За да сме заедно, трябва да си имаме доверие. За да го изградим помежду си, ще ни помогне умението да споделяме. Дали обаче да сме откровени до болка?

Личният опит е определящ

Всеки има случаи, когато е споделял или са му се доверявали. И всеки, разбира се, има собствено отношение по въпроса. Важно обаче е да знаем, че когато човек разкрива лични неща, не желае да бъде съден за тях, подложен на присмех или на упрек. Много хора са натрупали печален опит, когато довереното е било използвано като оръжие срещу тях. „Препатилите“ се страхуват, че отново ще бъдат наранени – затова се затварят в себе си. Трябва да уважаваме интимността на другия и да оценим факта, че разкрива тайните си пред нас. Споделянето обаче не означава едно и също за всички хора. За мъжа то може да се изчерпва с кратък преглед на поредния работен ден, а жената да иска той да разкаже подробно своите преживявания, взаимоотношения, чувства. Още в началото на една връзка е добре да разберете кой какво очаква от другия, защото често отношенията се разпадат заради несподелени или нереалистични очаквания, съветват специалистите.

Разкриването си има граници

Понякога единият от партньорите е „до болка” откровен – не скрива никакви подробност от любимия си за всички свои предишни връзки или настоящи ухажьори. Често тези „открити“ личности изпитват гняв, защото очакват от другия да се хване на играта „откровеност за откровеност”, а той не го прави. Ако искаме коректни отношения, споделянето не трябва да се използва за манипулиране на партньора – виж колко те обичам и ти имам доверие, като ти казвам всичко, значи и ти не бива да криеш нищо. Добре е да си даваме сметка какво всъщност искаме да постигнем. Разкривайки миналото си, трябва да внимаваме и да не прекрачим границата на полезната откровеност. Дали не отнемаме очарованието на малките тайни, които ни правят по-интересни в очите на другия?

Тайните ни карат да се чувстваме гузни

Всеки има неща, които не смее да признае от страх да не създаде нежелано мнение за себе си. Често такива са минали връзки или други преживени драматични събития. Винаги съществува рискът партньорът да ги научи. Дори такива дълбоко законспирирани факти, че в шести клас сме били дебели, носили сме очила и всички са ни се подигравали. Ако той е с нас, то е заради това, което сме сега, а не за това, което сме били. Най-добре е да оставим партньорът ни да задава въпроси, ако има нужда от това да знае какво се е случило „преди него”. Но и да не позволяваме сянката на нашето минало постоянно да присъства в отношенията ни тук и сега.

Признанието за изневяра се преглъща трудно

Някои нежни “половинки” разказват за интереса на други мъже към тях, за да накарат партньора си да ревнува или за да подчертаят, че са привлекателни за противоположния пол. Всяка жена, разбира се, има нужда да се оглежда от време на време и в нечий друг поглед. Но трябва да е достатъчно умна и емоционално интелигентна, за да прецени как споделянето в този случай би се приело от партньора й. Опитът показва, че колкото и време да минава, изневярата е почти невъзможно да бъде забравена от „наранения“ любим. Трябва да се има предвид, че мъжете по-трудно преглъщат физическата измяна, докато жените по-тежко преживяват емоционалната.

Неговата откровеност може да ни нарани

Ако партньорът иска да ни каже нещо, което усещаме, че ще ни огорчи, трябва ли да го изслушаме, въпреки че ни е неприятно? По-добре – да, защото просто няма как по друг начин да уважим чувствата и желанието му да споделя с нас. А и бягството в отказа да чуем неща, които могат да ни засегнат, не решава проблемите, а само ги отлага.

Романтиката ни е потребна като храната и водата

Това са доказали американски невробиолози чрез сканиране на човешкия мозък във фазата преди любовта да се разкрие чрез ухажване и да започне с правенето на съвместни планове. Анализът на снимките навежда на заключенията, че обичта между мъжете и жените е биологична потребност, далеч различаваща се от сексуалното желание. Тя е много по-близка до такива чувства като глад, жажда, необходимост от наркотици, отколкото до емоционалните състояния като възбуда или страст.

Вашите въпроси: „От пет години живея на семейни начала с Веселин. През последната година той се държи странно, избягва моите ласки и внимание. Почти през вечер излиза и се прибира твърде късно. На въпросите ми къде ходи, отговаря, че има важни бизнес дела. Не му вярвам, съмнявам се, че някой стои между нас двамата... Дори веднъж го чух да говори галено с мъж по домашния телефон. През нощта успях да прегледам съобщенията на джиесема му и се изумих. Открих изпращани от него и получавани от някакъв си Миро любовни SMS -и... Нима приятелят ми е обратен?! Възможно ли е да не съм разбрала досега?!“Снежана Иванова, 32 г., от София

Отговорът на специалиста:

Доц. д-р Румен Бостанджиев, д. м. сексолог-психотерапевт:

Въпросът дали някой е „обратен” в случая едва ли е най-същественият. Това, което е ясно, е, че жената се чувства пренебрегната от своя партньор и неговото поведение на постоянно отбягване създава поводи за недоверие. Най-естествената стъпка е да се свалят картите и директно да се запита какво се случва. Всеки уважаващ себе си човек има право да очаква от интимния си партньор внимание и зачитане. Когато тази основна потребност е пренебрегвана грубо, на дневен ред идва въпросът дали да се продължава връзката. Основание за раздяла е пренебрежителното отношение, без значение дали е поради друг партньор от същия или от противоположния пол. Ако при създалата се ситуация разговорът тръгне в посока на изобличаване на „разкритията” и обвинения в хомосексуални контакти, твърде вероятно е да се подмине основното: какво следва да се случи с връзката. Добра стратегия е жената да намери подходящ момент, за да сподели с партньора си как се чувства, когато той системно отсъства от дома и от живота й. Струва си да се изясни с какво не е склонна да прави компромиси. В този разговор акцентът следва да се постави върху това дали ще продължи връзката. Ако неговата реакция е отрицателна, едва ли може да се намери смислено основание отношенията да се запазят. Как той ще предпочете да продължи след това – с партньор от същия или от другия пол, едва ли би имало някакво значение за жената, която трябва да реши за себе си дали може да остане с този мъж или не.

Страниците подготвиха: Мая Стоева и Маргарита Кабурова

Консултант: Ирина Драголова, психолог

Още в 1 брой на списание „Журнал за жената“:

Снаха и свекърва приятелки?
Защо не!

Нова поредица
Какво ни е необходимо за...
В този брой:
Получаване на майчински
Невидимата заплаха: зъбната плака

Красота
Фини ръце на всяка възраст

На шега за сериозните неща с...
Райна и Константин