От години Силвия общувала с мъжа си „служебно“ – само за сметките и нуждите на двете си деца. Затова искала да прекара коледните празници без съпруга си. Резервирала за себе си и децата места в хотел и заминала за провинцията. В навечери

Обяснението й било тривиално: „Представих си го сам пред телевизора и ми домъчня.“ Но като го видяла, се укорила за малодушието си. Силвия била сигурна, че съпругът й също не е щастлив, но и той като нея не смее да „пререже клона“.

Въпросът какво да правят брачните партньори, които са загубили смисъл в съвместния си живот, вълнува хиляди хора по света. Според доц. д-р Румен Бостанджиев, сексолог-психотерапевт, не съществува единна рецепта, която да е подходяща за различните случаи, но са възможни поне няколко решения. Ето три от най-често срещаните и резултатите от тях.

В търсене на професионална помощ
Ако съпрузите все още не са напълно отчуждени и имат надежда и воля да променят взаимно отношенията си, съвместното партниране с фамилен терапевт може да им помогне да се преоткрият и да изградят по-пълноценни семейни отношения. За съжаление повечето двойки у нас търсят помощ в твърде късен етап от развитието на семейния конфликт, когато възможността за ефективна промяна е силно ограничена.
Интелигентната раздяла
При положение, че и двамата съпрузи отдавна не се чувстват щастливи заедно и не виждат шанс за промяна в отношенията си, добро решение е цивилизованата раздяла. Така всеки от тях дава възможност на другия да изгради една нова по-щастлива връзка. Важното при този вариант е, че всеки от партньорите носи сам отговорност за това как ще подреди бъдещето си. Отказът от раздяла с оправданието, че другият няма да се справи сам, е най-често проява на попечителско отношение, което трудно може да направи някого щастлив.
Компромисният вариант
Той е типичен за родните условия. Съпрузите, независимо от отчуждението си, избират да останат заедно с оправданието, че това е по-добре за децата, или поради невъзможност да се намери решение на жилищния проблем след раздялата. Това е един от най-дисфункционалните варианти, тъй като реално децата най-много страдат, израствайки в напрегната среда. В много случаи създаването на нови семейства от страна на разведените родители може да предостави значително по-добри възможности за тяхното развитие.

Какво решение ще вземе човек зависи преди всичко от ценностите и нормите на обществото, в което живее. В страни, където личната свобода и правото на щастие са издигнати в култ, хората трудно понасят непълноценните брачни отношения и с лекота прекратяват брака си, за да създадат друга по-успешна връзка. Първенство в това отношение имат Съединените щати. В по-патриархални общества с дългогодишна традиция на потисничество и примирение със съдбата, преобладаващата част от хората избират да живеят като жертви, без да предприемат стъпки, за да променят живота си. Част от тази жизнена стратегия е и намирането на куп благовидни оправдания, които да придават на саможертвата по-възвишен характер. Най-често зад подобен избор обаче се крие малодушие и липса на личностна зрелост. Последиците от подобен избор са най-често сериозни здравни и психосоматични проблеми, както и мултиплициране на културата на потисничеството у бъдещите поколения, израснали в тягостната атмосфера на семейния фалш. У нас сравнително отскоро се появи възможността за получаване на компетентна фамилно терапевтична помощ. Чрез нея партньорите могат да преценят дали има за какво да се опитват да запазват семейството си, или ако пътищата се разминават – как по най-безболезнен начин да започнат нов живот.

Вашите въпроси:
„Мъжът ми е пълен егоист в леглото. Аз се старая да му доставям удоволствие, а той на мен – не. В началото беше по-досетлив, но с годините стана ленив. За него любовният акт трае 5 минути и приключва с неговото удовлетворение. Това естествено се отразява на отношенията ни. Започвам да си мисля, че трябва да си намеря любовник. Какво да направя – мога ли да го променя или да търся други решения?“
Ева Д., 37 г., от Пловдив

Отговорът на специалиста
доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м., сексолог-психотерапевт
директор на сексологичен център „Интеракт“ - София

Ева трудно би променила мъжа си, но може да направи опит да промени своите отношения с него. Предполагам, че колкото и да е обсебен от стремежа да достави удоволствие на себе си, нейният съпруг държи да запази връзката си с нея. Важно е двамата да си изяснят дали имат желание да променят нещата. Ако отговорът е положителен, е добре Ева, вместо да разчита единствено на неговата досетливост, да се опита сама достатъчно ясно да му подскаже какво иска от него. Възможно е някое от нейните изисквания да го затрудни, особено ако става дума за продължителността на сношението. За огромната част от мъжете, които свършват по-бързо от партньорките си, това не е въпрос на егоизъм, а специфичен проблем, който изисква медицинска подкрепа. В момента съществуват изключително ефективни средства, с чиято помощ всеки мъж за сравнително кратко време би могъл да изработи трайно умение да задържа еякулацията (изпразването) до момента, в който и партньорката е получила удовлетворение от половия контакт.
Предложението да се потърси компетентна сексологична помощ с цел преодоляване на бързата еякулация е далеч по-добър вариант за справяне с проблема от обсъжданата възможност да се намери любовник.

Страниците подготви: Маргарита Кабурова

Още в 3 брой на списание „Журнал за жената“:

 

Винаги в добра форма?!
Да, с антиоксиданти
Как да измерим нивото им в организма си

Здраве
Кога гастритът е неизбежен

Имаме деца, внуци и възрастни родители
11+ съвета да не ни тежат грижите за тях

На шега за сериозните неща с...
Юлиан Вергов