Винаги следваме приетите норми или пък обратно, по-скоро правим каквото си наумим? Ако не намерим баланса обаче, можем да навредим на самите себе си.

Кое „трябва“?
Единодушното мнение на специалистите е, че ако живеем само според външни мотивиращи „трябва”, а не според вътрешни цели и търсения, които могат да се изразят в „искам“, няма да бъдем удовлетворени и постепенно ще натрупваме негативни емоции и автоагресия заради това, че следваме зададени норми и стандарти, вместо да отстояваме себе си. Разбира се, има много „трябва“, които всеки човек следва, но когато той ги е приел и тези „трябва“ не са в противоречие с вътрешните му убеждения, тогава те се превръщат в негови „искам“ и не представляват повод за изживяване на терзания от противоречието.

Кога губим от щастието си?
Удовлетвореността и радостта от живота не изискват задължително препокриване на външните норми и вътрешните стремежи. Достатъчно е те да не са в рязък конфликт помежду си. Проблемите на практика възникват, когато съкровените ни стремежи и цели не са съвместими с външните изисквания.

Ако избираме между „искам“ и „трябва“?
Трудно е да се даде еднозначен отговор кои са плюсовете и минусите на алтернативите. Единственото сигурно решение в избора е винаги когато обстоятелствата позволяват, да поставяме на първо място своите собствени желания и ценности и след това да търсим начин максимално да ги удовлетворим в рамката на многобройните необходимости. Тоест да постъпваме, когато и доколкото е възможно, мотивирани от верността към себе си, и на второ място – приемайки като неизбежна адаптацията към конкретните социални, организационни и междуличностни условия. Хубавото в случая е, че когато изхождаме от позицията на първо място да поставим себе си и да търсим как бихме могли да се впишем най-безболезнено в обществените изисквания, тежестта на компромисите, които ни се налага да правим, не е толкова голяма.

За какво да внимават тези, които са мотивирани основно от „искам“?
Крайността никога не е удачна стратегия за адаптация в реалността, която ни заобикаля. На практика човек, който непрекъснато търси начини да отрича условностите и установените правила, няма свои собствени. Една зряла и изградена личност по свой индивидуален начин се е справила с проблема за компромисите и неизбежността от спазването на чужди правила. Нещо повече, в хода на личностното развитие такива хора са успели да намерят себе си във всяка една ситуация по такъв начин, че да се чувстват успешни. Докато човек, който прекалено много „тръби“ какво той лично иска и смята за правилно, рискува да изпадне в социална изолация.

За какво да внимават тези, които са мотивирани основно от „трябва“?
Докато хората, които следват предимно своите желания, без да се съобразяват с външните обстоятелства, са по-емоционалните, то тези пък, които отдават предпочитание на установените правила, са недостатъчно уверените в себе си. Затова те намират сигурност в социалните норми. Плътно съобразеното с общоприетото поведение за съжаление не дава възможност за пълноценна себереализация.

Ако изборът ни носи нещастие или чувство за вина ?
Чувството за вина винаги се изпитва по отношение на друг човек, на трета страна. Тогава вероятно действията ни са били мотивирани от това да изпълним собствените си цели. Когато следваме само чужди интереси, не изпитваме чувство за вина към себе си, а нещо не по-малко разяждащо – вътрешно напрежение и трупаща се, неосъзната агресия към самите себе си. И при двата случая е добре да търсим начин за балансиране между собствените и чуждите правила в максимална степен, защото те никога не могат напълно да се препокрият.

Как да се научим да намираме точния баланс?
Има един много „сладък“ и успешен трик. Нека да приемем, че наложените норми и „трябвания“ са нещо, което ни дава сигурност, и че всеки човек подлежи на много ограничения. По този начин избягваме неудовлетвореността и възможното емоционално изкривяване, че рестрикциите се отнасят само към нас или че са единствено негативни.

Как да се справим, ако сме много колебливи?
Хубаво е да помним, че решенията са правилни, но за всяка конкретна ситуация. Ние непрекъснато се променяме и ако днес смятаме, че решението ни от вчера не е било правилно, това не означава, че вчера сме сбъркали, а единствено, че вчера сме разполагали с различна информация и сме имали свои различни цели. Решенията могат да бъдат преразглеждани и променяни, те не са валидни завинаги, нито пък можем да вземаме решения, които са „правилни“ сами по себе си.

Страницата подготви:
Мая Стоева със съдействието на Маргарита Бакрачева, д-р по психология

Четете още в новия бр. 23 на „Журнал за жената“

Мода
16 хитови идеи за летния гардероб
Как да съчетаем ярките багри?

Добра форма
Диетата на Пиер Дюкан:
Успешен метод за отслабване... и още нещо?

Любов и партньорство
Мит ли е „следсватбената депресия“ – четете на стр. 32

Глас зад кадър
Василка Сугарева: „Спечелих зелена карта, но не заминах!“

Тази седмица опитайте...
Пролетна салата със скариди и други вкуснотии

На прицел
Софи Маринова