Понякога, когато ни се случи нещо неприятно или се сблъскаме с проблеми, ние се самообвиняваме за станалото и дори изпитваме непоносимост сами към себе си. Някои от нас са готови дори да си причинят психическа или физическа болка.
Именно за агресията, насочена навътре към нас, ще стане дума в следващите редове.

• Какво представлява автоагресията?

Въпреки че най-често агресията се използва в негативен смисъл, тя може да ни бъде и полезна – когато има за цел да ни помогне да отстояваме собствените си позиции, да бъдем себе си, а не да не я задържаме вътре в нас. Автоагресията обаче е с обратен знак, когато е насочена навътре към човека, и това се случва, когато той не съумее правилно да насочи енергията си по градивен, себедоказващ се начин. При автоагресията всичко започва от саморазрушителните импулси. Те се изразяват в желание за самоунищожение. Най-често причината се крие в чувство за малоценност, в страх от заобикалящия ни свят и същевременно във враждебност към него. Според специалистите зад омразата ни нерядко стои и разочарованието, щом осъзнаем, че не сме съвършени.

• В какво се изразява саморазрушителността?

При децата се наблюдава самонараняване, драскане и хапане на собственото тяло. При зрелите хора ескалира под множество разнообразни форми – наркотична зависимост, промискуитетно поведение (изразяващо се в безразборни сексуални връзки), рискови занимания и др., но най-лесна за разпознаване от специалистите е автоагресията, свързана с реално самонараняване. Съществуват и различни форми на психическа автоагресия, които трудно могат да бъдат поставени в рамки. Те имат не по-слаби и болезнени изражения. Пример за такъв тип автоагресия е жена на 33 г., загубила съпруга си при катастрофа преди 10 г., която отказва да намери друг партньор в живота под претекст, че няма втори като него. На практика тя се самонаказва, обвинявайки себе си за преждевременната му смърт. Често пъти у хората, развили психическа автоагресия, липсва стремеж към развитие; приемат, че бъдещето няма да промени нищо, защото в миналото винаги е било така („Винаги съм постъпвала по този начин и не съм сигурна, че мога да променя нещо); затварят се пред предизвикателствата („Вече съм уморена“, „Не ставам за нищо“); отказват да търсят изход от различни ситуации с мотива, че „Аз съм виновна за всичко и трябва да изтърпя заслужено наказание“, и т.н.

• Кога се проявява?

Автоагресията може да се наблюдава независимо от възрастта, но в повечето случаи корените й се крият в детството и юношеството. Именно тогава първо малчуганът, а по-късно тийнейджърът, не успява да усвои социално приемливите модели на поведение и да се впише в средата. Ето защо годините на подрастване са особено важни за бъдещото развитие на личността. От особено значение тогава е човек да открие и да заеме своята позиция сред връстниците си. С годините обаче никой не е застрахован от жизнени ситуации, които могат да отключат автоагресивно поведение. Такива най-често са загубата на работа, разводът или изневярата.

• Кой тип хора може да засегне?

Най-рисковата група са затворените в себе си, тези, които имат проблеми с общуването или които по принцип изпитват затруднения в комуникацията и отстояването на собствените позиции сред останалите, а също така и хората с ниско самочувствие.

• До какво води?

Най-големият капан на “черните мисли” е, че човек ги приема като своеобразна диагноза, която го спасява от бъдещи разочарования. Позицията “Аз съм такъв/такава”, “С мен винаги се случва така” сваля отговорността и елиминира усилията, които трябва да положи някой, за да се реализира позитивно. Нещо повече, живеейки продължително време с негативна представа за себе си, човек лесно изпада в депресивни състояния, които безпроблемно може да отключат себеразрушително поведение.

• Как да я преодолеем?

Има един-единствен начин за преодоляване на автоагресията – цялата енергия, която при нея е белязана с отрицателен знак и разрушителна сила навътре към себе си, да бъде обърната към света навън, и то с позитивен нюанс. Това абстрактно определение означава нещо много простичко – ако усетим, че тъпчем на едно място и се самообвиняваме, важната крачка може да се изразява в това да се насочим към някое неизискващо особени усилия действие – да се запишем например на курс по танци, където можем да се отпуснем, да се почувстваме освободени, значими и да контактуваме с повече хора, или пък да започнем да изучаваме чужд език, което ще повдигне самочувствието ни. Това, което трябва да бъде водещо, е да търсим различни начини да се изявим, нещо градивно и позитивно в отношенията ни с околните.

• Мазохистът не е ли пример за автоагресор?

Колкото и да е странно, мазохистът и садистът не се различават с изключение само на обекта, към когото е насочена агресията им. И садистът страда не по-малко от мазохиста, когато не е в състояние да удовлетвори импулсите си. Така че и двете категории хора имат саморазрушително поведение.

Страниците подготви: Маргарита Кабурова
с консултацията на д-р Маргарита Бакрачева, психолог

Четете още в новия бр. 14 на „Журнал за жената“

Психология на ежеднивието
4 типа характер според думите и действията ни. Кой е нашият?

Любов и партньорство
Какво искат мъжете – вижте на стр. 34

Добра форма
Има начин! Пролет без сенна хрема!

Поредица „Компютър у дома“в този брой: Лесни команди с клавиши

Добра форма
Има начин! Пролет без сенна хрема!

Езотерика
Тайните послания на природата

Глас зад кадър...
Анета Генова

Тази седмица опитайте...
Магданозени кюфтета и други вкуснотии

Мода
За един незабравим бал