вечер, говорихме, танцувахме, въобще много се забавлявахме. След два дни ми се обади, каза, че мисли непрекъснато за мен и ме покани на среща. И нещата изглеждаха вълшебни. Той не спираше да ме убеждава, че се е влюбил в мен от пръв поглед и че не може без мен. След три месеца се оказа, че съм бременна, и взехме решение да се оженим. Това наистина беше всичко, което исках, щастието ми беше огромно. В началото нещата се развиваха добре, имахме и проблеми, но бързо се сдобрявахме. И двамата очаквахме с нетърпение раждането на детето. Но след това всичко се преобърна, появяват се все повече разногласия помежду ни, вече мисля, че живея с с непознат. Може би между нас е имало само силно привличане, някаква луда страст, не и истинска привързаност.

Валери З., 32 г., автомонтьор
Близо две години минаха, откакто се запознахме с Яна. Дъщеря ни е почти на 10 месеца и е прекрасно дете. Но това просто не е за мен. Уморявам се на работа по цял ден, прибирам се вкъщи и какво заварвам – бебето плаче, Яна е изнервена от грижите по малката. Някак постепенно се отчуждихме, през повечето време или спорехме, или си мълчахме. Един ден след работа отидох у колега, там имаше и други гости. Тогава се запознах с Роси и й предложих да се видим някой път. Нямах някакви сериозни намерения, просто имах нужда от връзка, която да не ме натоварва. Срещахме се известно време, после е имало и други жени. Не съм сигурен къде точно е проблемът – дали, че с Яна не се познавахме достатъчно, преди да направим сериозната крачка, или просто не сме един за друг?

Коментара на специалиста
Когато нещо в една връзка започне „да куца”, е добре двамата да си спестят взаимните обвинения и нападки. Всеки се чувства по някакъв начин предаден или излъган, когато много от нещата, които той е очаквал от брака, не се случват. Казват, че проблемите идват от това, че мъжът очаква и в годините след брака жената да остане все същото ведро, красиво и забавно момиче, а жената, напротив – надява се, че мъжът ще се промени. В името на по-добър диалог е препоръчително за двамата „да върнат лентата” в началото на тяхната връзка и всеки за себе си да преоткрие тези качества, които са го привлекли у другия. Така фокусът ще се измести от вторачването преди всичко в недостатъците на партньора.

Страниците подготви: Мая Стоева
Коментари: Ирина Драголова, психолог

Още в 44 брой на списание „Журнал за жената“:

Красота от фруктиерата

Поредица „Кризисни ситуации“
В този брой: Насилието над деца. Какъв е изходът?

Здраве
Болят ни ставите

Тази седмица опитайте...
Лудогорска салата и други вкуснотии